Представям ви
Милена Ташева (по-известна като Мила), която вече е завършила нашата
специалност и работи за издателство „Жанет 45“. Тя ще ни разкаже за това, което
ни очаква в сферата на книгоиздаването. А ако днес ще посетите Базара на
книгата, наминете през щанда на издателството и тя ще ви даде чудесен съвет при
избора на книга.
Ще се
представиш ли с няколко думи?
Казвам се
Милена, завърших Книгоиздаване преди почти две години. От 2008 г. работя с и за
книгите. Четенето, книгата и всичко свързано с тях ми е безкрайно интересно и
вълнуващо по ред различни начини и причини. Работила съм в две книжарници, а
днес – в издателство. От време на време пиша за http://azcheta.com и собствения
си блог "The reading room".
Чудя се и до
днес. Частично, изборът ми на специалност беше продиктуван от любовта ми към
четенето, но сериозен мотив беше и фактът, че исках нещо интересно и вълнуващо,
а бях чувала страхотни неща за ФЖМК. Заради интереса ми към литературата
многократно се опитваха да ме насочат към някаква филология, но аз упорито се
дърпах. Наистина не знам, да кажем – стечение на обстоятелства и малко късмет.
По-скоро ми
даде представа как трябва да се случват нещата на теория и множество примери за
добри практики, които се прилагат по света. Помогна ми да си създам особен
метод на мислене за книгата и четенето, който е различен от този на обикновения
читател. Тънкостите обаче се учат
единствено чрез непосредствения, личен опит
и общуването с професионалисти. Имам още много за учене, но го правя с
желание и ентусиазъм – ако нямаш вътрешна мотивация, няма смисъл да правиш
каквото и да е.
Според теб
перспективна ли е нашата специалност?
Перспективи
имат хората. Какво ще направиш с образованието, което получаваш, зависи почти
единствено от теб самия. Едно от най-хубавите неща, които се случват със
специалност Книгоиздаване е, че тя продължава да се развива. През последните години успя да си отвоюва
собствено място и репутация – вярвам, че докато има преподаватели, които си
вършат работата със страст и уважение и студенти, които им отговарят със
същото, в края на четвъртата година ще завършват амбициозни, културни и
мотивирани млади хора, готови да (се) развиват положителното и да се борят с
неприятното и грозното.
Има и поле за
критики – от най-горното ниво (самия Университет), през факултета и катедрата,
та до самата специалност. Въпреки всичко предпочитам да се фокусирам върху
хубавите неща, които са ми се случили във ФЖМК, а не върху неприятните.
Когато започна работа в
тази сфера, имаше ли нещо, което силно те изненада? Реалността разби ли някои
твои представи или може би нещо те изненада приятно?
Идеалистично-романтичните
ми представи за света като цяло се поочукаха, но не знам дали това е от
работата или от порастването. Всъщност осъзнах, че нищо не е такова, каквото
изглежда – нито се чете толкова малко, колкото твърди обществото, нито младежта
е чак толкова неграмотна и пропаднала...
Какво
най-много ти харесва в тази професия?
Страхотното
усещане да пътуваш с метрото и да видиш как някой вади от чантата си книга, с
която имаш нещо общо.
Истината е, че
работата с книги изобщо не е толкова скучна, спокойна и прашасала, колкото си
мислят всички. Всъщност е доста динамична и пълна с изненади.
Отговорът на
този въпрос може да бъде обект на докторска дисертация...
Какво е
мнението ти за електронните книги?
Обожавам ги!
Изпитвам изключително топли чувства към електронния си четец и не знам как съм
живяла без него. Не вярвам в изкуственото разделение между хартиените и
електронните книги. Последните нямат за цел да ограбят никого, нямат намерение
да убиват нищо – те са еволюционният отклик на нуждата на читателя от достъп до
библиотеката (както личната, така и световната) по всяко време и от всяко
място. Да отричаш електронните книги те поставя в позицията на едновремешните
колекционери, които категорично отричали печатните книги като достойни
единствено за библиотеката на някое парвеню... Та така, историята обича да се
повтаря.
Пътувайте.
Научете няколко езика. Четете много и разнообразни книги. Ходете на интересните
лекции и си търсете колкото се може повече стажове, на колкото се може повече и
различни места. Ходете по събития, свързани с книги. Общувайте с хора, които ви
вдъхновяват – преподаватели, състуденти, писатели, редактори, художници. Ако ви
е скучно в университета, намерете си работа. Може би най-важното е да обичаш
това, което правиш ти и да уважаваш това, което правят другите.
Ивелина Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар