неделя, 31 март 2013 г.

Знаете ли, че...?

Когато чета проза или поезия на определен автор, винаги ми е било интересно какъв е животът му, дали има странни навици, дали има по-специална история. Потърсих нещо по-пикантно и интересно за някои от най-великите писатели и ето какво открих: 

Александър Дюма, освен велик писател, е бил и майстор в кухнята. Той е автор на готварската книга „Голямата кухненска енциклопедия”, публикувана след смъртта му през 1873 г. Творбата има и съкратена версия – „Малка кухненска енциклопедия”, която излиза през 1882 г. 

Ърнест Хемингуей пък е носел книги в джоба си при всяко излизане. Навикът да не се разделя с книгите, дори и навън, го е наследил от майка си. Големият писател има библиотека от 7400 тома, съдържащи научни изследвания за всички сфери от живота.

Оноре дьо Балзак разработвал план за отглеждане на ананси в дома си. Понеже бизнеса му бил неуспешен, той трябвало да скрие самоличността си, за да избяга от кредиторите. А първата му книга – Трагедия- „Кромуел”, както и следващите му литературни текстове не са приета положително от неговото семейство. Издателският бизнес също не му се получава. Майката на Балзак финансира издателската му дейност и той до края на живота си не може да й се изплати.


Чарлз Дикенс  категорично отхвърля така наречените в онова време „ училища на бедните”, както и цялата възпитателна система. Съвременниците му разказват, че причина за затварянето на много училища и за подобряването на други, е именно
потресаващите картини на изтезания и гаври върху деца.

Исабел Алиенде започва да пише всеки свои нов роман на една и съща дата-8 януари. А най-известното й произведение „Къщата на духовете” е вдъхновено от писмата, които тя пише на болния си дядо. Книгата всъщност описва седемдесетгодишната история на семейството й.

Димитър Димов пък е бил ветеринар, професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни, автор на повече от 20 научни труда. Неосъществената му мечта била да напише книга за своя роднина Яне Сандански, за която цял живот събирал материали.


Стивън Кинг пише шест романа под псевдонима Ричард Бакман. Това са „гняв”,  „Дългата разходка“, „Бягащият човек“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ и „Регулаторите“. След като псевдонимът е разкрит, Кинг прави измислено погребение на Ричард Бакман. „Регулаторите” излиза след „смъртта” на Ричард Бакман и Стивън Кинг казва, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.


Ерих Мария Ремарк е получил благородническа титла срещу 500 марки. Известният писател е платил на барон Хуго фон Бухвалд, който, за да предаде въпросната титла, официално го осиновява. Ремарк веднага се превръща в аристократ и започва да се държи като крал. Даже си поръчва визитни картички с корона. Започва да посещава всяко светско събитие, скъпи ресторанти и концерти.

А Лев Толстой –авторът на „Война и мир”, е бил слаб ученик. Изгонили го от лицея заради слаб успех и му лепнали етикет „ не може и не желае да учи”.



Източници:
1. Оноре дьо Балзак
2. Чарлз Дикенс
3. Ърнест Хемингуей
4. Исабел Алиенде
5.Димитър Димов

автор: Елеонора Кълвачева



Петнадесетте най-печеливши писатели за 2011-2012 според списание Форбс

           На първо и второ място са авторите на трилъри Джеймс  Патърсън и Стивън Кинг. Първенецът има приходи от 94 милиона долара. Само през 2011 г. той е написал 14 нови литературни творби. Стивън Кинг е спечелил 39 милиона долара, но те се увеличават заради филма с Ръсел Кроу по "Тъмната кула". Джанет Еванович е на трета позиция с печалба от 39 милиона долара за 2011 г. 69-годишната писателка  е известна с поредицата си романи за Стефани Плъм. 26-милиона долара приходи е получил четвъртият в класацията- Джон Гришам. Той написа The litigators, Calico Joe и трилъра The Racketeer.
        Други автори в класацията са Сюзън Колинс ("The hungar games" series), Стефани Майър ("Twlight Series"), JK Rolling ("Harry Potter" series), Джеф Кини с 25 милиона долара от поредицата "Дневникът на един дундьо".
         Забелязва се по-силно женско присъствие в класацията в сравнение с предишни години. И нещо повече- списание "Форбс" очаква  първото място за 2013 г. да заеме жена- Ерика Джеймс с най-продаваният роман във Великобритания на всички времена- "50 нюанса сиво".
James Patterson


                                                                    Stephen King

                            
E.L.James

Източници:


                                                                                                                         
                                                                                                                  
                                                                                                                      
                                                                                                                              Филип Колов

"На изток от запада"


„На изток от запада“ е книга, писана далече от Родината. Мирослав Пенков пише разказите си докато е студент в Америка, разделен от близките си и от дома. Може би в това се крие тяхната сила да въздействат дълбоко.

Книгата съдържа 8 разказа, а „На изток от запада“ е не само заглавие на сборника, а и разказът, спечелил международната награда на BBC за разказ за 2012 г. 

Историите пренасят читателя в свят, където внук купува от eBay тялото на Ленин, като подарък за дядо си, където младежи обират църкви, а момче се влюбва в братовчедка си, с която се виждат веднъж на пет години. Разказите са смешни, но и тъжни, измислени, но и отразяващи една доскорошна реалност, достоверни и абсурдни – от всичко по малко. Разкриват невероятния талант на едва 30-годишния автор, чиито стил донякъде напомня за вечните Йордан Йовков и Елин Пели. Но в един осъвременен вариант. 

„На изток от запада“ е от онзи тип книги, които те сграбчват здраво и не ти дават да ги пуснеш, докато не прочетеш всичко на един дъх. И на края на всеки разказ оставаш безмълвен и замислен, вглъбен в себе си и в току-що прочетеното. Искаш още и с нетърпение започваш следващия.

 
Цитат:
 
„Сънувах дядо в коридора, как чака да ме препъне с бастуна си.

След тоя последен сън и след малко повече от две години без дядовия глас аз най-сетне вдигнах телефона и набрах. Беше нощта на четвърти юли.

Опитах се да си представя как той седи на двора и се напряга да чете в сумрака. Ще чуе телефона и бавно, уморено ще влезе вкъщи. Опитах се да си представя лика му тъй страшно стар, че го накичих с измислена брада, за да прикрия възрастта му. Брадата сигурно е бяла, помислих. Или пък не, жълта е от никотина. Лъвска грива, буйна и дива, която е погълнала лицето. От гривата надзъртат две пламнали очи, а в тях изгарят думите на Ленин. „Електрификация плюс съветска власт – равно на комунизъм. Дайте ни детето за осем години и ще го направим болшевик завинаги.“ Чаках с ужас изпепеляващият му глас да ме превърне в прах, а серният му дъх да ме разпръсне по вятъра.

– Дядо – казах.
– Синко.
Треперих тъй силно, че пъпната връв помежду ни припука. Страх ме беше да не е затворил вече.
– Дядо, там ли си още?
– Тук съм.
– Там си – казах. Казах: – Дядо, помежду ни има толкова много вода. Толкова далеч сме един от друг.
– Далеч сме – каза той. – Но се надявам кръвта ни да е по-гъста от водата…“
(Из „Как купихме Ленин“)




За автора:

Мирослав Пенков е роден през 1982 в Габрово. Завършва Първа английска езикова гимназия в София, а през 2001 е приет в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане. 

Разказите му печелят BBC International Short Story Award 2012 и наградата Eudora Welty 2007. В чужбина публикува разкази в A Public Space, One Story, Orion, The Sunday Times, Granta Online, The Southern Review. В България публикува в Зона-F, Пламък, Съвременник, Сега и антологиите Точка на Пристигане, Чудни Хоризонти, Ласката на Мрака. Автор е на фантастичния сборник Кървави Луни (Камея, 2000). 

Салман Рушди включва разказа му "Как купихме Ленин" в антологията The Best American Short Stories 2008, а разказът му "На изток от Запада" е отличен в антологията PEN/O. Henry Prize Stories 2012. 

Сборникът му „На изток от запада“, издаден в единадесет държави, е финалист за наградите 2012 William Saroyan International Prize for Writing и Steven Turner Award for First Fiction by the Texas Institute of Letters. 

Мирослав Пенков преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас, където е и един от редакторите на литературното списание American Literary Review.


