Людмила Филипова и "Където се раждат ангелите"

Вчера Людмила Филипова представи най-новата си книга – „Където се раждат ангелите“. Събитието се състоя сред руини от Древна Сердика в столичен хотел. На премиерата нищо не се каза за сюжета на книгата, а нямаше и критик, който да ни засипе със суперлативи, но с помощта на интернет ще ви издам, че книгата е „най-късият роман за най-дългата история на човеците“. Историята започва с нашите прародители, за които обаче не се знае със сигурност какви са... ангели, извънземни, богове? Е, каквито и да са били в този роман ние отново оплескваме нещата и Земята вече я няма! Превърната е в космически прах от нас самите. Главният герой Момчето е на борда на космически кораб и с останалия екипаж отчаяно търси нова планета за свой дом.

Самата книга е мъничка, с размери едва 11x16 см., и не прилича на роман, а на онези симпатични малки книжки пълни с мъдри мисли. Освен това е изпъстрена с картинки и е на два езика – български и английски. Ако бях почнала да я чета там, докато свърши премиерата сигурно щях да съм я прочела...

Иначе премиерата беше стилна, по-бляскава от стандартните представяния на книги и определено предизвика интерес. Залата беше пълна. 

Сред гостите бяха Веселин Тодоров, председател на Асоциация „Българска книга“ и изпълнителен директор на "Сиела", бившият вицепремиер Николай Василев, бившият министър на образованието Даниел Вълчев, певицата Деси Тенекеджиева, Денди,  Анджела Родел, позната на феновете на "Седем часа разлика", и Миро. Неговата неглижирана прическа и късите му панталонки контрастираха особено силно с останалите изтупани гости и най-вече със самата Людмила Филипова, която беше много стилна и даже малко приличаше на абитуриентка.

За съжаление не успях да снимам Миро в пълния му блясък, но ако много искате да го видите, Булфото ви предоставя тази възможност:

http://www.bulphoto.com/image.php?img=264828

Повече информация относно книгата и авторката може да намерите тук:

Сайтът на Людмила Филипова

А повече снимки от премиерата тук:

Официалната страница на Людмила Филипова във "Фейсбук"

Ивелина Иванова

Моята кавказка тъща

    Наскоро направих жалък опит да ви представя тази книга, но тъй като там ме прекъснаха мисля, че мястото и е точно тук, защото повярвайте ми заслужава си да я прочетете.

     Бях си я харесала още миналото лято, като си търсих нещо за горещите самотни нощи...

     Купих си я обаче едва тази година на промоция от книжарницата на Ентусиаст. Милата ни Иринка Иванова ми я продаде.

     Като за начало искам да кажa, че този пич – Владимир Каминер заслужава уважение! Много малко мъже се усмеляват да говорят с тъщите си, а той човекът цяла книга за нея пише.

     Владимир Каминер е роден в Москва, учи кинорежисура  в университета там, но изведнъж решава, че ще замине за Берлин, за да си търси късмета. Отначало не знае грам немски, а сега е един от най-продаваните „немски” писатели (немски колкото националния им отбор по футбол на германците). Той обаче си остава руснак по душа и всичко това, което на педантичните германци се струва общо взето ненормално, на него му е просто лека културна разлика. Неговите истории са хумористични, но в тях липсва гротеската. Той разказва с такава обич и топлота за това общество, че освен да ти се прииска да се запознаеш с всеки един герой, няма какво друго да се случи.

Благодарение на тази истински колоритна личност - ТЪЩАТА, ние успяваме да се пренесем в едно почти магическо място –стара говедовъдна ферма в Северен Кавказ. Там всичко е като че ли наопаки, няма хигиенни навици, ако някой натрапник влезе в двора ти можеш да си го гръмнеш,ако водиш здравословен живот си бройлер,  четат се календари (няма да просперираме в Кавказ, колеги) и разбира се – постоянно се пие (тука поне сме силни).

     Цялото това общество си има своите най-колоритни герои - ТЪЩАТА, чичо Джо (готвачът от Столовата), Глеб Михайлович (художникът) и пчеларят Юрий.Каминер ни разказва за кавказката диета – чаят „Изтънител”, за женските пазари за мода с анцузи веднъж ”Аrmani”, друг път “Aramny”, за отношението им към края на света (събиране на купища храна под леглото), за отношението им към парите и за всякакви такива злободневни разлики, които шокират всеки некавказец. Стига се дори до заснемане на филм за обществото в Северен Кавказ, където германците се чувстват по-зле даже и от студент по книгоиздаване на изпит по ИБЖ, но най-важната житейска истина която можем да научим от обществото е просто ,че:

Единичните токови удари са добри за кръвообръщението и поддържат свежа имунната система! (просто кавказците се снабдяват с ток от железопътната линия и това невинаги е успешно)

     Това реално беше книга, с която съм се смяла и радвала достатъчно, за да хваля пред всички, но още от малка са ме учили, че всяка книга си има поука. И най-важната, която намерих тук беше следната: 

                                 МИСЛИ ГЛОБАЛНО! ПИЙ НАЦИОНАЛНО!

P.S.Тази книга и хумористично – идиотска. Препоръчвам я главно на хора като Весела Коева и Марина Колева. 

Източници: Моята кавказка къща

Автор: Ина Лунгова

Интервю с Теодора Тотева

- Разкажи малко за себе си и с какво се занимаваш?

- Казвам се Теодора. Уча журналистика, исках да се занимавам с това от 11 клас. Сега в момента ходя на стаж във ВТК (Военен телевизионен канал) и от година и половина пиша за едно списание – „Черно и бяло“. Но най-вече пиша. Обичам да пиша и понякога се чувствам като автор...

- Обичаш да пишеш. Кога откри, че ти се отдава?

- Ммм... не мога да кажа кога съм открила, че ми се отдава. Може би, когато съм получавала признание за творчеството си. Иначе открих, че обичам да пиша, когато бях на 12-13г. и от тогава се отдавам на писането, а то дали ми се отдава – надявам се някой ден хората да преценят.

- За кого пишеш?

- Не пиша конкретно за никого. Пиша, за да създавам. Да бъда творец и да се развивам. За да разгръщам нови хоризонти и да показвам истини на хората, доколкото съм ги видяла аз.

- Искаш да издаваш собствена книга. За кога го планираш и какво ще представлява книгата ти?

- Искам да издавам много книги. За сега планирам да е или една стихосбирка, или книга с разкази. Не мога да кажа кога точно, ако зависеше само от мен – много скоро. В момента очаквам илюстратора по книгата, да видим с какво ще ме изненада.

- Според теб толерантни ли са издателите към младите автори?

- По принцип все още не съм тръгнала по издателства. И нямам пряк сблъсък с тях. Само с едно единствено и то дори най-доброто в страната ни. Честно казано, смятам, че не са. Тъй като те дори не прочетоха ръкописа, който им дадох. А просто ме отхвърлиха като разбраха, че съм млад автор. Правете си изводите сами. Определено не смятам, че са толерантни. Което е в тяхна грешка, тъй като не дават шанс на младите творци. А по този начин губят и двете страни, но най-вече губи културата ни... Като не се обогатява и насища. Смятам, че издателствата трябва да подадат ръка на прохождащите автори, защото ако не беше така никога нямаше да ги има Маргарет Мичъл, Хънтър Томпсън, Соу Белоу и много други. За съжаление в България е различно. Всичко е различно.

- Що се отнася до аудиторията според теб какво обичат да четат хората?

- Всеки човек е индивидуален. Както сме различни, така обичаме да четем и различен тип литература. Не мога да кажа какво предпочитат да четат хората. Но мога да се надявам, че ще предпочетат стойностните книги пред еднодневните романи.

- Кое те вдъхновява?

- Не бих казала "птички, тревички и весели зайчета". Вдъхновявам се от хората, от болката им, от начина, по който се сблъскват с живота. От това как се справят с трудностите. От всичко, което преживявам, от всеки, когото обичам... От красотата. Истинската красотата, която е в силата на човека. Заради, която живеем...

- Какви са плановете ти за бъдещето?

- Да бъда писател. Истински, познат, съвременен, който да остави стойностни литературни произведения след себе си. Е, и журналист също така... но повече писател. И да пътувам, за да виждам много и да обогатявам кръгозора си.

С любезното съдействие на нашата колежка Теди, II курс, журналистика. 


Автор: Комова

Книгите - безсмъртното вдъхновение.

Когато журналист интервюира писател или поет, един от първите въпроси е „какво ви вдъхновява?”. Въпросът, който днес ме вълнува е как вече написаната книга вдъхновява читателите си.

Силата на книгата е вечна. Посланието й е непреходно, то не е временна тенденция. Съществуват книги, които толкова много докосват читателите си, че техните послания биват увековечени. Един от начините да си сигурен, че посланието на книгата винаги ще е с теб, е татуировката. Има много класации за най-добрите татуировки, вдъхновени от книги. В класациите по цял свят е включена и татуировката на Весела Коева. Тя естествено учи КНИГОИЗДАВАНЕ, II курс и това ми дава възможността да я попитам какво я е вдъхновило. Ето и отговорът й: 

"Агата Кристи ми е не просто любимата писателка. Аз ѝ се възхищавам страшно много и като човек. Чувала съм много хора, че тя е просто поредната посредствена писателка на криминални романи, но за тяхно съжаление грешат. Няма да ми стигне 3 дена да ви обясня защо точно нея съм си татуирала, а и вие няма да ме разберете.Все пак мисля, че е имала какво да каже след като е написала съвсем спокойно 91 книги, не мислите ли?" 

Ето и една малка част татуировки, вдъхновени от книги:

Alice’s Adventures in Wonderland

Ernest Hemingway

Ramona Quimby, Age 8

Slaughterhouse-Five

The Lion, The Witch and the Wardrobe

The Little Prince

“I like my body when it is with your.”

The eyes of Dr. T.J. Eckleburg from The Great Gatsby

 

В света има десетки заведения, клубове, дискотеки, които залагат на "книжния интериор". “D’espresso” е кафене на Мадисън Авеню в Ню Йорк. Интериорът му е вдъхновен от намиращата се близо до него Брайънт Парк библиотека. Почитателите на книгите определено

ще се чувстват добре на такова място, заобиколени от огромно количество книги. Стените представляват с книги. Прозорецът пък наподобява таван с висящи от него лампи. Чувството да влезеш вътре е замайващо! Подът е „облечен” във фотография на книги, покрит със стъкло, точно като рафтовете на домашните библиотеки.

Подобен клуб има и в София. Неговото име е „Once upon a time biblioteka”. Логично е заведението да е разположено в сградата на Народната библиотека. Интериорът на „артистичния” клуб  му включва различни комикс рисунки и арт детайли.

Освен заведения, съществуват книги, които са успели да вдъхновят цели сгради. Всички тези сгради носят посланието на книгата. Ето, някои от тях: 

           Замъкът „Лихтенщайн”, вдъхновен от „Лихтенщайн” на Вилхелм Хауф. Макар на пръв поглед да изглежда, че може да е вдъхновен от всяка история или приказка от Средновековието, този замък отдава почит на популярния роман на Хауф. Спекулира се, че е издигнат върху крепост на кралете на Лихтенщайн. Построен е в провинцията Баден-Вюртемберг, Германия, от архитекта Карл Александер Хайделхоф

 

Центърът „Кнут Хамсун”, вдъхновен от творчеството на Кнут Хамсун. Още един проект на Стивън Хол. Намира се в Северна Норвегия. Хол се е опитал да бъде толкова иновативен в архитектурата, колкото Хамсун е бил за скандинавската литература.

          Домът „Франсиско де Блас”, вдъхновен от поезията на Луис Сернуда. През 1999 г.,

професорът по литература Франсиско де Блас наел архитекта Алберто Кампо Баеса, за да му построи дом в Мадрид, който да бъде на основата на поезията на Луис Сернуда.








Източници:

50 Incredible Tattoos Inspired By Books

Кафене, вдъхновено от книги

D’Espresso New York – books printed on tiles

Once upon a time biblioteka


Сгради, вдъхновени от книги

Изготвил: Ивет Карамфилова