понеделник, 3 юни 2013 г.

Среща с Иво Топалов - един млад и амбициозен човек





1. От кога пишеш? (Малко история - как започна, първи вълнения, спомени) 
Пиша отново от около три години. Бях прекъснал това свое занимание, след като завърших гимназия, където се подвизавах като автор на статии и редактор на училищния вестник. Тогава имах и няколко неуспешни опита да напиша повест. Към края на 2010 г. започнах отново да пиша кратки статии, с които сложих началото и на моят блог: Блогът, който усмихва хората, който съществува от февруари 2011 г.. Кулминацията на това е завършването на романът „Полетът на орела” в началото на 2012 г.
 2. С какво се занимаваш в момента?
 Това е доста обширен въпрос, понеже се занимавам с много неща. Професионално се занимавам с обучения – бизнес и частни, също така организирам състезание за презентатори наречено „Майстор на думите”, където хора разказват много интересни истории. Освен това пиша статии и интервюта в блога си. В свободното си време играя интересния спорт Петанк, който постепенно набира все повече популярност в България. Състезател съм на Университетския клуб по Петанк (УКП) и миналата година станах републикански вицешампион на България.
3. Какво те провокира да напишеш книгата ''Полетът на oрела'' ?
 Много неща. Както споменах, това не е първият ми опит, но е единственият засега, който  завърши с успех. Случи ми се нещо, което ме накара да преосмисля много от нещата, в които вярвах. Всъщност, в труден момент от живота си седнах да пиша статия за истината, която възнамерявах да публикувам в моя блог. Изпаднах в нещо като транс и се осъзнах в два часа през нощта, когато бях на тридесет и някоя страница. Писах до сутринта и минах 40 страници. Следващите дни просто продължих, като отмених всичките си ангажименти за един месец напред. Даже спрях да се бръсна, докато не завърша произведението. Така получих суровия вид на романа, който претърпя още много редакции впоследствие. Ако не бях писал и не бях казал каквото имах да казвам имам чувството, че щях да се пръсна.


4. Би ли ни разказал малко повече за сюжета? 
Разбира се! Сюжетът е обикновен и не е сложен. Едно пътешествие, в една необичайна страна, където властва крал, който ръководи всичко, чрез своите глашатаи. Вървейки по пътят главният герой среща различни интересни герои, които му разказват много неща и му дават своя опит, а понякога и необичайни знания. Това кара героят, който всъщност е едно момче да стигне до някои прозрения, особени гледни точки и да научи ужасно много за това какво ни кара да се движим напред. Тези, които според мен оказват най голямо влияние върху него са Смелия Предприемач, Упорития Спортист, Пътуващия Мъдрец и дори Големия Играч. Без да издавам какво се случва, накрая момчето научава, че най-добрият учител е страданието. Но това го кара да се излекува.
5. След популяризирането на книгата ще се радвам най-много ако...
 След популяризирането на книгата ще се радвам най-много ако... науча, че е помогнала на някого в труден момент от живота му. Или науча, че е доставила удоволствие на друг.
6. Какво отнема написването на една книга? А какво дава?
Написването на една книга отнема много време и труд. На мен поне ми отне много самостоятелни редакции, последвани от външни редакции на професионалисти. Използвам случая да благодаря на моята редакторка Вера Янчелова, която има почти магическо докосване върху думите. Сигурно ако разпределя времето в нормални работни дни ще прехвърля половин година. Но това, което получих за себе си е несравнимо. За мен това беше като малка терапия. Преживяване, което ме обогати и ме накара да вярвам още по-силно в себе си и собствените си сили.
7. До сега не съм успял да...
 Досега почти няма нещо, в което не съм успявал. Имах успешна кариера като търговец в сферата на индустрията, след това имах собствен бизнес с техника, който също беше успешен. Организирах различни събития, множеството от които също постигнаха успех. Когато наистина имаш цел и си готов да положиш съответното количество труд и време, почти няма нещо, което да е непостижимо. Каквото и да не съм успял да постигна до сега, просто не съм искал достатъчно силно и съм сигурен, че ще успея да постигна скоро. Ако ми е писано.
8. Последната ми осъществена мечта е...
Последната ми осъществена мечта е издаването на „Полетът на орела”, който излезе малко след средата на май. Вложих цялата си енергия, за да може да се случи това. Премиерата беше като сън, дойдоха над 180 човека и изпълниха залата със смях и аплодисменти, които ме трогнаха и стоплиха сърцето ми. След това, преди още да осъзная, че книгата е вече факт дойде пролетният Базар на книгата, където тя се превърна в малка новина. Все още има моменти, в които не съм сигурен, че книгата вече е излязла. Държа едно копие на нощното си шкафче, за всеки случай и да си напомням, че вече е издадена.
9. Последното ми разочарование е...
Трудно е да назова разочарование. За да има разочарование трябва да има някакви очаквания. Аз се опитвам да живея без очаквания, като същевременно давам всичко от себе си. Не знам дали става ясно. Ако имаш някакви очаквания, особено към хора или събития, то те са потенциален източник на най-дълбоко нещастие. От друга страна, ако си готов да работиш усърдно за кауза или идея, без да си обвързан с очаквания към хора или конкретен резултат можеш да се запазиш психически. Това разбира се изисква много работа и не е напълно възможно за мен на този етап. Най-трудно ми е да подхождам към най-близките си приятели си без очаквания. Понякога, когато се въодушевя от нещо, оставам разочарован, ако те останат безразлични например.
10. Любими автори? Книги?
 Чета много и обожавам книгите. Най-много обичам Орсън Скот Кард и неговата книга „Играта на Ендър”, тя ми е номер 1. Също Аугусто Кури, Паулу Куелю, Антоан дьо Сент Екзюпери, Уинстън Грум, Антъни Робинс. Обожавам някои книги на Тери Пратчет. Дъглас Адамс, Хорхе Букай, „Властелинът на пръстените”, „Мечо Пух”, „Дао дъ Дзин” и т.н. Не мога да изброя всички, но в края на „Полетът на орела” съм направил кратък списък с едни от най-значимите произведения и автори за мен, ако на някой му е интересно.
11. Оприличаваш ли стила си на писане на някой твой идол, кумир..
Според мен всичко, което четем и ни харесва оказва влияние върху нас, но е хубаво да си намерим собствения стил. Например, аз много обичам да опростявам сложните неща, като в приказките. Не винаги ми се отдава, но се опитвам с малко думи да кажа много, защото само ако разбираш нещо, можеш да го кажеш просто (това последното го е казал Айнщайн, не аз).
12. Има ли пред теб ново предизвикателство?
Всеки ден е едно ново предизвикателство. Да останем истински, да не се поддаваме на външни влияния, да имаме истински интерес към околните си. А и популяризирането на книгата също стои пред мен.
13. Лесно ли се издава книга в България?
Поне за мен не беше лесно и минах през много и понякога изненадващи трудности. Това предполагам е понеже не исках да се издавам сам, а исках да работя с професионалисти. Оказа се, че е много трудно да си намериш издател. Иначе всяка печатница е готова да съдейства.
14. Как избра това издателство?
Издателството, в лицето на редактор Вера Янчелова избра мен. Стана случайно. Работното подзаглавие на „Полетът на орела” беше: „Една история за сила, мъдрост и малко любов.” Оказа се, че Вера е писала представяне за книгата на Ранди Пауш „Последната лекция” озаглавено по абсолютно същия начин. Това я провокирало да прочете текста и харесала ръкописа. След това отправиха предложение, а Хермес е едно от най-популярните издателства в България, което много подбира какво да издаде. Затова беше съвсем естествено да приема и да работим след това заедно.
15. Имаше ли трудности около издаването? (Ако ''да'', какви?)
Имаше. Получих откази (от „ние работим само с известни”, до „много сте млад”), също и много подценяващо отношение от някои редактори. Имаше и хора, които просто не желаеха да бъде издадена моята книга и дори се опитаха да омаловажат труда ми и да ми попречат. Нищо обаче, не ме спря. Продължих да работя по текста, както и по представянето на ръкописа, докато не стана достатъчно добро, за да успея.
Всички трудности, които имах обаче бяха за добро, понеже ако не беше това забавяне, книгата дори нямаше да има илюстрации. Моят приятел, художника Борислав Гергинов се вдъхнови да нарисува героите почти половин година след завършването на романа, малко след като му го бях изпратил да го прочете. Сега с илюстрацията към всяка глава смятам, че тази книга е наистина завършена.
16. Какво би посъветвал младите, прохождащи автори?
Аз самият съм „млад и прохождащ” автор, но бих посъветвал другите това, което свърши работа на мен, защото един съвет има стойност единствено, ако човек го е научил по трудния начин. Вярвайте в себе си и не позволявайте на никого да ви казва, че не струвате. Не вярвайте на хора, които не са написали книга да ви казват, че вашата е лоша. Продължавайте да се борите, каквото и да ви е приготвил живота! Както казва Сериозния Учен от романа: „Дори когато изглежда, че не напредваш, продължавай!”
И пишете, понеже в момента България има нужда от вас.
17. Замисляш ли втора книга?
Засега не. Вече имаше запитвания от хора прочели романът дали ще има негово продължение. Всичко, което имах да кажа, беше изказано в книгата и тя е самостоятелно произведение. „Полетът на орела” е плод на вдъхновение и ми се иска, ако има друга книга, тя също да е плод на муза.

Благодаря ви за тази възможност, която ми дадохте и за интересът, който проявихте към мен. До нови срещи!


                                                                                                     Виктория Димитрова


Няма коментари:

Публикуване на коментар