Модерната литература обича вампирите

 

Едва ли има човек, който да не е чувал за сагата „Здрач” или за „Дневниците на Вампира”. Дотук добре. Но когато всеки втори минувач по улицата разказва на събеседника си какво се е случило с Деймън и Елена или пък четеш по вестниците как невръстен младеж скочил от n-тия етаж, защото решил, че има вампирски способности и видиш ли можел да лети – идва малко в повече. В последните няколко години интересът към тези митични създания се превърна в мания.  Откъде се заражда всъщност тази мания в литературата?

Както на всички е известно, старт на темата за вампирите дава „Дракула” – роман на Брам Стокър, издаден за първи път още през 1897 г. и мотивиран от действително съществуващ човек. През следващия век са писани няколко значими книги, съдържащи идеята за вампирите, като например „Интервю с вампир” на Ан Райс. Едва преди няколко години обаче, когато Стефани Майер създаде една съвсем различна гледна точка за митичните същества се зароди и манията по тях.

 А като си помислим, че 14 издателства са отказали да публикуват сагата на Майер и дори Лари Киршбом – изпълнителният редактор на издателство "Тайм Уорнър Букс" (които всъщност я издават), първоначално възкликва с думите: „Луди ли сте? Тази жена е просто домакиня, която пише книги за вампири. Хората наистина ли искат да четат такива неща?” И аз това питам! Но ето че Негово величество Читателят е непредсказуем, мистър Киршбом.

Въпреки, че стила на писане на авторката на „Здрач” е крайно неувлекателен (с което твърдение е съгласен дори Стивън Кинг) , няма как да й отречем новаторството, което е вложила в създаването на образите в книгите. Надали някой преди нея си е представял вампирите като блестящи, четящи мислите и благородно въздържащи се от пиене на човешка кръв същества. Аз лично не съм. И ми допадна гледната й точка. Но последвалите купища вампирски истории - не. Читателят в един момент се пренасища от даден тип информация и иска нещо ново, което за съжаление последвалите книги не ни предоставят (с малки изключения, разбира се). Е да, ама не. Те искат още и още –  и ето на кое аз му казвам мания! 

Класацията на най-любимите вампири в модерната литературата оглавяват героите от „Академия за вампири”, „Дневниците на вампира”, „Братството на черния кинжал”, „Истинска кръв” и „Здрач”.  

Използвани източници:
Novinar.bg: 70 милиона обсебени от "Здрач"
Стивън Кинг за Стефани Майер (коментар от mtv.com)
Класация: Любими вампири с модерната литература

Автор: Зорница Стоянова

Интервю с Христина Василева

Христина Василева е администратор на един от най-популярните интернет форуми посветени на книгите и телевизионните сериали (www.all-serials.net). С нейна помощ се организират състезания и конкурси чрез които потребителите печелят книги. Помолих я да ни разкаже за нейната страст към книгите и филмите. Разбира се, няма да спестя и начина, по който тя комуникира с издателствата.

1. Представи се с няколко думи

Казвам се Христина и съм на 19 години. Родена и израснала съм в кичозния град Велико Търново. Занимавам се с дизайн и изработка на банери. Обичам да чета, предимно фентъзи книги. Едно от хобитата ми е да пътувам, също така на заден план не остава и хубавата музика, която винаги може да повиши настроението ми.

2. Как ти дойде идеята да създадеш този интернет форум?

Както и преди съм разказвала идеята се зароди в един от часовете по информатика. Бях влизала в няколко форума, които ми допаднаха като идея, но нещо им липсваше. Тогава реших да създам място, в което хората да бъдат това, което искат, да създадат персонаж и да играят ролята, която според тях им е отредена. All Serials отразява живота навън по един различен, забавен и интересен начин и е лесно всеки да намери историята си.

3. Кои книги оказаха влияние лично върху теб?

Много обичам да чета, мога да кажа, че имам богат запас от прочетени книги, някои добри, други не чак толкова. Но.. за да разбереш коя книга е добра, трябва да минеш през няколко лоши, за да я оцениш наистина. Книгите, които оказаха влияние върху мен са „Междусвят” на Нийл Геймън и Майкъл Рийвс и поредицата „Хотелът” на Нора Робъртс. Обожавам творчеството на Геймън, обичам всичките му книги, но „Междусвят” наистина ме накара да попадна в една друга реалност, както се казва, тази книга ме накара да се откъсна от света, който ме заобикаля и да се оставя да потъна в самата история. Колкото до Нора Робъртс с тази поредица наистина я заобичах, след като прочетох и трите книги, прочетох поредицата „Сватбена агенция”, с която запълних маниата си по нейното творчество.

4. За какви книги най-често се говори във форума?

Тъй като форумът е на фентъзи тематика – книгите за които най-често правим конкурси са фентъзи и фантастика, също така се съобразяваме с възрастовата група за която е предназначен форума. Организираме много игри за тийн книги, но в същото време не изпускаме новите заглавия на пазара. Стараем се да правим повече конкурси за новите книги, които вълнуват нашата аудитория.

5. Разкажи ни повече за конкурсите. По какъв начин се сдобиваш с книгите за конкурсите?

Вероятно това е момента, в който трябва да благодаря на всички наши партньорни издателства за това, че ни подкрепят и ни дават възможност да зарадваме колкото може повече хора с нашите игри. Също така и на нашите партньорни сайтове: http://www.bulgariancovers.com/

http://iwin.bg/

http://razdavalnik.bg/

http://igraite.blogspot.com/

за промотирането на нашите конкурси.

С книгите се сдобиваме като се свържем с избраното от нас издателство (важно е да се допитате до потребителите си, в зависимост от това какви книги харесват, също така да сте наясно на каква тематика ще са конкурсите ви – все пак трябва да ги обвържете с темата на форума/сайта ви) , изложим идеите си, разказваме повече за това как и какво ще направим с отпуснатите бройки и ако идеята им допадне – те се съгласяват на партньорство при определени условия.

6. Какви идеи имаш за развитие на форума?

Форума отдавна достигна дори и надмина това, което някога съм очаквала, че ще бъде. Чувството да знаеш, че правиш хора щастливи, че харесват това, което им предоставяш, че влизат всеки ден, за да следят това, което пишеш, е прекрасно. Идеите ми мисля да ги запазя в тайна, но ще споделя, че скоро, ако имаме късмет, ще добавим различни игри, които няма да са само книги, а може би рекламни материали от филми – както преди и награди за любителите на музикални жанрове.

7. Коя книга те е впечатлила последно?

Книгата, която последно ме впечатли исках да я прочета много отдавна, но скоро намерих време да я завърша. Тя е „Криле” на Ейприлин Пайк и в България е издадена от Про Боок. Доста хора ми я препоръчаха, но в последните няколко месеца бях много заета и нямах никакво време за книги. Преди няколко дни завърших книгата и мога да споделя, че наистина си заслужава – историята е интересна и увлекателна, няма ги баналните сцени и се чете много бързо.

Благодаря за интересния разговор :)  

Автор: Мартин Белтов, I група.

Рубрика: интервю 

Българско общество на хуманитарните издатели

В началото на 2007 година официално е регистрирано „Българското общество на хуманитарните науки” след няколкогодишно обсъждане на идеята за създаването му. Обединението е най-вече на издатели, но също така на автори, преводачи, културни журналисти. Всички издателства, които членуват в обществото са специализирани в областта на хуманитарната, елитарната литература и изкуствата.
Усилията на всички членове са концентрирани върху намиране на нестандартни решения за множеството специфични проблеми в областта, защита на професионалната и интелектуалната независимост и публичен авторитет, постепенно разширяване на пазара, развитие на партньорството със сродни организации в България и чужбина. Обществото прави всичко възможно да не се стига го обедняване на света на книгата.
            Издателствата в „обществото на хуманитарните издатели”-издателска къща КХ-Критика и Хуманизъм, издателска къща „Стигмати”, издателство „Парагигма” и др.- са обединени от общата тематика на литературата, от целевата аудитория, от общата реклама, с помощта, на която разпространяват книгите си.
Хуманитарните издателите изработват колективна и иновативна политика в областите на създаване, разпространение и популяризиране на книгите и периодичните издания. Организират публични събития и академични форуми, насочени към публикациите в областта на хуманитаристиката, елитарната литературата и изкуствата в България. Участват в изследователски проекти, отнасящи се до областта на хуманитарната литература.                       
            Издателствата си сътрудничат в изграждането на нови проекти и тяхното възможно най-успешно реализиране, с което се цели постигане на по-голям рейтинг в обществото и по-добри продажби. Организацията търси сътрудничество във всички правителствени и неправителствени организации.

Източници:

Българско общество на хуманитарните издатели

Автор: Деница Милева

Ще бягаш ли с мен?

Всяка премиера на книга си има своя чар. Не само защото можеш да видиш автора (в случая преводача) на живо, но и защото винаги има някакви изненади. Представянето на всяка книга е добре обмислено PR решение и бих казала, че си заслужава човек да ходи по-често на такива събития. Дори накрая да не си тръгнеш с книгата в ръка, защото не ти допада стила и просто нямаш 15 лв. в джоба, все пак в теб остава едно чувство на удовлетвореност и по някакъв начин си обогатен.

На днешния ден, 1ви април, се състоя представянето на книгата „Ще бягаш ли с мен?” на Давид Гросман в Дома на киното. Книга за евреи, любов, наркотици, преследване, куче, отдаденост, музика. Не, не си мислете че съм я чела. Просто изгледах филма. Всъщност представянето на книгата съвпадаше с прожекцията на едноименния филм на Одед Давидов. Това беше изненада за мен, но както казах: точно това е интересното при премиерите на книги – никога не знаеш какво да очакваш. Всичко това е началото на 17-тия Международен София филм фест. Е, филмът беше добър. Предполагам, че и книгата е хубава.

Тук е мястото да кажа малко повече за автора. Давид Гросман е израелски автор, превеждан на повече от 30 езика. Спечелил е редица международни награди за литература и публицистика. За да не ставам досадна ще спра дотук за него. Смятам, че публикуването на тази книга от издателство „Алтера” е само началото на всичко, защото в днешно време човек трябва да има възможност да се докосне до книги от всякакъв произход.

Няма как да не спомена и преводача на книгата – Галина Величкова. Нейната роля на премиерата беше най-голяма, тъй като на нея се падна честта да каже няколко думи за „Ще бягаш ли с мен?”. Според нея това книга „пълна с приятни изненади”. Най-силно впечатление правят „задълбочените познания за културата и живота в Израел”. Всъщност „това е една тийнейджърска история, но не само…”

Сега остава само да прочетем книгата ;)

Източници:

Книжарница "Книжен ъгъл"

и линковете в текста :)

Савина Иванова

Игра ли е глада?

Ревю на книгата "Игрите на глада"

Получаваш подарък. Книга. Красива корица. Релефно изображение. Казваш си: "Брей, каква хубава обвивка". Прочиташ заглавието. "Игрите на глада". Реагираш. Възникват асоциации в главата ти. Никога не си чел ревю или анотация за тази книга. Абсолютно непозната е. Нямаш очаквания.

Това се въртеше в главата ми, когато за пръв път попаднах на произведението на Сюзан Колинс, "Игрите на глада". Книгата е американска продукция и е издадена през 2008 г., а в България е преведена и издадена през 2009 г., като преводач е Деница Райкова, а издателството - Екслибрис. Книгата получава популярност у нас едва когато бива екранизирана, през 2012 г. Книжното тяло е с мека корица и сюжета се развива в 376 страници. 

Като споменахме сюжет, мисля, че е по-подходящо да обърнем малко внимание и на заглавието. Към какво ни насочва, какво ни говори? В последните години сме затрупани от риалити програми. Постоянно има състезания, планове, игри. За това си помислих и аз. Реших, че ще е някой екшън роман. И след като прочетох няколко страници, книгата ме изненада и до 376-та страница бивах изненадвана постоянно. 

Книгата е поставена в категорията "Художествена литература" и аз бих добавила: "... с капка фантастика". Действието се развива в бъдещето, държавата е Панем, намира се на мястото на някогашната Северна Америка. Столицата е богата и блестяща - Капитол. Има 12 окръга, като първият е най-заможен и развит и всеки следващ пада по-ниско и по-ниско, докато се стигне до най-мизерният огръг - 12-и. В тази държава се провежда ежегодно едно предаване, предаване създадено за да се забавляват отегчените хора в столицата, предаване за да се наказват мизеруващите хора от окръзите, за да им бъде припомняно, че нямат глас, нямат права. Това предаване се казва "Игрите на глада" и като подзаглавие съвсем спокойно може да се приложи "Жертвоприношението". Какви са правилата? То е едно: последният оцелява. Но говорим за истинско оцеляване, а не игри и изпитания за силата на духа и тялото. От всеки окръг се избират по едно момче и момиче и всичките 24 участници трябва да се избиват едни други, докато остане само един и той печели несметни богатства и слава. Организаторите на тези игри поставят участниците в различни ситуации като ги предизвикват да се бият до смърт, понякога по най-брутален начин. 

Звучи противно. Няма хуманност в организацията на такова шоу. Но книгата не е за предаването, книгата е за оцеляването, съобразителността и любовта, разбира се. Главната героиня, Катнис Евърдийн, е сестра на избраната от Окръг 12 - Прим Евърдийн. Защо Катнис е главна героиня в книга, която е озаглавена "Игрите на глада", а в същото време нейната сестра е избрана да участва, това ще оставя на читателите да го разберат сами.

Но книгата не е за бунта, не е за битките, не е за смъртта. Книгата е за хитростта, знанието, решителността, състраданието, силата, красотата, любовта. Действието се развива динамично, дори по време на четене се задъхваш от вълнение. 

И просто така получаваш подарък, отваряш на страница първа и попадаш в безвремево пространство и в следващия момент вече тичаш към най-близката книжарницата за Книга Втора от трилогията. 

За автора: 

Сюзан Колинс е американска писателка, родена през 1962 г. в градчето Сенди Хук в щата  Кънектикът. Тя започва кариерата си като сценарист на детски предавания. Работата и с деца я вдъхновява да започне да пише и романи. Първото и произведение е "Хрониките на подземието". Първата книга от тази поредица илиза през 2003 г. 

Като вдъхновение за трилогията "Игрите на глада", Колинс посочва мита Тезей и Минотавъра, както и кариерата на баща си във военновъздушните сили на САЩ. "Игрите на глада" е в списъка на New York Times за най-продавани книги 60 седмици, а списание Times обявява Колинс за една от най-влиятелните личности на 2010 година.

Източници: www.wikipedia.org - За автора

Изготвил: Михаела Кулева

„Ако е грях, на оня свят ще го плащаме“

Искам да ви представя тази книга, не защото е изключително нашумяла или е излязла миналия месец, а през 2012 г. Не е покорила света като "Петдесет нюанса сиво”, но определено има какво да каже. Сексът определенопродава, но може би трябва да уцелиш правилното издателство първо.

***

„Улицата с червените фенери“ от Мехмед Юнвер

 

Мехмед Юнвер е средностатистически мъж на 56 години, роден в Истанбул. Автор е на няколко книги. Бил е любознателно дете със страст към литературата. Един съвсем обикновен човек, бихме си помислили на пръв поглед. Но какво толкова има да ни каже този мъж чрез своите книги?

„Улицата с червените фенери“ е третият роман на писателя. Девизът или мотото на книгата ни провокира още от началото: „Ако на света живеят 6,5 милиарда човека, съществуват 6,5 милиарда сексуални фантазии“. Самото заглавие на книгата носи в себе си идеята за табуто, непозволеното, онова, за което не трябва да се говори. Точно това приканва човек да разлисти страниците. „Улицата с червените фенери“ повдига въпроса за морала. Кое е правилно и кое не. Но кой всъщност определя етичните стандарти за това дали хората приемат нещо или не? Не трябва ли всеки човек сам за себе си да избере как да живее и сам да изгради моралните устои на живота си? Обществото винаги е налагало определени норми на поведение и мислене, така че всяко отклонение от заложения образец на държание се отхвърля и заклеймява. Както всяка епоха има своите стандарти, така и  създава хората, които да ги нарушават.

Забраненият плод е най-сладък. Ограниченията в ежедневието те карат да търсиш свободата във фантазиите. А в света на сексуалните фантазии няма невъзможни неща. Всяка глава от романа започва с кратко въведение, описващо героя и ситуацията, в която той се намира. Така малко по малко, докато четем книгата, разкриваме копнежите и съкровените тайни на различните хора. Мехмед Юнвер говори за жестокия свят на трафикантите и платените момичета по един деликатен и дори непредубеден начин. Представя гледните точки на проститутката, убиеца, дилъра. Той не съди никого. Показва света на греха безпристрастно и реално. Разкрива жестоката истина на този безскрупулен свят, който ни привлича със хилядите си изкушения, но после не пуска никого да си тръгне.

Амстердам се превръща в убежище за млади и стари. Дава дом и шанс за нов живот на изгубените души. Градът е непредубеден и приютява гурбетчии от далечни страни, готови да работят от сутрин до вечер само и само да могат да осигурят приличен начин на живот за семейството си. А от другата страна са младите, нахъсани хора с желанието да опитат от всичко по веднъж преди да умрат. За тях Амстердам се превръща в детска площадка.

Романът сплита съдбите на три млади жени, избягали от родната си страна, посветили себе си на желанието да вкусят от всяко забранено удоволствие преди да умрат. Заради горчивите разочарования, трагедиите и неизлечимата болка от миналото си, те са изгубили чувството си за страх и притежават безмерната свобода да предизвикват съдбата по всеки един начин.  Но въпреки безскрупулния им начин на живот , тези млади момичета просто се опитват да намерят своето място в света. А именно този свят им налага ограничения, защото „не така повелява Бог“. Пътищата им се пресичат благодарение на един консервативен баща, който търси сина си. Всяка със своя мотив се опитва да му помогне. Но дали накрая ще успеят?

 Книгата ни среща първо с Нуртен - млада и красива туркиня, която един ден решава да живее без ограничения през този така кратък живот. За нея „истинската наслада и удоволствие бяха там, където имаше нещо забранено и порочно“.  На пръв поглед Нуртен е едно от многото привлекателни и провокативни момичета по улиците на големия град, но „в този скапан живот вече не й бе останал никой, на когото да дава сметка или пред когото да е отговорна. (...) не бе останало нищо, което да не бе правила, места, на които да не бе ходила“.

Нейна приятелка е Хаджер. Тя е едно от онези момичета, които като живи кукли стоят на витрините на улицата с червените фенери и събират не само мъжките, но и женските погледи. Хаджер е фаталната жена, Господарката с кожени дрехи, камшик и екзотична красота. С времето тя все повече се удивлява как толкова много хора изпитват сексуална наслада от болката. Едно от задълженията й е да участва в порношоута на живо пред публика. За нея от една страна това е просто работа, а от друга усещането толкова много очи да са вперени в нея, докато прави нещо така интимно, й действа като екстази и й доставя страшно удоволствие. Хаджер често се чуди къде се е дянало селското момиче от анадолското село, което реши да пристане на своя любим. От него не бе останало и следа. Сега тя е жената от фантазиите.

Случайността събира Михрие с тези нейни сънароднички. Въпреки младостта си тя е преживяла много повече, отколкото някой на нейната възраст. В миналото си Михрие се сблъсква с организация, подготвяща протести и революционни проекти. Момичето е прието в тази общност, от която получава защита и намира съмишленици. Но скоро нещата излизат извън контрол, тя е принудена да избяга. Бягайки в чужда страна, Михрие се опитва да започне нов живот и да стои колкото се може по-далеч от турското обкръжение. Но травмите й, причинени в миналото от тогавашните й съмишленици, дават сериозни отражения в бъдещите й връзки с мъже. Дали играта ще загрубее прекалено много?

