Профил на панаирния читател

     Често се говори за читателски интерес, читателски вкус, предпочитания на читателя, читателски форуми, читателски класации, права на читателя и още други подобни словосъчетания, които поставят читателя на преден план. Но знае ли читателят - единичният, не обобщаващата категория "читател" - какво всъщност иска и какво харесва?
     Ежедневно на Панаира на книгата се стичат стотици хора, а през почивните дни навярно поне хиляда. И честно казано едва една трета от тях идва с ясното съзнание какво ще търси, а не с простичката идея "искам някаква хубава книга". Тук нямам за цел да обидя или унижа читателската гилдия, а просто да изкажа някои лични наблюдения, събрани през последните дни. Затова не се възмущавайте на следващото изречение, по-нататък ще се обоснова. Читателят е капризен, изискващ, заблуден, нахален, понякога досаден, силно скептичен (може и в обратен ред).

     Капризен е, защото иска нещо хубаво за четене (което си е негово право), но критериите му за това не са съвсем ясни. Като му предложиш една, две, три хубави според теб книги, остава недоволен - не, не съвпадат с неговите виждания. Предлагаш следващите възможности, противоположни на първите - "ммм, не, иска ми се нещо по-така..." Често иска да прочете нещо различно, но прекарва очакванията си през призмата на същия вкус, с който е чел досега. Читателят трудно се доверява на думите на човека зад щанда, който поначало е там, за да му помогне (в тази публикация няма да засягам проблема за неподходящите "книжни дейци", защото това е изключително обширна тема, изискваща особено внимание). От друга страна е склонен да повярва на някое ревю в интернет само защото е написано добре и има няколко like-а. Читателят е невероятно изискващ, без дори да го осъзнава - първо изисква специално внимание върху собствените си нужди (това отново, разбира се, е негово право), и е способен да се разсърди (не, не съм сбъркала думата), ако не му се обърне такова, въпреки че в същия този момент на щанда може да има още няколко клиента също като него изискващи. Има една обособена група читатели, която изисква всички книги да отговарят на личните ѝ предпочитания, т.е. остава недоволна, ако някоя книга не отговаря жанрово на търсенето или ако шрифтът на заглавието не съвпада с естетическия ѝ нюх, или ако цената не се вмества в представите ѝ (и тук нямам предвид само ако е по-висока - случва се някои читатели да протестират срещу намаленията) и т.н. Ще дам пример с книгата "Мисли" от Джакомо Леополди. Както си личи от заглавието, съдържанието е различни мисли на автора, някои по-дълги, някои по-къси. В рамките на един час двама различни читателя направиха два противоположни коментара. Първият беше, че какви са тези мисли - само от едно изречение, че даже и само на страница. Вторият беше - "Ето ги, тука мисли... ама тези не са хубави - много са дълги". Това е само един от многобройните примери за различния вкус на всеки читател. В това всеки да има различни разбирания и предпочитания, разбира се, няма нищо лошо, само че много често читателите се съобразяват само със собствените си такива и понякога коментарите им могат да засегнат човека от другата страна - не е рядко срещано този човек именно да се е погрижил съответната книга да излезе на бял свят и да има специално отношение към нея.
     А ето и няколко лоши навика на читателите/купувачи относно книжното тяло (ВНИМАНИЕ!!! НЕПОДХОДЯЩО ЗА БИБЛИОФИЛИ СЪС СЛАБИ СЪРЦА!!!):
- да прегъват кориците
- да наплюнчват пръсти, за да разгръщат страници
- да бутат книги
- да пускат книги от две педи разстояние (най-често при намалените книги в кошове, върви заедно със следващия лош навик)
- ровене тип "кокошка"
- децата на читателите: при по-малките, които точно стигат височината на щанда - да лапат крайчето на най-близката книга; при по-големите - да се отпускат върху книгите

     Разбира се, не мога да пропусна онези читатели, които оценяват всички книги, без значение дали им харесват или не. Най-радостното за един човек зад щанда е при него да дойде читател и да изкаже мнението си за някоя книга, дори и негативно, но с такт без упреци. Друг щастлив момент е, когато дадеш съвет на някой читател, и ,дори и по-късно, той го последва. А най-хубавото е да видиш усмихнатото лице на редовен читател.

П.П.: Въпреки че тази публикация е по-скоро упрек, аз самата не се изключвам от тази категория на понякога неприятния читател. А вие?

Деметра Димитрова