Таня Попова: „…стига да имаме достатъчно търпение, воля и здраве, всичко се постига.”

Представи се с няколко думи.

Завършила съм ТУ в София – инженер по микроелектроника. Работила съм по специалността си само една година, след което излязох в отпуск по майчинство. Института по микроелектроника беше закрит и така кариерата ми като инженер приключи. Работила съм какво ли не: продавачка, учителка, секретарка. Последната ми работа беше като технически секретар в „Регистър Бг” ООД. Преди месец напуснах и тази работа по собствено желание... всички ми казаха че съм луда, предвид огромната безработица и възрастта ми. Така че, в момента съм безработна.

Омъжена съм за лекар имам син на 22 и дъщеря на 17 години /абитуриентка/. Живея в София от 1985 г.

С литература се занимавам още от дете. Участвала съм със свое стихотворение на първата асамблея „Знаме на мира” /имам грамота с подписа на Людмила Живкова/. Тогава бях в трети клас. Имам публикувани стихове в наши и чуждестранни списания и вестници. В последните 5 години превеждам активно от македонски, руски, украински и сръбски. Имам издадени 5 книги преведени от мен и една пиеса, която постави Пазарджишкия театър. В момента под печат е шестата ми книга - превод от руски на Системата на Станиславски.

Моята дебютна стихосбирка е „Какво да правя с теб” – 2010, изд. „Мултипринт” – София. През 2012 беше издадена втората ми стихосбирка само на македонски „Црна чоколада” – по проект на Македонското министерство на културата. За жалост на български още не съм успяла да я издам.

Какво е за теб поезията и как започна да пишеш?

Поезията и литературата за мен са същността на душата ми. Пиша, превеждам и работя за културата и на литературното поле от дете. Това за мен е не само хоби, а начин да изразя себе си, да се запозная и да сътруднича с хора от целия свят. Литературата е един от начините да се направи този свят по-добър.

Какво те вдъхновява и коя е любимата ти тематика?

Вдъхновяват ме обикновено моите емоции и впечатления от нещо преживяно, понякога една картина, нещо чуто или видяно на улицата, различни, понякога незабележими за другите неща. Моята поезия е посветена предимно на любовта и човешките взаимоотношения.

Има ли автори, които можеш да наречеш свои учители? И кои са ти любимите автори?

Да, разбира се. От българските автори мои вдъхновители са поетите Христо Ботев, Христо Смирненски, Пеньо Пенев, Павел Матев, Дамян Дамянов. От прозаиците: Елин Пелин, Д. Талев, Й. Радичков, Е. Станев и Н. Хайтов. От чуждестранните поети и писатели Р. Бърнс, Е. Дикинсън, Е. Паунд, Екзюпери, Лермонтов, Балзак, Елиф Шафак.

Трудно ли беше издаването на стихосбирката?

Дълго време аз не исках да издавам моя стихосбирка. Това стана под натиска на най-добрите ми приятели, които ми помогнаха да събера и систематизирам стиховете си в една книга и да намеря издател и средства за да бъде отпечатана. После всичко се случи много бързо.

Мислиш ли, че в момента в България се издава качествена поезия?

В момента в България се издава всякаква поезия. Всеки, който може да отдели някакви средства може да отпечата творбите си в издателство, печатница, издателска къща. Такива има много у нас, а пишещите са повече от четящите. В този смисъл за да прочетеш качествена поезия, трябва просто да знаеш кои са добрите съвременни автори и да следиш техните публикации и книги. Мога да спомена няколко добри съвременни поети, но може да пропусна някое име, за което се извинявам: Евтим Евтимов, Маргарита Петкова, Георги Константинов, Елка Няголова, Камелия Кондова, Мая Дългъчева, Атанас Капралов, Иван Есенски, Димитър Христов и др.

Ако погледнем в общ план – издават ли се качествени книги?

Да, издават се и качествени книги, но в повечето случаи големите издателства търсят печалба и затова се издават предимно световни бестселъри, понякога и не дотам добре преведени. Българска литература е трудно да бъде издадена, освен по проекти на Министерството на културата или със собствени средства.

Има ли тематика, която смяташ за недостатъчно издавана в България?

Мисля, че трябва да се преиздават класиците, лисват и някои речници и учебни помагала, които не са преиздавани от 50 години. А и фантастика не съм видяла скоро на българския пазар, а тя ми е любим жанр.

По какъв начин ни влияе голямото количество информация, което постоянно ни залива от всякъде?

Голямото количество информация, която ни залива отвсякъде не е вредна, ако умеем да отсеем от нея това което е наистина стойностно и ни е необходимо за някаква наша цел или работа. Аз съм за това да има повече информация. Когато има плурализъм, винаги можеш да избираш.

Освен поетеса, ти си и преводач. Как ти се струва тази професия? Харесва ли ти? Мислиш ли, че преводите на по-новите издания са добри?

Аз отскоро съм член на Съюза на българските преводачи и не съм запозната с професионалните проблеми на колегите. За мен преводаческата работа е все още хоби, а не професия, така че не бих могла задълбочено да отговоря на въпроса. Но като читател съм попадала на лоши преводи в последно време.

Напоследък все повече нашумяват електронните книги, но българските издатели все още се страхуват да залагат на тях. Каква според теб е причината и какво мислиш ти за електронните книги?

Електронните книги са удобство в днешно време, защото всеки разполага с техника, необходима за да ги ползва. От друга страна, това значи издателските къщи да фалират, ако вече не се издават книги на хартия. Това е издателска политика и мисля че по-скоро двата вида книги ще си съжителстват. Това и за мен е най-подходящия вариант. Да държиш една книга в ръцете си, да усещаш мириса на мастило, да можеш да я отвориш вечер и да заспиш с нея са неповторими усещания, които електронните издания не могат да заменят.

Широко разпространено е мнението, че хората в България (най-вече младите) не четат. Какво е твоето мнение?

Вероятно е така, мнозинството от младите хора не четат книги и не изпитват потребност от това. Причината е в многобройните други средства за развлечение и забава, които се предлагат в днешно време. Но въпреки това, напоследък забелязвам все повече четящи млади хора, които купуват, четат и дискутират върху прочетените  книги. Моите деца например редовно си купуват и четат книги, които ги интересуват. Техните приятели също.

За какво мечтаеш и на какво се надяваш? Оптимист ли си?

Мечтая да имам работа, която да ми харесва, да работя с удоволствие и заедно с това да ми носи достатъчни доходи. Това в днешно време е една от най-трудно постижимите мечти. Но аз винаги съм била оптимист и знам, че животът ни предлага най-правилните решения, стига да имаме достатъчно търпение, воля и здраве, всичко се постига.

Какво ще пожелаеш на създателите на блога, на бъдещите книгоиздатели, и какво ги съветваш?

Желая на създателите на блога да имат достатъчно амбиция и воля да продължат напред. Да не се отчайват от неуспехите, да търсят нови пътища, да привличат инакомислещи и работливи млади хора в екипа си. Бъдещите книгоиздатели да търсят не само комерсиални а стойностни книги, да проучват кое липсва на книжния пазар и да си сътрудничат не само с нашумели автори и издателства–акули. Те невинаги предлагат най-доброто.

Ето и две от стихотворенията на Таня Попова. 

ЖИВОТ

Търкулнах се по пътя си

като дъхава пита,

замесена с цветен прашец и сълзи

от нечия топла добра ръка.

Дълго пътувах и много видях,

срещнах и хора, и зверове.

И всеки откъсна по малко от мен,

а птиците гладни нахраних.

За теб, виж, остана последният залък,

горчив или сладък, това ти донесох.

Опитай, ако си гладен.                    

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ

От този кръстопът тръгват само безпътици.

Не зная накъде ме водят

кръстосаните нерви на този лабиринт.

Пред мен е мъртва бездна и тъмна река,

зад мен – незабрава и пустота.

Събирам се из спомените си и тръгвам...

Една горчива, недоизплакана сълза ме води,

откакто нечия добра ръка ме вписа в този път –

с любов и горест да открия светлината

между заплетените нишки на съдбата.

Чувам гласа ти, залутан някъде

между извивките на мислите и чувствата.

На някакъв неясен, непознат език

говориш, но ми сочиш вярната посока.

Напрягам всичките си сетива, за да те разбера

и тръгвам пак, вървя, но виждам,

че всички пътища са вече извървени, освен един...

Не знам дали да стъпя в него.

Съкровища и прах, съдби и хора, кръв и сълзи,

смях и болка по него може би ще срещна,

но една дума и един спомен ще ми светят

и ще ме водят натам, където зная, че ме чакаш.

Душата ми ще бъде храм,

където само ти свещ можеш да запалиш.

С поглед светлосин ще ме посрещнеш

и с една въздишка само, мъката от мене ще отнемеш.

И ще притихна в твоята прегръдка –

най-топла и най-искаща от всички,

и ще ми простиш за всичко и завинаги,

ти, мамо!

Савина Иванова