неделя, 2 юни 2013 г.

Огледалото на човешкото развитие – книгите, които ни водеха за ръка през вековете



Започвам този анализ с уговорката, че не всички писмени сведения за развитието на човечеството са под формата на книга. Културното наследство на света се е предавало през вековете, чрез фолклора или чрез старинни информационни носители като папируси, пергаменти или инкунабули. Други знания са достигнали до нас под формата на сборници и документи. Тези носители на словото имат  сходна функция с тази на книгите, но съвременното разбиране за книга ни задължава на направим разграничение помежду им.


Едни от първите източници на човешкото знание са Древногръцките митове и легенди. Първо митът се появил като древногръцки фолклор. Древните елини са разказвали предания от поколение на поколение, в които се обяснява устройството на света. По- късно тези предания били записани, за да бъдат пренесени през вековете и днес ние да научаваме за тях от сборници и трудове на световната литература.  Защо реших да започна класацията с древногръцки митове и легенди ? Защото те са А, Б, В-то в светогледа на човечеството. Разбира се и преди тях хората са търсили обяснение за природните феномени около себе си, но именно гърците са първите, които дават цялостно и систематизирано обяснение на нещата. Естествено днес тези знания за света изглеждат по-скоро като приказки на хора с голямо  въображение (и са точно такива), но за онези времена това е било истинното  знание за света.


„В началото бе Словото…”  Хронологичната класация за книги променили Света продължава с Библията. „Светото писание” – Стар завет и Нов завет е вододел между езичество и съвременната религия. Библията обособява нови общности и сплотява много народи под крилото на християнството. Пример за това сме и ние Българите. Ако през 2007 г. България се присъедини към европейската общност чрез ЕС, то през ІX век фактор за равнопоставеност между европейските държави е била религията. През  864 г. княз Борис І приема християнската религия, за да извади от изолация българската държава, тъй като Европа смята езическа България за варварска държава. Разбира се има и други предпоставки довели до покръстването на българите. Факт е обаче, че Библията води след себе си нов световен ред и монотеистично вярване. През 1054 светът става свидетел и на християнското разделение на Римокатолицизъм и Източно православие. Великата схизма води до преразпределение на световните сили. Защо Библията е толкова важна книга в човешката история ? Ако не е станало ясно до тук, ще отбележа, че в защита и пропаганда на християнската вяра се появяват и т. н нар. Кръстоносни походи, които имат за цел:

       – разширяване или защитаване позициите на католическата религия,

       – превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива,

      – потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата или на отделни владетели хора, включително населението на цели области и държави.

От целите на Кръстоносните походи може да се заключи, че техните последици далеч не са само с религиозен характер.



"Коран" – свещената книга на исляма. Не случайно поставям свещената книга на мюсюлманите след Библията. Коранът е съставен в писмен вид през 650 г. След смъртта на пророка Мохамед свещената книга е била записвана от информация предавана от уста на уста в продължение на 23 години. Накрая различните спомени са събрани и компилирани в един документ. За разлика от Библията, Коранът няма нужда да бъде тълкуван от свещеници. Всеки вярващ има право на собствен прочит и тълкувание. Това несъмнено има своите недостатъци, на които сме свидетели и до днес. Силно радикализирани вярващи упражняват „Джихад” (свещена война) в защита на исляма, като тълкуват и интерпретират грешно думите от Корана.

Тук е мястото да спомена, че религията освен средство за сплотяване, възпитаване и облагородяване на човешкия род, е средство за манипулация. Хората се подчиняват най-лесно, чрез онова, в което вярват и с това се злоупотребява често.
След установяването на монотеистичните религии човечеството продължава по пътя на своята еволюция, прави нови открития и пише нови страници в своята история. Средновековието се характеризира с феодален строй и силна религиозна догматичност. Това потиска човечеството и неговото развитие. Краят на този етап от история настъпва с Великите географски открития, които водят след себе си бурно научно и творческо развитие на света. Средновековният гнет е отхвърлен и хората търсят научно обяснение на света около тях. Така се стига до периода на т. нар Просвещение от края на XVII до началото на XIX век. Великите книги на този период са:

      „Левиатан” – Томас Хобс – 1651 г.

В нея Томас Хобс анализира обществото започвайки с човека и неговите сетива. Той развива това в редица дефиниции и посочва нуждата от тях. Хобс открива трите основни причини за конфликта в естественото състояние на човека, което според него е „войната на всеки срещу всеки”.

      
„Математически принципи на природната философия”Исак Нютон – 1687 г.

Английският учен пише „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“,  този труд Нютон формулира трите основополагащи закона за движение, фундаментални за класическата механика.

      „Енциклопедия”Дени Дидро – 1751 г.

Целта на енциклопедията според "бащата на първата съвременна енциклопедия" Дени Дидро е:

„ Всъщност, целта на Енциклопедията е да събира знания, разпръснати по света, за да ги приведе в система понятна за хората които живеят, и до тези, които идват след нас, така че, трудът през предишните векове да не остане безполезен за следващия век, и за това нашите потомци, обогатени със знания, да станат по-добри и по-щастливи, и затова ние да не потънем в забрава, не можейки да послужим на бъдещите поколения.


