неделя, 2 юни 2013 г.

Една гражданка на света, пуснала временно котва в Бургас

Зорница Петрова е поетеса, филолог и преподавател по български език и литература. Родена е на брега на Дунава, но избира да живее и твори в Бургас. В морския град, освен да изгражда литературното мислене на младите, е публикувала две стихосбирки: „Денят е дълго изречение” и „Опит за прочит на пустинята”.



Зорница Петрова е един изключителен човек. Тя  е човекът, който ме научи да чета поезия, с когото съм спорила за поезия и който ми каза „Остави я тая математика и се заеми с писане”.


М.К.: Коя е Зорница Петрова, как описвате себе си с няколко думи?
З.П.: Зорница Петрова е най-вече поетеса и учител, а предния ми випуск ме бяха определили като гражданин на света, в скоба пътешественик.
М.К.: Какво е поезията за вас?
З.П.: Едно бягство в по-добър свят, където зареждам сили за българската действителност.
М.К.: Как и защо започнахте да издавате стиховете си?
З.П.: Бяха ми се събрали стихотворения на обща тематика, написани в един общ дух и реших, че те трябва да видят бял свят. Издаването на една книжка за поета е като раждането на едно дете – знаеш и чувстваш за себе си, че трябва да го направиш.
М.К.: Кое ви е по-приятно: учителствуването или писането?
З.П.: При мен те са допълват и едното не пречи на другото. Обичам ги и двете. Обичам и младите хора, обичам и хубавите книги. А най-обичам да уча млади хора на хубави книги.
М.К.: Кое е първото нещо на което учите учениците ви за поезията?
З.П.: Уча учениците си, че поезията е трудно четиво. Но най-качествените читатели четат точно поезия.
М.К.: Най-баналния, но изключително важен въпрос: какво ви вдъхновява?
З.П.: Човешките неща. Любовта, миналото, настоящето,  пътешествията, които ми дават допир с други култури.
М.К.: Трудно ли се прочита пустинята и ще ни разкажете ли малко повече за последната си стихосбирка „Опит за прочит на пустинята”?
З.П.: Книжката се състои от три поеми, като тази, която даде нейното заглавие я написах преди едно пътуване до Тунис. Толкова се развълнувах, че ще видя пустинята, че написах поемата още преди срещата. След това като се върнах не добавих почти нищо.
М.К.: За финал: какво ще пожелаете на нашите читатели?
З.П.: Да търсят и намират хубавите български книги.


Автор: Марина Колева

Няма коментари:

Публикуване на коментар