неделя, 2 юни 2013 г.

Пост за Холокост

Една основна и важна тема в новата световната история - темата за Холокоста. Напоследък ми прави впечатление, че не всички хора знаят какво точно е Холокост?!
Това е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война. Думата „холокост” е комбинация от гръцките думи  ὁλόκαυστον — ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ е тема, която

занимава и е засегнала толкова много хора по света, че е безумно да има човек, незнаещ историята на геноцида спрямо евреите. Други етнически, политически и социални групи - цигани, комунисти, хомосексуални, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници, политически затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим. Истинността на доказателствата за Холокоста, както и най-често соченият брой на жертвите — шест милиона, системата на масови екзекуции с газови камери и т.н. напоследък се оспорват от някои историци и публични личности, известни като „историци-ревизионисти“.



Не съм от еврейски произход, имам един или двама познати евреи.  Не тая омраза към нито един етнос различен от моя, смятам.  Може би интересът ми към нацизма, към евреите, към Хитлер, към Холокоста е струва неоправдан и неразбран? В книгите, които съм прочела паметта за Холокоста се поддържа по един непряк начин. „Неговата чудовищност е поставена не като централна тема, не като смазваща реалност, а като фон – като реалност, на чиято нереалност може да изпъкне човешкото у хората. Или липсата на такова. „ Четете, за да се убедите!



  „Дневникът на Ане Франк"

История, разказана от първо лице.  Ане Франк разказва по един необикновен начин за времето и мъченията на евреите в по време на Втората световна война. Това е тъжната история на холандската еврейка, която заедно със семейството си е принудена да се крие повече от две години в „Задната къща“ – тайна пристройка в офиса на баща й.


 „Дълги сенки”

Историята я има, за да се помни.  В книгата си, Ерна Парис описва как младите поколения в Германия чинно са се запознавали с реалните измерения на нацистката агресия към еврейското население в покорените територии. „Това е жесток, но може би нужен механизъм”

„Доброжелателните” 

Джонатан Лител влиза в главата на един офицер от SS,  за да ни покаже кално-кървавата реалност на нацистка Германия. Там, където изчезват хора, изчезват души, изчезва и човешкото. “Ако сте родени в страна или във време, където не само никой не идва да убие вашата жена, вашите деца, но и никой не иска от вас да убивате жените и децата на другите, то благодарете на Бога и си останете с мир. Но никога не забравяйте: може да сте имали повече късмет от мен, но не сте по-добри”..

                           „Четецът”                           
Романът проследява събитията след Войната, след Холокоста „ когато уж животът се е завърнал в Германия, а пречупеният й гръбнак се лекува малко по малко. Но раните са вътре, те са уж невидими, но колко малко им остава, за да избликнат. Младежът е невинен за престъпленията на родителите си и жената, в която се влюбва, но е виновен в колективния, споделен грях на цялата нация. Да, историческата истина показва, че голяма част от свързаните с Холокоста изпълнители са били не само немци, а от всички европейски народности под нацистка власт, но раната сякаш остава само върху Германия. И Бернхард Шлинк я разчовърква отново, кара я да кърви, за да се изкупи неизкупимото. „




„Крадецът на книги”

Една история, разказана от Смъртта. Смъртта обсебена от хората. Книгата е  замислена като детска книга и може да бъде прочетена като такава. Маркъс Зюсак описва една реалност, която не може да бъде наречена нормална по никой начин. Описва я през очите на Лизел Меменгер – малко момиче, крадец на книги, в чиито страници открива  утеха. 


 „Последен влак за Истанбул“ 

Роман, в който любовта, трагичната съдба и смелостта вървят ръка за ръка . Книгата разказва за съдбата на турските граждани от еврейски произход, пътуващи с последния влак от Франция към спасението си.  


 „Момчето с раираната пижама“

Възможно „най-тежката”, книга която съм чела. Книга, която ще ви разтърси,  книга, която ще прочетете пак и книга, която няма лесно да забравите. Поднесена през очите на дете – ще ви накара да почувствате, а изключително задълбочените  проучвания на автора ще ви накарат да настръхнете.


Холокост

Кой е Йозеф Менгеле?


Кристина Р. Бодурова




Няма коментари:

Публикуване на коментар