Разговори за книгата в парка.

         Реших да проведа анкета чете ли българина? За да търся по-голяма достоверност принтирах 10 празни бланки с анкета, която сам сътворих и излязох в столичен парк за да проверя какво ще ми споделят хората. Бланките се оказаха недостатъчно, защото изненадващо хората сами започнаха да ме обграждат и да се интересуват от въпросите. Успях да събера отговорите на 53 човека преди пролетният дъжд да осуети плановете ми.

Анкета:

1. Пол?

-          мъж – 23

-          жена – 30

2. Възраст?

-          между 16 и 56

3. Четете ли?

-          да – 49

-          не – 4

4. Любим автор?

-          български – 17

-          чуждестранен – 20

-           нямам – 12

5. Четат ли другите?

-          да – 25

-          не – 28

6. Убиват ли технологиите четенето на книги?

-          да – 40

-          не – 13

7. Колко пъти годишно посещавате библиотека?

-          всеки месец – 4

-          веднъж на 6 месеца – 5

-          веднъж годишно – 3

-          не – 40

8. Комбинирате ли четенето с друго занимание?

-          слушане на музика – 10

-          гледане/слушане на телевизия/радио – 8

-          друго – 6

-          не – 29

9. Подарявали ли сте книга?

-          да – 51

-          не – 2

            Поглеждайки към анкетата забелязвам едно много интересно явление. Българина, независимо дали чете или не, е подарявал книга. С други думи книгата остава желан подарък. Това според хората с които разговарях може би се дължи на голямото разнообразие. Чест подарък например са книги от езотеричния жанр и това може би се дължи на все по-забързаното и стресиращо ежедневие в което живеем. Хората се опитват да си помагат взаимно в търсенето на душевния мир подарявайки си един на друг подобни книги.

            Друг интересен факт извлечен от анкетата е ниската посещаемост на библиотеките. Това се дължи от една страна на доста засиления фетишизъм към книжното тяло и желанието то да е лично твое притежание. Другата предпоставка е времето което трябва да се отдели в самата библиотека (там където вземането на книги не е позволено) и в същото време обременеността на периода за който книгата е взета за прочит. Както вече казах ежедневието е все по-натоварено и четящия човек търси спокойствието на почивните дни за да се захване с приятното занимание.

            Четенето често бива комбинирано с друга активност, а в същото време голяма част от хората смятат, че технологиите са един от убийците на книгочетенето. Остава отворен въпроса колко ползотворна може да бъде една подобна симбиоза.

            Последния извод, който ще добавя в анализа е мнението на българина дали другите четат. Половината от анкетираните смятат че и другите четат, докато в същото време над 70% от анкетираните са четящи. Българина чете, но може би не забелязва или не знае, че го прави. Всеки знае колко книги е прочел, но е склонен да се противопостави на мнението, че и другите четат.

            Поради ниския брой на анкетираните не може да се приеме, че анкетата претендира за някаква по-глобална картина за четящия българин. Все пак обаче мога да завърша оптимистично. Българина, който има време да излезе в парка има време и да чете.

Автор: Емилиян Чернев