Всеки има право да живее както пожелае. „Ако е грях, на оня свят ще го плащаме“ казват две влюбени момичета в книгата. Да, животът наистина е много кратък и трябва да се живее на един дъх. Но понякога цената, която плащаме, е твърде висока. Понякога този дъх може да се окаже последният ти. „Непременно ли трябва да пропаднеш в пропаст, за да оцениш стойността на днешния ден, на живота, който живееш?“ 

В нелегалния свят на търговията с наркотици, трафик на емигранти, оръжия и опасни химикали всичко е позволено. Тази огромна индустрия няма намерение скоро да затваря врати. А вратите на витрините на „Улицата с червените фенери“ винаги са отворени за самотника, подпийналия, нещастника, чужденеца. Там се търгува с мечти и фантазии и се плаща на ръка.

автор: Весела Коева

блог на автора

Ревю на романа "Разломи" от Нанси Хюстън

   

          Ревю на романа "Разломи" от Нанси Хюстън

    

    

     

  Нанси Хюстън е родена през 1953 в Калгари, Канада, но  от дълги години живее в Париж. Пише на френски и английски. Автор е на петнадесет романа и на много есета. Омъжена е за известния френски културолог  и философ от български произход Цветан Тодоров. Двукратна носителка  на престижната литературна награда "Фемина" за романа си "Разломи", както и за последния й роман "Линии на пропукване".

    „Разломи“  е роман, преведен близо на 25 езика, факт, който говори за неуспоримата му популярност. Това е един от блестящите романи на новото време, за чиято гениалност говори фактът, че още в годината на издаването му - 2006, той бива отличен с френската награда "Фемина" за най-добър преведен роман. На български се разпространява от издателство Парадокс.

   Романът всъщност е огледало, отразяващо няколко   епохи, жизненоважни за човешкото развитие. Чрез него читателят проследява как времето влияе върху хората, техните чувства и ценностната им система, през погледа на четири шест годишни деца - Сол, Рандал, Сади и Кристина.

    Книгата е разделена на четири части, всяка от които е озаглавена с едно име и годината, в която протича действието. Хюстън е разпределила времената на действие в романа така, че той  на практика пресъздава човешката история от средата на двадесети век до наши дни.

   Всички деца, които разказват отделните части от романа, са взаимно свързани помежду си и са на шест-годишна възраст.Възраст, в която си достатъчно малък, за да ти изглежда светът на възрастните чужд и често непонятен, но и възраст в която си започнал да разбираш много неща, започнал си да осъзнаваш, че често нещата не са такива, каквито изглеждат, че животът освен добра страна има и лоша. Това е възрастта в която малко по малко започваш да осъзнаваш, че животът е низ от превратности, от възходи и падения, които бележат нашите души и ни влияят.

   Драматичните събития протичащи в сюжета на романа, пречупени през призмата на детското и наивното, правят книгата понякога малко тъжна, понякога забавна.Увлекателният начин, по който бива представено случващото се в романа  грабва читателя и го  пренася в епохата описана от авторката.

  В книгата присъства една непрекъсната комуникация между различните раси и култури.Въпросът за расовото многообразие е майсторски вплетен в сюжета и заема основно място в него.

   Частите от романа са  разположени върху времевия лъч, на дистанция от около  двадесет години една от друга, и репрезентират години, белязани от знакови събития за човечеството.

Силно застъпена е  темата за постепенното изстиване на човека. Много добре е изразено, как с годините човешкият свят се превръща постепенно в едно повърхностно общество, лишено от чувства и емоции.

   Нанси Хюстън ни води  към вътрешния свят на всеки един от героите и успява да ни направи съпричастни към случващото се в книгата, с което мисля, че напълно заслужено  печели наградата“Фемина“ за 2006 година.

  „Разломи“ е книга, която подтиква към размисъл. Книга, която ни кара да се замисли относно това, кои са важните неща в този живот, да потърси  отговор на това: къде сме тръгнали, за какво се борим, в какво време живеем и как се отразява то върху нас.

Източници:

1. Биографични данни; Нанси Хюстън

2.Интервю на Ангелика Георгиева с Нанси Хюстън

3.Нанси Хюстън; "Разломи" - книга

 Автор: Стойчо Трифонов