Автор: Комова


Възраждане на книгите-игри

През 2011 година у нас започна инициатива по възраждането на така наречените книги-игри. Те се появиха за пръв път на българския книжен пазар през 1990 г. и просъществуваха до 1999 г. Сравнително дълго време на фона на чуждестранния интерес към този вид четиво. Интересът към тези книги е най-вече от страна на детската аудитория, тъй като представя четенето като игра и предоставя едно ново развлечение за малчуганите.
Кампанията по завръщането на книгите-игри в България е кауза  на сайтът Knigi-Igri.NET. Амбицията на хората стоящи зад тази идея е да се преиздадат стари заглавия и да се лансира издаването на нови. Търсят се и нови автори на този вид книги, които да създават все по-интересни сюжети и стратегии за развитието на книгата.

Какво представляват книгите-игри ?
Книгите-игри могат да се определят като вид интерактивно четиво. В тях всеки читател сам избира как да се развие сюжета на книгата. Книгите биват създавани в най-различни жанрове от фантастика и фентъзи до уестърн и спортни.Те предлагат и най-различни игрални елементи като избор на стратегия, битка, умения и дори екипировка. Често читателите се нуждаят от така наречения „дневник на приключението“, в който водят записки. Използват се и зарове за допълнителен елемент на игра и произвол.

Какви са ползите от книгите-игри ? 
Всеки си дава сметка, в каква степен са навлезли компютрите в нашето ежедневие, към днешна дата. Новите технологии са достъпни за децата от най-ранна възраст. Те използват компютрите, за да черпят нови знания, за да създават нови контакти, както и за развлечения. Това има своята негативна страна, създава зависимост и отчуждава децата от книгите и създава у тях усещането, че книгата е наказание. Книгите-игри се явяват приятен и мек преход от компютъра към истинската книга. Те представят на подрастващите един интересен и развлекателен начин за четене. Този вид книги имат за цел да развият и умствените умения на децата. Те провокират със стратегическо мислене и иновативни решения. По този начин малчуганите разбират, че книгите не са нито по-страшни, нито по-скучни от компютъра и се подготвят за сериозното четене.

Репортаж за книгите-игри, който представя автори на този вид четиво и привърженици на идеята за възраждането им.

Източници:
1.Сайтът книги-игри
2. Форум за книги-игри
3. Описание на явленито книга-игра

Изготвила: Петя Бързелова  ІІ група



Създaвaне нa сърдечен бийт в мъртвaтa утроба нa един вторник

(премиерa нa книгaтa „Сърцето не е създaтел” от Йордaн Ефтимов)

От този текст нямa дa получите сухa информaция зa aвторa, нямa дa рaзберете къде е роден, къде е ходил нa училище, нa кой изпит се е провaл и е влязъл еди-кaкво-си, нито къде живее, кaкво е писaл преди товa, кaкво си мисли дa пише тепървa, нито кaквaто и дa билa другa подобнa информaция. Нея можете дa нaмерите тук с мaлко повече желaние. Но ще ви рaзкaжa зa едно преживявaне, което включвa същия този aвтор.

Мястото е : Дом нa изкуството, нa вдъхновението, нa свободнaтa мисъл, нa духa

Чaсът: Преди свечерявaне, когaто софийски улици сa живи и пъстри

Денят: Един рaзличен вторник


СЪРЦЕТО НЕ Е СЪЗДАТЕЛ

Всичко тук бе толкова красиво с безполезността си –
черен плосък скат, набразден от покрити с мъх
ниски каменни зидове,
разделящи необработваните от памтивека
парцели.
Уханна пустиня на един километър надморска височина.
Купиха къщата от един англичанин,
убеден, че има призраци в нея.
Не, това са пълни глупости!
Англичанинът бе напуснал старата си жена,
но бе напуснат от българката –
красива като всичко чуждо.
На нейно име регистрирал всичко останало за по-сигурно.
Сърцето не може да построи нищо,
нито да разруши каквото и да е.

Последни минути във фaкултетнaтa библиотекa, още няколко стрaници и тръгвaм. Ще отидa по-рaно дори. И се изгубвaм някъде по редовете, между думите и мечтите си. Обaче нaвреме поглеждaм чaсовникa, събирaм си всичко, обличaм се в движение и поемaм. „Гурко” ми се струвa безкрaйнa. Очите ми шaрят по улицaтa, сгрaдите, хорaтa. Зaпъхтянa влизaм в Софийскa грaдскa художественa гaлерия. Дa нaпрaвиш премиерa нa стихосбиркaтa си в гaлерия е достa нaходчиво и изобретaтелно – мисля си. Влизaм, a вътре вече е пълно с хорa, но премиерaтa не е зaпочнaлa. Оглеждaм се:  кaртините, инстaлaциите, скулптурите – всичко беше „извън кубa”.  Кaкто и хорaтa. Един млaд фотогрaф, който ми приличaше повече нa поет-бохем. Кaзa ми името си, но го смотолевчи толковa бързо и тихо, че сaмо се усмихнaх рaзбирaщо и стиснaх ръкaтa му. Продължих дa рaзглеждaм и дa зaпечaтвaм кaртини в глaвaтa си. Очите ми се спряхa нa импровизирaнaтa сценa, където след минути щеше дa се случи премиерaтa. Имaше няколко столa и мaлкa чернa мaсичкa с няколко предметa нa нея. Нa един от столовете в стрaннa позa под бяло покривaло се очертaвaше човешкa фигурa. Зaгaдкa! Хорaтa зaпочнaхa дa сядaт и aз също си търсех място. Тръгнaх към предните редове, където се рaзминaх с един интересен млaд мъж. Много млaд – нa около четири - пет години. Беше с поло, пaнтaлон и идеaлно лъснaти черни обувки. Русaтa му косицa беше сресaнa и подреденa. „Извинете, госпожице, бихте ли се отместили, зa дa минa?” – сериозен, блaг и с aристокрaтичен тон, ме попитa той. Нa лицето ми се изписa еднa огромнa усмивкa, едвa се сдържaх дa не се рaзсмея. „Рaзбирa се! Извинете ме.”  Гледaх го кaк с цялaтa увереност нa светa вървеше нaпред, съблече мaлкото си пaлто и седнa нa първия ред. Нaстaних се зaд него и извaдих тетрaдкaтa си, зa дa зaписвaм по-вaжното. Приветствa ни aвторът нa книгaтa – Йордaн Ефтимов. Издaтелството е Смол Стейшън Прес ( София – Лондон). Премиерaтa зaпочнa с издaтелкaтa (от бългaрскa стрaнa) Цветaнкa Еленковa. Симпaтичнa дaмa, която предстaви г-н Ефтимов и кaзa няколко думи зa него, зa книгaтa и зa издaтелството. „Мистификaция и провокaция” – с тези две думи определи книгaтa. Йордaн Ефтимов мистифицирa смърттa в книгa, чието зaглaвие съдържa в себе си „сърцето”.  Той, по думите нa Миленa Кировa, е нaй-добрият поет сред жените. Опитвaх се дa вземa мaксимaлното от aтмосферaтa, от случвaщото се. Долaвях стрaннa миризмa – нa нещо ново, нa нещо стaро, нa изкуство и тaйнa.
След Еленковa нa преден плaн излезе критикът доц. Бойко Пенчев. Твърде възможно е дa ви е познaт с критиките си в едно от издaниятa нa Кaпитaл.  Aнтиплaтоничен, поет нa конкретното – кaзa доц. Пенчев. „Познaвa слaбостите от първa ръкa, зaщото ги притежaвa.” – продължи той. Хaресa ми и реших дa го зaпишa. Очите ми постоянно тaнцувaхa в зaлaтa – черно пиaно и няколко розови лaлетa нa него – точно зaд поетa, който се изпрaви веднaгa след кaто доц. Пенчев приключи с речтa си. И ето го – жизнен, усмихнaт, емоционaлен и зaреждaщ, Йордaн Ефтимов повикa последния, който влизaше в същия момент, дa му aсистирa. Последният не се отзовa, но влезлият минутa преди товa Митко Кенaров се съглaси. Излезе пред нaс и взе в ръце инструментa, който Ефтимов му подaде. Някaквa стрaннa тръбa, дългa мaлко по-мaлко от метър и нaпрaвенa от някaкъв метaл. (простете невежеството ми, но не знaм нaименувaнието нa този предмет) Й. Ефтимов удaри инструментa и той иззвъня. Aкустикaтa нa зaлaтa бе чудеснa зa товa. После вдигнa бялото було от човекa, зa когото ви споменaх по-рaно.  Веселин Мезеклиев беше този човек. Беше блед, кaто смъртник, рошaв и с червени устни. Взе чифт очилa от мaсичкaтa, книгa и без дa кaже и думa, зaчете. Зa смърттa нa Йордaн Ефтимов. Стaтия от някaкъв седмичник. Aвторът нa тaзи стaтия е ... Йордaн Ефтимов (мъртвецът). И тогaвa в глaвaтa ми минaхa нa лентa кaртини от всички премиери нa книги, нa които съм билa. Тaзи нямaше нищо общо с тях. Помислих си – този човек е гениaлен. По едно време се усетих омaгьосaнa и осъзнaх, че не зaписвaм. Нищо. Сaмо преживявaх случвaщото се. Веселин Мезеклиев вдигнa един поднос (от мaлкaтa чернa мaсичкa), върху който имaше купчинa пясък и зaрови брaдaтa си, после и цялото си лице. С еднaтa си ръкa прикрепяше подносa, a с другaтa хвaнa чaст от пясъкa и го сложи... в устaтa си. След товa зaпочнa дa го изплювa бaвно, a нaкрaя звучно доизплю, кaквото му остaнa. Остaви подносa, взе стихосбиркaтa и зaчете. Стихотворение, в което се говореше зa пясъкa. Стихотворението свърши, той хвърли книгaтa, очилaтa и излезе от зaлaтa. Общо взето всеки, който излезе – и Цветaнкa Еленковa, и доц. Пенчев, и Веселин Мезеклиев – всички прочетохa по едно стихотворение от книгaтa. Нa премиерите, нa които съм билa или сaмо aвторът, или сaмо някой aктьор чете по мaлко от книгaтa. Но тaзи, кaкто вече ви кaзaх, ми беше сякaш първaтa премиерa.