„Обществения договор” – Жан-Жак Русо – 1762 г.
Русо отправя призив за реконстроиране на обществото чрез нов доброволен, всеобщ, еднакъв за всички обществен договор. „Да се намери форма на съдружие, която да защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен както преди.”

        
     "Правата на човека" – Томас Пейн – 1791 г. 
      Пейн е английски писател, ревностен противник на монархията. Неговите трудове сериозно повлияват на американската демокрацията. Според него единствената цел на правителството и неговите производни е да защитава правата на всяко човешко същество,а всички институции, които не се позовават на това схващане са напълно незаконни.
Книгата е смятана за скандална от управляващите по онова време, а самото й публикуване предизвиква нечуван фурор в Англия.

  
"Експериментални изследвания в електричеството" Майкъл Фарадей1855 г.

Фарадей е английски химик и физик,чиито експерименти с електрическата енергия в крайна сметка довеждат до изобретяването на електромагнитни въртящи се устройства,които формират основата на електрическата технология на двигателите.

      „Произход на видовете” – Чарлз Дарвин – 1859 г.

В книгата си Дарвин обяснява,че с течение на времето,чрез естествен подбор на видовете те еволюират, променят се и се усъвършенстват.

Усъвършенстват се до там,че според Дарвин, маймуните еволюират в хора.Трудът му е компилация от доказателства, които Дарвин събира при едно дълго пътуване през 1830-та година. Той прави дробно описание на направените изследвания и експерименти, след завръщането си в Англия.

    „Въведение в психоанализата“Зигмунд Фройд

Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Появата й променя коренно дотогавашните представи за човешката психика. Едновременно с това Фройд разработа и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията.



От тези заглавия ясно личи антропоцентричният дух на времето. Човек опознава все по-обстойно света около себе си и света в себе си.


Други заглавия изиграли важна роля в човешката история са:

     "Манифест на комунистическата партия" Карл Маркс и Фридрих Енгелс 1848 г.

Публикуван е за първи път на 21 февруари 1848 година и е считан за едно от най-значимите политически философски произведения. Трактатът се превръща в един от най-влиятелните политически трудове в историята, предлагайки курс на действие на пролетарска революция, като основната идея е сваляне на буржоазната система и създаване на едно безкласово общество.

    
 


„Капиталът” – Карл Маркс – 1876 г.
„Капиталът“  е обширен трактат в 3 тома върху политическата икономия, написан от Карл Маркс и редактиран от Фридрих Енгелс. Книгата е критически анализ на капитализма.


      
"Вторият пол" Симон дьо Бовоар1949 г.

Тази книга е смятана за най-известната работа на Симон дьо Бовоар ."Вторият пол“ е подробен анализ на потисничеството на жената и не напразно е смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм. Основният проблем, който Бовоар разглежда в този трактат е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление.За да отговори на този въпрос,който между другото сама си задава, авторката използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб.Тя смята, че точно в трудовете на Хегел е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание.

Сред книгите, променили света помествам и „Моята борба“ („Mein Kampf“) на Адолф Хитлер. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски. В нея фюрерът съчетава автобиографични елементи с идеите на националсоциализма.


От другата страна на барикадата са споделените ужасяващи преживявания на 13-годишната еврейска девойка Ане Франк в „Дневникът на едно младо момиче”. По време на Втората световна война тя се укрива от нацистите и пише дневник, публикуван след края на войната. Ане Франс умира в концентрационния лагер Берген-Белзен.


Последната книга, с която ще завърша няма да е подредена хронологично, но пък е безценна. „Кама Сутра”Ватсяяна VI. Придавам такова значение на "Кама Сутра", не защото главата ми е пълна с бръмбари и си мисля само за глупости (пък знам ли), а защото тя ни учи на нещо простичко и ценно. До тук книгите ни казват, в какво да вярваме, как да разбираме света, какво има около нас, какво има в нас. Книгите ни учат как да управляваме и как да воюваме дори. Докато „Кама Сутра”  не е просто книга описваща плътските удоволствия, тя е книга, която ни учи как да обичаме пълноценно. Какво лошо ? Тук ще използвам цитат от Тодор Живков пряко кореспондиращ с темата за „Кама Сутра” и нейната важност: "Дойде социалната революция ние нямахме оръжие. Дойде сексуалната революция ние пак нямаме оръжие." „Кама Сутра” ни предпазва от неподготвеност в едни толкова важни моменти от човешкото развитие. :–)
Има огромен брой важни книги в културното наследство на света и съм далеч от мисълта, че хронологично обхванах най-важното. Идеята на този анализ е да провокира интерес към прочитането на повече книги пренасящи  колективното знание, опит и самобитност на човека. Защото всичко ново е добре забравено старо… 

 Източници:

Петя Бързелова


Няма коментари:

Публикуване на коментар