неделя, 2 юни 2013 г.

Нуждаят ли се книгите от спасение?

Последните месеци се разпространява обявата на Джеймс Патерсън в New York Times Book Review и в Publishers Weekly, която предлага (дори изисква) правителствен спасителен план за фалиращите книжарници и издатели.
 
На снимката пише: „Ако няма книжарници, библиотеки, сериозни издатели със страстни, отдадени, идеалистични редактори, какво ще се случи с литература ни? Кой ще открива и насочва новите писатели? Кой ще издава нашите важни книги? Какво ще се случи ако няма повече книги като тези?“

След тези пламенни реторични въпроси следва списък от 38 книги, който включва „Параграф 22“, „Спасителят в Ръжта“, „Великият Гетсби“ и други, но трябва да ви призная, че не съм чувала повечето от тези произведения. Може би Патерсън има предвид книги, които са важни за американската художествена литература. Той завършва с думите:
„Федералното правителство се застъпи за спасяването на банките и автомобилната индустрия, но как стоят нещата при важния въпрос с книгите? Или ако отговорът трябва да се търси в местното или щатското правителство, къде са те? Прави ли се нещо изобщо? Защо няма никакви разгорещени статии в големите вестници и списания? Кой ще спаси книгите ни? Нашите библиотеки? Нашите книжарници?“

Още в началото смятам да направя прибързаното предположение, че Патерсън говори именно за художествена литература, съдейки по списъка, който е представил. Защото писането на научни книги, трудове, изследвания и т.н. е съвсем друга гледна точка. Нека говорим за художествена литература и очевидно нейното „изчезване“.  


Патерсън получава от мен 6+ що се отнася до маркетингова стратегия. Не знам дали той сам е измислил този лозунг или просто се е подписал отдолу, но определено е вложена мисъл в тази кампания. Предполагам, че книгите му са интересни при положение, че се четат толкова много. Аз лично не съм ги чела. Вие не се притеснявайте за него. Патерсън печели по 94 млн. долара годишно, което показва, че системата му очевидно работи.

Нека разгледаме въпросите, които той отправя към всички нас:

„Какво ще се случи с литература ни?“
  • Ще изчезне в небитието? Всъщност не. Докато все още има дишащи човешки същества на планетата Земя, ще съществуват и хора, които ще пишат художествена литература. Колко графомани годишно издават сами своите умотворения, само и само, за да размахват разни книжки и да казват, че са истински писатели? В целият свят – приблизително около 40683 души? Пък и някой може ли да спре Нора Робъртс или Джаки Колинс да пишат романи? Докато има жени на родната ни Земя, ще има и 50 Shades of Grey.  
  • Също така има все повече и повече автори, които публикуват книгите си сами с помощта на Амазон. Всичките тези книжарници, библиотеки и „отдадени редактори“ не са тези, които пишат книгата. Писателят го прави. Те само помагат на книгата да достигне до читателите си.  
-           
„Кой ще открива и насочва новите писатели?“
  • Останала съм с впечатлението, че писателите не са малки деца, които се нуждаят от ментор и от отглеждане, защото няма да могат да се оправят в жестокия свят? Книгите да не би да са толкова деликатни и редки цветя, че всеки момент могат ще изчезнат? 
  • При електронните книги читателите са тези, които откриват новите писатели. По този начин читателите имат възможността да се натъкнат даже на повече книги от преди, защото авторът, който сам е издал книгата си не е преминал през структурата на издателство.
  • Писателите се нуждаят от повече възможности за издаване. Не от отглеждане в специална среда. Selfpublishing-а прави точно това.

„Кой ще издава нашите важни книги?“
  • Много писатели нямат претенциите, че са създатели на велики творби. Те пишат, за да забавляват и да развличат публиката си. Светът отчаяно се нуждае от поредния chick flick. Но със сигурност има автори, които таят в себе си велики шедьоври. За тяхно съжаление, тук единствен съдник може да бъде времето, което ще отреди дали една книга ще остане в съзнанието на поколенията. От друга страна могат да се радват, че сега имат възможността да издадат сами книгата си и да започнат да се доказват.
  • А ако бъдещите Хемингуей и Вонегът имат някакви трудности – честито, курсовете по творческо писане винаги ще съществуват. Също както редактори и коректори на свободна практика. Не е нужно писателят да работи сам.

Основният въпрос си остава: Ако най-големият проблем е че великите книги (като онези 38 в списъка) ще се изгубят в океана от некачествени електронни книги, които не стават за нищо, какво е решението?

Да си представим, че в Амазон има 1000 електронни книги на нови писатели, за които никой никога не е чувал. Нямаме представа кои от тези книги са пълен провал и кои са следващият Гетсби. Наема се екип от редактори, които на ден трябва да преглеждат определен брой от тези книги. Авторите също да могат да изпращат свои произведения на екипа. След известно време, когато гениите бъдат открити, Патерсън може да направи важно изявление и да издаде тези книги отново с огромна пиар кампания. По този начин тези така важни книги няма да се изгубят във водовъртежа.

„Федералното правителство се застъпи за спасяването на банките и автомобилната индустрия, но как стоят нещата при важния въпрос с книгите?“
  •   Меко казано Федералното правителство хич не му пука за книгите. Ще ни звъннат, след като разрешат всички проблеми на човечеството. Но вместо да се оплакваме като г-н Патерсън и да искаме пари ей така, защо не предприемем нещо? Американското правителство има тенденцията през годините да помага на ултра богатите да стават още по-богати, но нека за разнообразие да насърчим пазара да се състезава. Не всяко издателство да се опитва да убие другото, а да се възползват от развиващите се технологии и да намалят цените си?

„Кой ще спаси книгите ни? Нашите библиотеки? Нашите книжарници?“

  • Нуждаят ли се всъщност книгите от спасяване? Не. Електронните книги се разпространяват с бясна скорост щом дори и баща ми има вече четец.
  • Библиотеките с удоволствие биха процъфтявали ако имаха възможността и оборудването да предлагат електронни книги.
  •  Книжарниците? 70% от застаряващата читателска публика ще предпочете да отиде до местната малка или голяма книжарница, за да купи книгата, която му трябва. Вие си ползвайте компютъра.
  • Една от грешките на издателите е, че колкото и рядко да откриват романи, които си заслужават, те не успяват да ги промотират и да ги представят на читателите. За това не са виновни търговските обекти.
      
Патерсън говори в интервю относно кампанията: „Електронните книги са хубави и модерни, но всичко се случва прекалено бързо и не мисля, че някой се е замислял за последствията от това да имаме по-малко книжарници, ограничени или направо затворени библиотеки, издатели, които напускат бизнеса“. Нима без книжарници, библиотеки и търговски обекти книгите ще спрат да съществуват? Разбира се, че ще има книги. А места, откъдето да ги взимаме? Какво повече ни трябва от гараж, няколко маси и 6 кашона книги, за да получите достъп до един роман? Може би няколко бири, но и това може да се уреди. Само не замесвайте Федералното правителство.

Вместо от спасителния план на Патерсън се нуждаем от умни решения. Притеснявате се, че бедните не могат да си позволят Киндъл? Защо не поискаме от всемогъщото правителство да закупи Киндъли за всички библиотеки, които да се отдават на редовни клиенти, а също и да накараме издателите да свалят DRM и да продават електронни книги на библиотеките?

Защо Патерсън се е загрижил толкова много за откриването на тези толкова важни книги с всичката си слава и пари? Отговорът е неизвестен, но едно е ясно: Не може Патерсън да иска пари за „спасителния си план“.

Книгите ще живеят и без книжарниците. Великите книги ще бъдат откривани и без да са стояли на рафта в някоя книжарница. Само защото преди са се издавали големи произведения, не означава, че и сега не можем да го направим. На много от издателите не им пука за писатели и читатели, но нека не ги виним., че единственото, за което се притесняват са акциите им.

Здравей, Капитализъм! Най-добре щеше да ти е без книги, нали?


  автор: Весела Коева

Няма коментари:

Публикуване на коментар