''Човек за споделяне'' - Георги Константинов

 В Народно читалище „Славянска беседа“ се събраха много писатели, поети, литературни критици, университетски преподаватели и почитатели на хубавата книга. Поводът беше софийската премиера на „Човек за споделяне“ - новата книга на един от най-добрите съвременни български писатели и поети Георги Константинов. Сборникът с разкази "Човек за споделяне" включва 16 истории, които Георги Константинов определя като необикновени случки в моя обикновен живот. Представянето започна с встъпителни думи на Десислава Добрева – ПР на издателска къща „Хермес“. Тя благодари на уважилите събитието гости и на любезните домакини от читалището.

Десислава Добрева разказа и за това как се е стигнало до издаването на „Човек за споделяне“.’’ Когато Георги Константинов предложи на екипа ни тази книга, ние и за миг не се поколебахме дали да я издадем. Сега след като тя вече е факт, искам да кажа, че за „Хермес“ е чест да постави знака си върху нея’’. Тя благодари на автора и му пожела здраве и творческо вдъхновение. Вечерта продължи със специалното участие на актрисата Цветана Платиканова, която потопи гостите в атмосферата на „Човек за споделяне“ като прочете откъс от книгата. Присъствието й на подиума беше вдъхновяващо, гласът й, изказът й, погледът й издаваха искрена емоция, плам.

След нея в премиерата се включи поетът , публицист и критик – Георги Тодоров. Той имаше приятна задача да представи книгата. По изключително интересен начин Тодоров запозна гостите със съдържанието на „Човек за споделяне“. Разказа за интересните места, случки и хора, описани в „споменната проза“ на Георги Константинов и не пропусна да акцентира върху богатата информативност и четивността на текста. Казва: ‘’Аз напуснах Тадж Махал, но той не ме напусна’’, това се отнася и за Георги, ‘’той носи света, но го и представя на другите’’. ‘’Човек за споделяне’’ не е политизиран, той е човешки прочит, въвлечен в човешка душевност’’.А с усмивка, замислено споделя: ,,всеки мислещ е другомислещ’’, също така: ..май много хвалебствия отправих, но нямам време да бъда скромен.”
А в аванс Георги Марковски (издател) ни открехна – има две недопустими грешки при представяне на книга: да не се каже нищо за салона, в който се представя книгата, и да не се каже нищо за издателя’’. През усмивка добави към издателството: ‘’Колкото и скъпо да е било издаването на сборника си е струвало’’.

В отговор на добрите думи, казани по негов адрес, Георги Константинов благодари на г-н Тодоров, г-н Марковски и на издателите си от „Хермес“. Той сподели защо е избрал точно това заглавие за новата си книга и разказа случки от интересния си живот. Авторът обеща скоро да напише и продължение на „Човек за споделяне“.

Провокирани от чутото, гостите на премиерата се включиха в разговора. На сцената излезе проф. Стоян Михайлов, който сподели впечатленията си от „Човек за споделяне“ и разказа за приятелството си с Георги Константинов.

И тъй като, освен автор на емблематични детски книги и проза, Георги Константинов е и голям поет, вечерта завърши с рецитиране на стиховете:

БЛАГОДАРЯ ТИ...

Благодаря ти,

че ме мразиш искрено,

че хвърляш всички спомени

зад борда.

Омразата създава независимост,

а любовта - заробва.

Сега от мен

внезапно се отказваш ти,

от мойте думи,

жестове и книги...

Но вдигнеш ли към мен очи мразещи,

аз чувам звън

на паднали вериги.

Сега живея леко и естествено -

встрани

от твоите прищевки странни.

И пак отляво

е сърцето ми наместено.

Лекувам рани.

Раздялата сравнявам

със възкръсване,

със музика от Моцарт, със безкрая...

Ако не беше твоето отсъствие,

щях да повярвам,

че съм в рая.

ПИСМО

От чувства мигновени
разплакана си пак....
Не бързай ти към мене
със самолет със влак- 
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш - 
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люлак,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други - 
от мене 
            по- добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.

                                                                                       Виктория Димитрова