неделя, 2 юни 2013 г.

Интервю с Мила Ташева

Представям ви Милена Ташева (по-известна като Мила), която вече е завършила нашата специалност и работи за издателство „Жанет 45“. Тя ще ни разкаже за това, което ни очаква в сферата на книгоиздаването. А ако днес ще посетите Базара на книгата, наминете през щанда на издателството и тя ще ви даде чудесен съвет при избора на книга.







Ще се представиш ли с няколко думи?
Казвам се Милена, завърших Книгоиздаване преди почти две години. От 2008 г. работя с и за книгите. Четенето, книгата и всичко свързано с тях ми е безкрайно интересно и вълнуващо по ред различни начини и причини. Работила съм в две книжарници, а днес – в издателство. От време на време пиша за http://azcheta.com  и собствения си блог "The reading room".

Защо реши да следваш точно Книгоиздаване?
Чудя се и до днес. Частично, изборът ми на специалност беше продиктуван от любовта ми към четенето, но сериозен мотив беше и фактът, че исках нещо интересно и вълнуващо, а бях чувала страхотни неща за ФЖМК. Заради интереса ми към литературата многократно се опитваха да ме насочат към някаква филология, но аз упорито се дърпах. Наистина не знам, да кажем – стечение на обстоятелства и малко късмет. 

Завършването на тази специалност подготви ли те наистина за действителността в издателския бизнес?
По-скоро ми даде представа как трябва да се случват нещата на теория и множество примери за добри практики, които се прилагат по света. Помогна ми да си създам особен метод на мислене за книгата и четенето, който е различен от този на обикновения читател.  Тънкостите обаче се учат единствено чрез непосредствения, личен опит  и общуването с професионалисти. Имам още много за учене, но го правя с желание и ентусиазъм – ако нямаш вътрешна мотивация, няма смисъл да правиш каквото и да е.

Според теб перспективна ли е нашата специалност?
Перспективи имат хората. Какво ще направиш с образованието, което получаваш, зависи почти единствено от теб самия. Едно от най-хубавите неща, които се случват със специалност Книгоиздаване е, че тя продължава да се развива.  През последните години успя да си отвоюва собствено място и репутация – вярвам, че докато има преподаватели, които си вършат работата със страст и уважение и студенти, които им отговарят със същото, в края на четвъртата година ще завършват амбициозни, културни и мотивирани млади хора, готови да (се) развиват положителното и да се борят с неприятното и грозното.
Има и поле за критики – от най-горното ниво (самия Университет), през факултета и катедрата, та до самата специалност. Въпреки всичко предпочитам да се фокусирам върху хубавите неща, които са ми се случили във ФЖМК, а не върху неприятните. 

Когато започна работа в тази сфера, имаше ли нещо, което силно те изненада? Реалността разби ли някои твои представи или може би нещо те изненада приятно? 
Идеалистично-романтичните ми представи за света като цяло се поочукаха, но не знам дали това е от работата или от порастването. Всъщност осъзнах, че нищо не е такова, каквото изглежда – нито се чете толкова малко, колкото твърди обществото, нито младежта е чак толкова неграмотна и пропаднала... 

Какво най-много ти харесва в тази професия?
Страхотното усещане да пътуваш с метрото и да видиш как някой вади от чантата си книга, с която имаш нещо общо. 

Когато хобито се превърне в работа и задължение, не се ли губи част от очарованието? 
Истината е, че работата с книги изобщо не е толкова скучна, спокойна и прашасала, колкото си мислят всички. Всъщност е доста динамична и пълна с изненади.

Знам, че на следващия въпрос няма кратък и категоричен отговор, но все пак – какви книги предпочита българинът?
Отговорът на този въпрос може да бъде обект на докторска дисертация...

Какво е мнението ти за електронните книги?
Обожавам ги! Изпитвам изключително топли чувства към електронния си четец и не знам как съм живяла без него. Не вярвам в изкуственото разделение между хартиените и електронните книги. Последните нямат за цел да ограбят никого, нямат намерение да убиват нищо – те са еволюционният отклик на нуждата на читателя от достъп до библиотеката (както личната, така и световната) по всяко време и от всяко място. Да отричаш електронните книги те поставя в позицията на едновремешните колекционери, които категорично отричали печатните книги като достойни единствено за библиотеката на някое парвеню... Та така, историята обича да се повтаря. 

И за финал – какво ще ни посъветваш като бъдещи книгоиздатели?
Пътувайте. Научете няколко езика. Четете много и разнообразни книги. Ходете на интересните лекции и си търсете колкото се може повече стажове, на колкото се може повече и различни места. Ходете по събития, свързани с книги. Общувайте с хора, които ви вдъхновяват – преподаватели, състуденти, писатели, редактори, художници. Ако ви е скучно в университета, намерете си работа. Може би най-важното е да обичаш това, което правиш ти и да уважаваш това, което правят другите. 


Ивелина Иванова

Няма коментари:

Публикуване на коментар