Когато чета проза или поезия на определен автор, винаги ми е било интересно какъв е животът му, дали има странни навици, дали има по-специална история. Потърсих нещо по-пикантно и интересно за някои от най-великите писатели и ето какво открих:
Александър Дюма, освен велик писател, е бил и майстор в кухнята. Той е автор на готварската книга „Голямата кухненска енциклопедия”, публикувана след смъртта му през 1873 г. Творбата има и съкратена версия – „Малка кухненска енциклопедия”, която излиза през 1882 г.
Ърнест Хемингуей пък е носел
книги в джоба си при всяко излизане. Навикът да не се разделя с книгите, дори и
навън, го е наследил от майка си. Големият писател има библиотека от 7400 тома,
съдържащи научни изследвания за всички сфери от живота.
Оноре дьо Балзак разработвал план за отглеждане на ананси в дома си.
Понеже бизнеса му бил неуспешен, той трябвало да скрие самоличността си, за да
избяга от кредиторите. А първата му книга – Трагедия- „Кромуел”, както и
следващите му литературни текстове не са приета положително от неговото
семейство. Издателският бизнес
също не му се получава. Майката на Балзак финансира издателската му дейност и
той до края на живота си не може да й се изплати. Чарлз Дикенс категорично отхвърля така наречените в онова време „ училища на бедните”, както и цялата възпитателна система. Съвременниците му разказват, че причина за затварянето на много училища и за подобряването на други, е именно
потресаващите картини на изтезания и гаври върху деца.
Исабел Алиенде започва да пише всеки свои нов роман на една и съща дата-8 януари. А най-известното й произведение „Къщата на духовете” е вдъхновено от писмата, които тя пише на болния си дядо. Книгата всъщност описва седемдесетгодишната история на семейството й.
Димитър Димов пък е бил ветеринар, професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни, автор на повече от 20 научни труда. Неосъществената му мечта била да напише книга за своя роднина Яне Сандански, за която цял живот събирал материали.
Стивън Кинг пише шест романа под псевдонима Ричард Бакман. Това са „гняв”, „Дългата разходка“, „Бягащият човек“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ и „Регулаторите“. След като псевдонимът е разкрит, Кинг прави измислено погребение на Ричард Бакман. „Регулаторите” излиза след „смъртта” на Ричард Бакман и Стивън Кинг казва, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.
Ерих Мария Ремарк е получил благородническа титла срещу 500 марки. Известният писател е платил на барон Хуго фон Бухвалд, който, за да предаде въпросната титла, официално го осиновява. Ремарк веднага се превръща в аристократ и започва да се държи като крал. Даже си поръчва визитни картички с корона. Започва да посещава всяко светско събитие, скъпи ресторанти и концерти.
А Лев Толстой –авторът на „Война и мир”, е бил слаб ученик. Изгонили го от лицея заради слаб успех и му лепнали етикет „ не може и не желае да учи”.
Източници:
1. Оноре дьо Балзак
2. Чарлз Дикенс
3. Ърнест Хемингуей
4. Исабел Алиенде
5.Димитър Димов
автор: Елеонора Кълвачева
един от любопитните факти за Ремарк, е неговото име, беше ми направило силно впечатление, когато го четох. Ерих Мария Ремарк е псевдоним на Ерих Паул Ремарк. През пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който му донася световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929).
ОтговорИзтриванеПубликува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Страхотен пост, Ели. Благодарим ти.
Александра Сотирова