„Ако е грях, на оня свят ще го плащаме“

Искам да ви представя тази книга, не защото е изключително нашумяла или е излязла миналия месец, а през 2012 г. Не е покорила света като "Петдесет нюанса сиво”, но определено има какво да каже. Сексът определенопродава, но може би трябва да уцелиш правилното издателство първо.

***

„Улицата с червените фенери“ от Мехмед Юнвер

 

Мехмед Юнвер е средностатистически мъж на 56 години, роден в Истанбул. Автор е на няколко книги. Бил е любознателно дете със страст към литературата. Един съвсем обикновен човек, бихме си помислили на пръв поглед. Но какво толкова има да ни каже този мъж чрез своите книги?

„Улицата с червените фенери“ е третият роман на писателя. Девизът или мотото на книгата ни провокира още от началото: „Ако на света живеят 6,5 милиарда човека, съществуват 6,5 милиарда сексуални фантазии“. Самото заглавие на книгата носи в себе си идеята за табуто, непозволеното, онова, за което не трябва да се говори. Точно това приканва човек да разлисти страниците. „Улицата с червените фенери“ повдига въпроса за морала. Кое е правилно и кое не. Но кой всъщност определя етичните стандарти за това дали хората приемат нещо или не? Не трябва ли всеки човек сам за себе си да избере как да живее и сам да изгради моралните устои на живота си? Обществото винаги е налагало определени норми на поведение и мислене, така че всяко отклонение от заложения образец на държание се отхвърля и заклеймява. Както всяка епоха има своите стандарти, така и  създава хората, които да ги нарушават.

Забраненият плод е най-сладък. Ограниченията в ежедневието те карат да търсиш свободата във фантазиите. А в света на сексуалните фантазии няма невъзможни неща. Всяка глава от романа започва с кратко въведение, описващо героя и ситуацията, в която той се намира. Така малко по малко, докато четем книгата, разкриваме копнежите и съкровените тайни на различните хора. Мехмед Юнвер говори за жестокия свят на трафикантите и платените момичета по един деликатен и дори непредубеден начин. Представя гледните точки на проститутката, убиеца, дилъра. Той не съди никого. Показва света на греха безпристрастно и реално. Разкрива жестоката истина на този безскрупулен свят, който ни привлича със хилядите си изкушения, но после не пуска никого да си тръгне.

Амстердам се превръща в убежище за млади и стари. Дава дом и шанс за нов живот на изгубените души. Градът е непредубеден и приютява гурбетчии от далечни страни, готови да работят от сутрин до вечер само и само да могат да осигурят приличен начин на живот за семейството си. А от другата страна са младите, нахъсани хора с желанието да опитат от всичко по веднъж преди да умрат. За тях Амстердам се превръща в детска площадка.

Романът сплита съдбите на три млади жени, избягали от родната си страна, посветили себе си на желанието да вкусят от всяко забранено удоволствие преди да умрат. Заради горчивите разочарования, трагедиите и неизлечимата болка от миналото си, те са изгубили чувството си за страх и притежават безмерната свобода да предизвикват съдбата по всеки един начин.  Но въпреки безскрупулния им начин на живот , тези млади момичета просто се опитват да намерят своето място в света. А именно този свят им налага ограничения, защото „не така повелява Бог“. Пътищата им се пресичат благодарение на един консервативен баща, който търси сина си. Всяка със своя мотив се опитва да му помогне. Но дали накрая ще успеят?

 Книгата ни среща първо с Нуртен - млада и красива туркиня, която един ден решава да живее без ограничения през този така кратък живот. За нея „истинската наслада и удоволствие бяха там, където имаше нещо забранено и порочно“.  На пръв поглед Нуртен е едно от многото привлекателни и провокативни момичета по улиците на големия град, но „в този скапан живот вече не й бе останал никой, на когото да дава сметка или пред когото да е отговорна. (...) не бе останало нищо, което да не бе правила, места, на които да не бе ходила“.

Нейна приятелка е Хаджер. Тя е едно от онези момичета, които като живи кукли стоят на витрините на улицата с червените фенери и събират не само мъжките, но и женските погледи. Хаджер е фаталната жена, Господарката с кожени дрехи, камшик и екзотична красота. С времето тя все повече се удивлява как толкова много хора изпитват сексуална наслада от болката. Едно от задълженията й е да участва в порношоута на живо пред публика. За нея от една страна това е просто работа, а от друга усещането толкова много очи да са вперени в нея, докато прави нещо така интимно, й действа като екстази и й доставя страшно удоволствие. Хаджер често се чуди къде се е дянало селското момиче от анадолското село, което реши да пристане на своя любим. От него не бе останало и следа. Сега тя е жената от фантазиите.

Случайността събира Михрие с тези нейни сънароднички. Въпреки младостта си тя е преживяла много повече, отколкото някой на нейната възраст. В миналото си Михрие се сблъсква с организация, подготвяща протести и революционни проекти. Момичето е прието в тази общност, от която получава защита и намира съмишленици. Но скоро нещата излизат извън контрол, тя е принудена да избяга. Бягайки в чужда страна, Михрие се опитва да започне нов живот и да стои колкото се може по-далеч от турското обкръжение. Но травмите й, причинени в миналото от тогавашните й съмишленици, дават сериозни отражения в бъдещите й връзки с мъже. Дали играта ще загрубее прекалено много?

Всеки има право да живее както пожелае. „Ако е грях, на оня свят ще го плащаме“ казват две влюбени момичета в книгата. Да, животът наистина е много кратък и трябва да се живее на един дъх. Но понякога цената, която плащаме, е твърде висока. Понякога този дъх може да се окаже последният ти. „Непременно ли трябва да пропаднеш в пропаст, за да оцениш стойността на днешния ден, на живота, който живееш?“ 

В нелегалния свят на търговията с наркотици, трафик на емигранти, оръжия и опасни химикали всичко е позволено. Тази огромна индустрия няма намерение скоро да затваря врати. А вратите на витрините на „Улицата с червените фенери“ винаги са отворени за самотника, подпийналия, нещастника, чужденеца. Там се търгува с мечти и фантазии и се плаща на ръка.

автор: Весела Коева

блог на автора