Игра ли е глада?

Ревю на книгата "Игрите на глада"

Получаваш подарък. Книга. Красива корица. Релефно изображение. Казваш си: "Брей, каква хубава обвивка". Прочиташ заглавието. "Игрите на глада". Реагираш. Възникват асоциации в главата ти. Никога не си чел ревю или анотация за тази книга. Абсолютно непозната е. Нямаш очаквания.

Това се въртеше в главата ми, когато за пръв път попаднах на произведението на Сюзан Колинс, "Игрите на глада". Книгата е американска продукция и е издадена през 2008 г., а в България е преведена и издадена през 2009 г., като преводач е Деница Райкова, а издателството - Екслибрис. Книгата получава популярност у нас едва когато бива екранизирана, през 2012 г. Книжното тяло е с мека корица и сюжета се развива в 376 страници. 

Като споменахме сюжет, мисля, че е по-подходящо да обърнем малко внимание и на заглавието. Към какво ни насочва, какво ни говори? В последните години сме затрупани от риалити програми. Постоянно има състезания, планове, игри. За това си помислих и аз. Реших, че ще е някой екшън роман. И след като прочетох няколко страници, книгата ме изненада и до 376-та страница бивах изненадвана постоянно. 

Книгата е поставена в категорията "Художествена литература" и аз бих добавила: "... с капка фантастика". Действието се развива в бъдещето, държавата е Панем, намира се на мястото на някогашната Северна Америка. Столицата е богата и блестяща - Капитол. Има 12 окръга, като първият е най-заможен и развит и всеки следващ пада по-ниско и по-ниско, докато се стигне до най-мизерният огръг - 12-и. В тази държава се провежда ежегодно едно предаване, предаване създадено за да се забавляват отегчените хора в столицата, предаване за да се наказват мизеруващите хора от окръзите, за да им бъде припомняно, че нямат глас, нямат права. Това предаване се казва "Игрите на глада" и като подзаглавие съвсем спокойно може да се приложи "Жертвоприношението". Какви са правилата? То е едно: последният оцелява. Но говорим за истинско оцеляване, а не игри и изпитания за силата на духа и тялото. От всеки окръг се избират по едно момче и момиче и всичките 24 участници трябва да се избиват едни други, докато остане само един и той печели несметни богатства и слава. Организаторите на тези игри поставят участниците в различни ситуации като ги предизвикват да се бият до смърт, понякога по най-брутален начин. 

Звучи противно. Няма хуманност в организацията на такова шоу. Но книгата не е за предаването, книгата е за оцеляването, съобразителността и любовта, разбира се. Главната героиня, Катнис Евърдийн, е сестра на избраната от Окръг 12 - Прим Евърдийн. Защо Катнис е главна героиня в книга, която е озаглавена "Игрите на глада", а в същото време нейната сестра е избрана да участва, това ще оставя на читателите да го разберат сами.

Но книгата не е за бунта, не е за битките, не е за смъртта. Книгата е за хитростта, знанието, решителността, състраданието, силата, красотата, любовта. Действието се развива динамично, дори по време на четене се задъхваш от вълнение. 

И просто така получаваш подарък, отваряш на страница първа и попадаш в безвремево пространство и в следващия момент вече тичаш към най-близката книжарницата за Книга Втора от трилогията. 

За автора: 

Сюзан Колинс е американска писателка, родена през 1962 г. в градчето Сенди Хук в щата  Кънектикът. Тя започва кариерата си като сценарист на детски предавания. Работата и с деца я вдъхновява да започне да пише и романи. Първото и произведение е "Хрониките на подземието". Първата книга от тази поредица илиза през 2003 г. 

Като вдъхновение за трилогията "Игрите на глада", Колинс посочва мита Тезей и Минотавъра, както и кариерата на баща си във военновъздушните сили на САЩ. "Игрите на глада" е в списъка на New York Times за най-продавани книги 60 седмици, а списание Times обявява Колинс за една от най-влиятелните личности на 2010 година.

Източници: www.wikipedia.org - За автора

Изготвил: Михаела Кулева