Това е геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война. Думата „холокост” е комбинация от гръцките думи ὁλόκαυστον — ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ е тема, която
занимава и е засегнала
толкова много хора по света, че е безумно да има човек, незнаещ историята на
геноцида спрямо евреите. Други етнически, политически и социални групи - цигани, комунисти,
хомосексуални, Свидетели на Йехова, съветски военнопленници, политически
затворници, инвалиди също са преследвани и унищожавани от този режим. Истинността
на доказателствата за Холокоста, както и най-често соченият брой на жертвите —
шест милиона, системата на масови екзекуции с газови камери и т.н. напоследък
се оспорват от някои историци и публични личности, известни като
„историци-ревизионисти“.
„Дневникът на Ане Франк"
История, разказана от първо лице. Ане ”Франк разказва по един необикновен начин
за времето и мъченията на евреите в по време на Втората световна война. Това е тъжната
история на холандската еврейка, която заедно със семейството си е принудена да
се крие повече от две години в „Задната къща“ – тайна пристройка в офиса на
баща й.
„Дълги сенки”
Историята я има, за да се помни. В
книгата си, Ерна Парис описва как младите поколения в Германия чинно са се
запознавали с реалните измерения на нацистката агресия към еврейското население
в покорените територии. „Това е жесток, но може би нужен механизъм”
„Доброжелателните”
Джонатан Лител влиза в главата на един офицер
от SS, за да ни покаже кално-кървавата реалност
на нацистка Германия. Там, където изчезват хора, изчезват души, изчезва и човешкото.
“Ако сте родени в страна или във време, където не само никой не идва да убие
вашата жена, вашите деца, но и никой не иска от вас да убивате жените и децата
на другите, то благодарете на Бога и си останете с мир. Но никога не
забравяйте: може да сте имали повече късмет от мен, но не сте по-добри”..
„Четецът”
Романът проследява събитията след Войната, след Холокоста „ когато уж животът
се е завърнал в Германия, а пречупеният й гръбнак се лекува малко по малко. Но
раните са вътре, те са уж невидими, но колко малко им остава, за да избликнат.
Младежът е невинен за престъпленията на родителите си и жената, в която се
влюбва, но е виновен в колективния, споделен грях на цялата нация. Да,
историческата истина показва, че голяма част от свързаните с Холокоста
изпълнители са били не само немци, а от всички европейски народности под
нацистка власт, но раната сякаш остава само върху Германия. И Бернхард Шлинк я
разчовърква отново, кара я да кърви, за да се изкупи неизкупимото. „
„Крадецът на книги”
Една история, разказана от Смъртта. Смъртта обсебена от хората. Книгата е замислена като детска книга и може да бъде прочетена като такава. Маркъс Зюсак описва една реалност, която не може да бъде наречена нормална по никой начин. Описва я през очите на Лизел Меменгер – малко момиче, крадец на книги, в чиито страници открива утеха.
„Последен влак за
Истанбул“
Роман, в който любовта, трагичната съдба и смелостта вървят ръка за ръка . Книгата разказва за съдбата на турските граждани от еврейски произход, пътуващи с последния влак от Франция към спасението си.
„Момчето с раираната
пижама“
Възможно „най-тежката”, книга която съм чела. Книга, която ще ви разтърси, книга, която ще прочетете пак и книга, която няма лесно да забравите. Поднесена през очите на дете – ще ви накара да почувствате, а изключително задълбочените проучвания на автора ще ви накарат да настръхнете.
Холокост
Кой е Йозеф Менгеле?
Кристина Р. Бодурова
Няма коментари:
Публикуване на коментар