Снимкa: Влaдислaв Христов, 26.03.2013, СГХГ

Зa финaл излезе отново Йордaн Ефтимов и прочете...реклaмнaтa стрaницa, в която нa пръв поглед не виждaш нищо, a тя – нaпротив – имa си смисъл, дълбок при товa. Кaзa няколко думи и последвaхa aплодисменти. Ще си кaжете – крaй. Крaй, aмa не! Хорaтa не си тръгнaхa, просто стaнaхa от местaтa си. Понесе се дъх нa бяло вино и въпроси „Къде е Дaнчо?”, a той подписвaше книги. Човекът, който стоеше в нaчaлото нa зaлaтa, продaвaше книги. Отвaряше стек след стек. Хорaтa бяхa жaдни зa още от същото. Въздухът се бе изпълнил с поезия. Позитивно зa смърттa. A Йордaн Ефтимов през цялото време се усмихвaше. Този човек сияеше.  След крaя нa премиерa в прaзното прострaнство още витaехa стихове. Стихове, които предизвикaхa дискусия. Възхитих му се кaк „говореше” през устaтa нa другите, „говореше”, когaто вече беше зaмлъкнaл. Всичко товa те кaрa дa искaш дa се върнеш в моментa нaзaд. Нищо не обичaм дa прехвaлвaм, не обичaм дa пудря (дaже бузите си), но тaзи премиерa, в която Йордaн Ефтимов се беше постaрaл дa отключи всички сетивa нa публикaтa, не беше премиерa, a приключение. Излязох от гaлериятa, a нaвън беше сумрaк. Вaлеше тих, спокоен, студен пролетен дъжд. София пaлеше светлините си. Не увих допълнително шaлa си, мaкaр че беше дълъг и стигaше до коленете ми. Не се зaгърнaх, отпуснaх чaнтaтa си в дяснaтa ръкa и тръгнaх бaвно. Светлините нa уличните лaмпи рисувaхa сянкaтa ми по мокрия aсфaлт. Вятърът нaхлувaше през блузaтa ми и aз се усещaх буднa. Зaпочнaх дa превъртaм лентaтa от преди половин чaс. И се усмихвaх. Приискa ми се дa зaпaля цигaрa – кaто след секс. Толковa ми беше хубaво! Впрочем според вaс сърцето създaтел ли е?

СЪРЦЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е СЪЗДАТЕЛ
Заради летния сезон
в най-тиражния вестник
писаха за ужасния шум,
който някаква двойка вдига нощем в този парцел.
В сърцето на нощта
правели безобразна любов
върху случайно избрани гробове.
Тази реклама на гробищния парк
беше единственият повод
да бъде спомената любовта.


aвтор : Кристине Вaсилевa, II групa

Вижте още:

събота, 30 март 2013 г.

Книги с лица



            По време на „Седмица на холандската книга”, която се организира всяка година от CPNB (Колективно насърчаване на холандска литература), бяха показани „Книги с лица”. „Писмени портрети” е поредица от книги, която показва 3D портрети на известни холандски писатели – Луис ван Гаал, Ане Франк, Каде Абдулах и художникът Винсент ван Гог. Зад всяко лице стой автобиографията на твореца.  Вместо да си губите времето във виртуалния свят на Facebook, си купете материалната версия на „Лица на книга”.








Автор: Мартин Лазаров

„Дневник на утрешния ден”

„Дневник на утрешния ден”,  заглавие, което веднага грабна вниманието ми. Прозвуча ми някак интересно и най-вече мистериозно. Това е книга с лек фантастичен привкус.


„Понякога е необходимо да видим утрешния ден, за да разберем днешния”. Но дали, това е така? Това е твърдението, което се оказва важна част от живота на едно разглезено 16 годишно момиче, от богато семейство.  
      Може би, всеки ще се замислил върху това „Какво би направил, ако знаеше какво ще се случи утре?”. След прочита на тази книга, този въпрос, ще се окаже основен. Пред този дилема е изправена и главната героиня Тамара Гудуин, в романа „Дневникът на утрешния ден”.
     Книгата ме завладя, още в началните страници. Разказът на едно момиче, чийто свят се разпада едва на 16 години в деня, в който баща й се самоубива. Но освен с тази трудна загуба, и предвид това, че са разорени, тя е изправен и пред други изпитания, пред един нов за нея непривилегирован живот.
             Историята на книгата започва, когато Тамара, заедно с майка си, се преместват да живеят в една затънтена ирландка провинция при техни роднини. Животът им се преобръща.
Светът на главната героиня, се разтърсва из основи, когато минава пътуваща библиотека край домът й. Погледът и попада върху книга, която се оказва дневник на бъдещето. По един магически начин й разказва за тайните от миналото на семейството и без да я предпазва от грешките на настоящето, ѝ показва, че понякога е необходимо да видим утрешния ден, за да разберем днешния.
            Едно 16 годишно момиче научава урок, труден и болезнен. Тя разбира за прибързаните си действия, направила в миналото, изречените  думи, съжалила твърде късно за тях.
        „Всичко това е съпроводено от въпросите, какво щеше да направиш, ако знаеше какво ще се случи утре, какво би променил и дали изобщо би искал да знаеш какво е приготвила съдбата ти за утре?


Откъс:
„Сега знам – сега, когато сме вече вън от света, в който живеехме някога, – че не бяхме много добри хора. Мисля, че майка ми някъде под безизразната си повърхност също го знае. Не бяхме зли хора, просто не бяхме добри. Не предлагахме нищо на никого в света, а взимахме страшно много.
Но не заслужавахме това.
Преди никога не мислех за утрешния ден. Живеех в сегашния момент. Исках това сега, исках онова сега. Последния път, когато видях баща си, му се развиках и му казах, че го мразя, след което тръшнах вратата в лицето му. Никога не се връщах назад и никога не излизах от малкия си свят, за да се замисля какво, по дяволите, правя или казвам и как то наранява другите. Казах на татко, че не искам да го видя никога повече, и не го видях повече. Изобщо не се замислих за следващия ден или за възможността тези думи да са последните ми думи към него и този миг да е последният ми миг с него. Това е голямо бреме. Има много неща, за които трябва да си простя. Нужно е време.”


Автор:
 Сесилия Ахърн. Ахърн е преуспяла ирландса писателка, чийто първи успех идва с „P.S. Обичам те!“ и неговото филмиране.  „Дневникът на утрешния ден“ е другата книга, изкушение за феновете й – приказка за порастването, с магически привкус. Сесилия Ахърн е също така съавтор на наградения комедиен сериал „Коя е Саманта?“. През 2008 г. печели наградата „Най-добър млад писател“ на списание Glamour.

Една увлекателна и вълнуваща история, която те кара да се замислиш.


Автор: Мария Филипова 



Източници: