На 27 февруари 2013 г. в Огледалната зала в Ректората на СУ „Св.
Климент Охридски“ се проведе представянето на новата книга на издателство „Изток-Запад“
на твореца на съвременно изкуство Красимир Терзиев.
Малко повече за
автора
Роден е през 1969 г.
Живее и работи в София. През 1997 г.
завършва живопис в НХА "Н. Павлович", а от 2012 г. е доктор по
Културна антропология (СУ „Св. Кл. Охридски“), като защитава
дисертация на сходна тема за мястото на
художественото произведение в епохата на техническото възпроизводство, която стои в основата на настоящата книга.
За събитието
На премиерата се бяха събрали колеги, приятели и почитатели
на автора. Сред присъстващите най-вече имаше хора от академичната гилдия на катедра „История и
теория на културата“ към СУ, както и представители на издателство „Изток-Запад“.
Събитието започна с презентация на снимки на някои произведения на съвременното изкуство.
 | |
| Слайд от презентацията в началото |
Освен самият автор, последователно за книгата говориха Александър
Кьосев, директор на културния център на СУ, д-р Боян Манчев от НБУ и кураторът и
изкуствоведът Яра Бубнова. Всички те оцениха високо труда
на съвременния творец, като не пропуснаха да нарекат творбата му „рядкост“, както и да споменат опита на книгата да предложи нови рамки и процеси на мислене за съвременното
изкуство и новите медии. След края на представянето, в което
всеки един от представящите добави и свои коментари от гледаната точка на
собствената си професия, беше отделено време за въпроси на публиката към автора, но по
български никой не се престраши да зададе какъвто и да било въпрос, затова
събитието приключи по-скоро от очакваното.
 |
| Момент от представянето: вляво – Яра Бубнова, вдясно – Красимир Терзиев. |
За книгата
Ал. Кьосев я нарича „уникална книга, в която е отречено
понятието произведение“, д-р Боян Манчев – „неуловима книга, която прави опит да бъде критическа
антология на настоящето“. В нея се говори за новите форми на комуникация, на обмен и социално и
културно съществуване. Представящите наблегнаха, че това е книга със собствена идеология, която
изследва и обсъжда мотиви и идеи на автори като Валтер Бенямин и др. Те акцентираха, че според автора новите медии отнемат от
сакралната аура на художественото произведение, като по този начин се нарушава неговата
уникалност. Творбата вече се демократизира тотално и става достъпна на масите именно
чрез посредничеството на новите медии. Позицията на автора е силно
разколебана – не само неговите нормативни измерения се размиват, но и авторството като
институция – „в мрежата всеки е творец“. Размножаването на фигурата на автора
отнема от романтичния модел и традиция, той става миноритарна фигура в света на творчеството. Представящите също наблегнаха и на политиките на употреба на изкуството – консумацията на образи, появата на пасивното произведение
в новите медии. Другият разколебан статут е този на произведението на изкуството. За неговата същност и за влиянието на новите медии върху него възниква дебат
между технофили и технофоби, който според автора ще продължава да набира скорост. Яра Бубнова наблегна на това, че съвременното
изкуство не може да се опише със старите изхабени понятия на традиционното изкуство. То
постепенно преминава към мрежата, към т.нар. „цитиране без кавички“, или още „визуално цитиране“ от произведение в произведение. Съдържанието на модерното изкуство започва да се отделя от
другите му художествени характеристики, остава само контентът, който трябва да се
въплъти в нови материални форми. В книгата са засегнати още проблеми като влиянието на политиката в съвременното изкуство, медиите като едно сложно
и комплексно понятие, различно от художествените средства, дали изкуството трябва да гони масовостта, или
не. Основната теза, която се защитава, е, че в днешно време на взаимодействие между
медийност и възпроизвеждане в условията на комуникации всеки е товрец, и заради това се разпада институцията „автор“ и съптстващите я институции.
Вместо заключение
Както знаете, повечето научни книги (нехудожествени) са от т.нар тип „сефе“ –
тоест авторът сам заплаща за издаването им, а не издателството поема риска и
инвестира в нея. Нямах възможност да разлистя книгата, но ми изглеждаше
висококачествена, което не зная до каква степен говори за успеха (или неуспеха) на подобен тип издания. Според вас подобен тип заглавие би ли се продавало изобщо?
Като цяло темата на книгата е доста сложна и според мен доста тесен и отбран кръг от хора реално могат
да я разберат и да вникнат в нея. Но поне може би тя дава (на нас непросветените) и един по-широк
поглед за влиянието на новите медии във все повече сфери от живота ни. Как смятате вие?
Автор: Александра Караянева, I група
Източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар