На третия етаж на НДК съм и си
търся “жертва” за интервю. Намирам я на щанда на издатество “ПАН” – Корнелия Лозанова.
Тя продава книги на базара, а в издателството отговаря за чуждестранните права.
Родители идват с децата си и търсят книгите от училищните списъците. Купуват по
няколко, а докато те се разплащат, аз си говоря с Корнелия.
Защо решихте да се
занимавате с книги?
По стечение на обстоятелствата, всъщност, но не съжалявам.
Книгите са такова богатство, а общуването с децата и работата за тях носи
голямо удовлетворение и радост.
Българското
книгоиздаване в криза ли е?
Да, но детското книгоиздаване е различно. При нас не се усеща
толкова кризата. Българинът е такъв, че дори да няма пари за книги за себе си,
на детето си винаги ще купи.
Стана ли детската книга
по-качествена?
Да, определено. Основно полиграфически. Предлагането е
голямо, конкуренцията е силна и това дава отражение. Позитивно е за малкия
читател.
Четат ли книги децата?
Да, но основна роля играе възпитанието. Родителят трябва да
научи детето какво богатство е книгата.
Кои са най-купуваните
детски книги?
Ами няма как – Пипи, изобщо романите на Астрид Линдгрен, Мечо
Пух, творбите на Ерих Кестнер.
Променят ли се
вкусовете на малките читатели?
Да, интернет и телевизията няма как да не окажат влияние, но
ние издаваме главно класически произведение, към които винаги е имало интерес.
Какви практики за насърчаване
на четенето у децата прилага Вашето издателство?
Не бих казала, че имаме такива. Не сме активни. Но са хубави
инициативите от началото на април.
Радина Теодосиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар