В Народно
читалище „Славянска беседа“ се събраха много писатели, поети, литературни
критици, университетски преподаватели и почитатели на хубавата книга. Поводът
беше софийската премиера на „Човек за споделяне“ - новата книга на един от
най-добрите съвременни български писатели и поети Георги Константинов. Сборникът с разкази "Човек за
споделяне" включва 16 истории, които Георги Константинов определя като
необикновени случки в моя обикновен живот. Представянето започна с
встъпителни думи на Десислава Добрева – ПР на издателска къща „Хермес“. Тя
благодари на уважилите събитието гости и на любезните домакини от читалището.
Десислава Добрева разказа и за това как се е
стигнало до издаването на „Човек за споделяне“.’’ Когато Георги Константинов предложи на екипа ни тази
книга, ние и за миг не се поколебахме дали да я издадем. Сега след като тя вече
е факт, искам да кажа, че за „Хермес“ е чест да постави знака си върху нея’’. Тя
благодари на автора и му пожела здраве и творческо вдъхновение. Вечерта
продължи със специалното участие на актрисата Цветана Платиканова, която потопи
гостите в атмосферата на „Човек за споделяне“ като прочете откъс от книгата.
Присъствието й на подиума беше вдъхновяващо, гласът й, изказът й, погледът й
издаваха искрена емоция, плам.
След нея в премиерата се включи поетът , публицист и
критик – Георги Тодоров. Той имаше приятна задача да представи книгата. По
изключително интересен начин Тодоров запозна гостите със съдържанието на „Човек
за споделяне“. Разказа за интересните места, случки и хора, описани в
„споменната проза“ на Георги Константинов и не пропусна да акцентира върху
богатата информативност и четивността на текста. Казва: ‘’Аз напуснах Тадж
Махал, но той не ме напусна’’, това се отнася и за Георги, ‘’той носи света, но
го и представя на другите’’. ‘’Човек за споделяне’’ не е политизиран, той е
човешки прочит, въвлечен в човешка душевност’’.А с усмивка, замислено споделя:
,,всеки мислещ е другомислещ’’, също така: ..май много хвалебствия отправих, но
нямам време да бъда скромен.”
А в аванс Георги Марковски (издател) ни открехна – има две недопустими грешки при представяне на книга: да не се каже нищо за салона, в който се представя книгата, и да не се каже нищо за издателя’’. През усмивка добави към издателството: ‘’Колкото и скъпо да е било издаването на сборника си е струвало’’.
А в аванс Георги Марковски (издател) ни открехна – има две недопустими грешки при представяне на книга: да не се каже нищо за салона, в който се представя книгата, и да не се каже нищо за издателя’’. През усмивка добави към издателството: ‘’Колкото и скъпо да е било издаването на сборника си е струвало’’.
В отговор на добрите думи, казани по негов адрес,
Георги Константинов благодари на г-н Тодоров, г-н Марковски и на издателите си
от „Хермес“. Той сподели защо е избрал точно това заглавие за новата си книга и
разказа случки от интересния си живот. Авторът обеща скоро да напише и
продължение на „Човек за споделяне“.
Провокирани от чутото, гостите на премиерата се
включиха в разговора. На сцената излезе проф. Стоян Михайлов, който сподели
впечатленията си от „Човек за споделяне“ и разказа за приятелството си с Георги
Константинов.
И тъй като, освен автор на емблематични детски книги
и проза, Георги Константинов е и голям поет, вечерта завърши с рецитиране на
стиховете:
БЛАГОДАРЯ ТИ...
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички
спомени
зад борда.
Омразата създава
независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш
ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен
очи мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и
естествено -
встрани
от твоите прищевки
странни.
И пак отляво
е сърцето ми
наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт,
със безкрая...
Ако не беше твоето
отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
ПИСМО
От чувства мигновени
разплакана си пак....
Не бързай ти към мене
със самолет със влак-
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люлак,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене
по- добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.
разплакана си пак....
Не бързай ти към мене
със самолет със влак-
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люлак,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене
по- добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.
Виктория Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар