неделя, 2 юни 2013 г.

Едно откровено интервю за книгите и децата



На третия етаж на НДК съм и си търся “жертва” за интервю. Намирам я на щанда на издатество “ПАН” – Корнелия Лозанова. Тя продава книги на базара, а в издателството отговаря за чуждестранните права. Родители идват с децата си и търсят книгите от училищните списъците. Купуват по няколко, а докато те се разплащат, аз си говоря с Корнелия.

Защо решихте да се занимавате с книги?
По стечение на обстоятелствата, всъщност, но не съжалявам. Книгите са такова богатство, а общуването с децата и работата за тях носи голямо удовлетворение и радост.

Българското книгоиздаване в криза ли е?
Да, но детското книгоиздаване е различно. При нас не се усеща толкова кризата. Българинът е такъв, че дори да няма пари за книги за себе си, на детето си винаги ще купи.

Стана ли детската книга по-качествена?
Да, определено. Основно полиграфически. Предлагането е голямо, конкуренцията е силна и това дава отражение. Позитивно е за малкия читател.

Четат ли книги децата?
Да, но основна роля играе възпитанието. Родителят трябва да научи детето какво богатство е книгата.

Кои са най-купуваните детски книги?
Ами няма как – Пипи, изобщо романите на Астрид Линдгрен, Мечо Пух, творбите на Ерих Кестнер.  

Променят ли се вкусовете на малките читатели?
Да, интернет и телевизията няма как да не окажат влияние, но ние издаваме главно класически произведение, към които винаги е имало интерес.

Какви практики за насърчаване на четенето у децата прилага Вашето издателство?
Не бих казала, че имаме такива. Не сме активни. Но са хубави инициативите от началото на април.



 Радина Теодосиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар