неделя, 2 юни 2013 г.

Ренесансът на Библиотеките




 Бяха ми казали един път, че няма по-големи шовинисти от поморийците. С ръка на сърцето си ви казвам, че е точно така. Затова реших да ви запозная с една от жените, които се грижат за просвещението на моите съграждани именно в Читалище "Просвета".


В: Представете се с няколко думи.

    М: Казвам се Мария Ралева и съм завършила Библиотекознание и Библиография, а след това Българска Филология. От началото на трудовата ми дейност работя в библиотеката в Поморие към Читалище „Просвета“. Работила съм известно време като методист в Общински съвет на културата (тази структура вече не съществува) и от 1990 година съм главен библиотекар.

Като за начало защо решихте да учите библиотекознание?

    Стана случайно. Не съм имала намерение да се занимавам с това. С една приятелка просто се записахме в ДБИ (Държавен Библиотекарски Институт). Мислех си, че след това просто ще продължа да се занимавам с него друго, но се влюбих в книгите и вече 35 години съм при тях. Не бих си сменила професията.

А работили ли сте в сферата на книгоиздаването и какво е впечатлението ви от българското книгоиздаване?

    Не съм работила в тази сфера. Българското книгоиздаване претърпя съществени промени през последните 23 години. Разбира се, ние (библиотекарите) работим със завършения продукт, последния етап – книгата. Хубаво е, че последните години има по-голямо разнообразие на автори, заглавия и конкуриращи се издателства. Трябва да има. Но наред с всичко хубаво всеки ден се сблъскваме с лоша редакторска работа, лош превод, лошо книжно тяло, книги еднодневки, които за една библиотека са толкова неподходящи, защото се разпадат след първото и единствено четене. Издателствата не мислят за библиотеките, забравят, че „стоката“ им ще остане на нашите рафтове за дълго време. Губи се връзката между производител и консуматор. От една страна е хубаво, че има голям избор от книги, които излизат на пазара и читателят може да отсее стойностното в сравнение с едно време. Но тогава имаше много добро качество.
 
Честване на Яворови Дни в гр. Поморие 19-21 юли 2012 г.
Как една библиотека получава нови книги?

    В големите библиотеки се дава депозит. Ние закупуваме. Единият начин е онлайн, което е голямо улеснение, доставят ни ги на място. Другият начин, който е по-добър за мен, е да отидем направо на място, защото е друго да видиш книгата, да я пипнеш и разгърнеш. Нямаме договори с издателства. Ние работим от много години и сме си създали контакти с тях. Повечето са ни приятели, контактуваме и купуваме от тях директно или ни правят дарения. Слава Богу, че Министелството на Културата в последните години пуска едни проекти за обновяване на фондовете на библиотеката, което ни позволява да закупим повече и по-скъпи книги.

По една бройка ли закупувате от книгите?

    Мина времето, когато купувахме по три екземпляра. Сега вече само по един.

Какво мислите за електронните книги?

    Има бъдеще в тях. Донякъде това е самото бъдещето. Аз имам електронен четец и го ползвам заради удобството. Но все пак печатната книга е много трайна, няма спор. Друго не е измислено, което да е издържало през вековете и да е достигнало до нас. Не знам какво би се случило с тези електронни носители и дали и те биха преживяли толкова години.

Поморийска библиотека има ли свой архив от електронни книги? Смятате ли да направите нещо по въпроса?   

    Нямаме. Може би ще създадем. Имаме хубава техниката, имаме възможността, но всичко е въпрос на средства.

А дали в малък град като Поморие ще се използва един такъв евентуален архив от електронни книги? Защото каквото и да си говорим в Поморие повечето хора, които взимат книги, са на възрастта на баба ми.

    Така е. Но има и млади хора. Търсенето не е толкова голямо. Но относно електронните книги – в момента почти всеки си тегли каквото му е нужно от интернет. Ученици и студенти си набавят задължителните материали за програмите си именно онлайн. Въпреки че ние имаме дискове със записани български класически произведения, които са на свободен достъп, но и те не се ползват.

 Какво чете помориецът?

    Художествена литература. Ние имаме и много специализирани книги, но читателят иска романа.


Умират ли библиотеките?

    Не. В последната година има раздвижване сред читателите. Учениците от първи до четвърти клас четат най-много, защото ги задължават. В отдела за възрастни най-вече идват домакини, пенсионери и безработни хора. Но откакто българският читател видя, че има страшно много разнообразни книги, които могат да го заинтересуват, той се събуди. Преди 3-4 години читателите бяха намалели до минимум. Но ние не се отказахме. Подобрихме условията и набавихме нови книги. Това влече публиката. Сега имаме много постъпили дарения от граждани, които даряват личните си библиотеки и имахме възможността да обогатим фонда. Правят се много инвестиции в храма на книгата. Не само в Поморийската. Наши колеги от цяла България споделят, че има завръщане към библиотеките. Мисля, че библиотеката преживява Ренесанс.


Пожелайте нещо на студентите по книгоиздаване.

    Имайте удоволствие от работата си. Ако не харесваш това, с което се занимаваш е по-добре просто да не го правиш.


автор: Весела Коева

1 коментар:

  1. страхотно, хубаво е да имаме поглед над темата и извън София :)

    ОтговорИзтриване