вторник, 12 март 2013 г.

110 книги за перфектната Библиотека


„Първо чети най-добрите книги, защото в противен случай може и да не успееш да ги прочетеш изобщо“,  Хенри Д. Торо

Когато реших, че искам да уча във ФЖМК , баща ми ми каза, че е добре не само да говоря каквото аз си знам, „ами да вземеш да почетеш малко“. Моят отговор тогава беше: „Не! Чукча писател, не читател.“ По-късно обаче разбрах, че трябва доста книги да прочета, за да не стана овчар. Общата култура не се събира само с  Винету и Книгознание…те не са достатъчни…
А кои са книгите, които трябва да прочета? Кои са, колко са? Отворих Гугъл, а вътре списъци ли, списъци със задължителна литература. Не са една-две…много са. Ама то нали това е важното. Както казва Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече".
 Сред списъците „30 книги, които един човек трябва да прочете преди да навърши 30“, „100 задължителни книги“,“50 книги как се става кучка“, на мен най-много ми хареса класацията: „110 книги, които всички уважаващи себе си джентълмени и дами са длъжни да прочетат“.

Списъка е съставен от „The Daily Telegraph”, като според британския вестник изчетеш ли всички книги от него, ще имаш самочувствието на интелигент, готов да проведе не един непринуден светски разговор с кралицата. Произведенията са разделени в няколко категории: Класика, Поезия, Белетристика, Романтика, Детска литература, Фантастика, Криминалета, Книги, които промениха света, Книги, които ни промениха, История и Животоописания. Те тръгват от античната литература, минават през руските класици, после през Мордор, за да стигнат до „дневниците“ на Алън Кларк. Колко от тях аз лично съм прочела, няма да ви казвам. Да кажем само, че с конярчето на кралицата ще успея да завържа разговор. За сметка на това пък, бих добавила към този списък някой друг том.

                
                            



КЛАСИКА:
Омир – „Илиада” и „Одисея”
 Антъни Тролъп –„Барсетшърски хроники”
 Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци”
Джонатан Суифт – „Приключенията на Гъливер”
 Шарлот Бронте – „Джейн Еър”
 Лев Толстой – „Война и мир”
 Чарлс Дикенс – „Дейвид Копърфийлд”
 Уилям Текери – Панаир на суетата”
 Гюстав Флобер – „Мадам Бовари”
 Джордж Елиът – „Мидълмарч”

 ПОЕЗИЯ

Уилям Шекспир – Сонети
 Данте Алигиери – „Божествена комедия”
 Джефри Чосър – „Кентърбърийски разкази”
 Уилям Уърдсуърт – „Прелюдия”
 Джон Кийтс – „Оди”
 Томас Елиът – „Безплодна земя”
 Джон Милтън – „Изгубеният рай”
 Уилям Блейк – „Песни на невинността”, „Песни на опитността”
 Уилям Бътлър Йетс – „Избрано”
 Тед Хюз – „Избрано”


БЕЛЕТРИСТИКА

Хенри Джеймс – „Женски портрет”
 Марсел Пруст – „По следите на изгубеното време”
 Джеймс Джойс – „Одисей”
 Ърнест Хемингуей – „За кого бие камбаната”
 Ивлин Уо – трилогията „Меч за воинска доблест”
 Мюриъл Спарк – “The Ballad of Peckham Rye”,
 Джон Ъпдайк – поредицата романи за „Заека”
 Габриел Гарсия Маркес – „Сто години самота”
 Тони Морисън – „Фаворитка”
 Филип Рот – „Човешкото петно”

РОМАНТИКА

Дафни дьо Мюрие – „Ребека”
 Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий”
 Томас Малори – „Смъртта на Артур”
 Шодерло дьо Лакло – „Опасни връзки”
 Мери Рено – трилогията за Александър Велики
 Патрик О’Брайън – „Господар и командир” (романите за капитан Джак Обри и Стивън Матурин)
 Маргарет Мичъл – „Отнесени от вихъра”
 Борис Пастернак – „Доктор Живаго”
 Томас Харди – „Тес от рода Д’Ърбървил”
 Елинор Хибърт (Джин Плейди, Виктория Холт)  – сагата „Плантагенет”



ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Артур Ренсъм – „Лястовички и амазонки”
 Клайв Луис  – „Лъвът, вещицата и дрешникът“
 Джон Толкин – „Властелинът на пръстена”
 Филип Пулман – „Тъмните му материи”
 Жан дьо Брюноф – „Бабар”
 Едит Несбит – „Децата от гарата”
 А. А. Милн – „Мечо Пух”
 Джоан Роулинг – „Хари Потър”
 Кенет Греъм – „Шумът на върбите”
 Робърт Луис Стивънсън – „Островът на съкровищата”

ФАНТАСТИКА

Мери Шели – „Франкенщайн”
 Жул Верн – „Двадесет хиляди левги под водата“
 Хърбърт Уелс – „Машината на времето”
 Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“
 Джордж Оруел – „1984”
 Джон Уиндъм – „Денят на трифидите“
 Айзък Азимов – поредицата за „Фондацията”
 Артър Кларк – „Одисея в космоса”
 Филип Дик – „Беглец по острието“
 Уилям Гибсън – „Невромантик”


КРИМИНАЛЕТА

Патриша Хайсмит – „Талантливият мистър Рипли“
 Дашиел Хамет – „Малтийски сокол”
 Артър Конан Дойл – „Приключенията на Шерлок Холмс”
 Реймънд Чандлър – „Големият сън”
 Джон льо Каре – „Калайджия, шивач, войник, шпионин”
 Томас Харис – „Червеният дракон”
 Агата Кристи – „Убийство в Ориент експрес”
 Едгар Алън По – „Убийствата на улица Морг“
 Уилки Колинс – „Жената в бяло”
 Елмър Леонард – „Направо”


КНИГИ, КОИТО ПРОМЕНИХА СВЕТА


Карл Маркс – „Капиталът”
 Томас Пейн – „Правата на човека”
 Жан-Жак Русо – „Обществения договор”
 Алексис дьо Токвил – „Демокрацията в Америка”
 Карл фон Клаузевиц – „За войната”
 Николо Макиавели – „Владетелят” 
Томас Хобс – „Левиатан”
 Зигмунд Фройд – „Въведение в психоанализата“
 Чарлз Дарвин – „Произход на видовете”
 Дени Дидро – „Енциклопедия”


КНИГИ, КОИТО НИ ПРОМЕНИХА

Робърт М. Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”
 Ричард Бах – „Джонатан Ливингстън чайката“
 Дъглас Адамс – „Пътеводител на галактическия стопаджия“
 Малкълм Гладуел – „Повратната точка”
 Наоми Улф – „Митът за красотата”
 Делия Смит – Вегетарианска колекция”
 Питър Мейл – „Една година в Прованс“
 Дейв Пелцър – „A Child Called It”
 Лин Трас – „Eats, Shoots & Leaves: The Zero Tolerance Approach to Punctuation”.
 Бен Шот – „ Schott’s Original Miscellany”


ИСТОРИЯ

Едуард Гибън – „Залез и упадък на Римската империя“
 Уинстън Чърчил – „История на народите, говорещи на английски език”
 Стивън Рънсимън – „История на кръстоносните походи”
 Херодот – „История”
 Тукидид – „История на Пелопонеските войни”
 Томас Лорънс – „Седемте стълба на мъдростта”
 Англо-саксонски хроники
 Орландо Файджес – „Трагедията на народите”
 Симон Шама – „Гражданите: хроника на Френската революция”
 Дж. П. Тейлър – „Втората световна война”

ЖИВОТООПИСАНИЯ

Августин Блажени – „Изповеди”
 Светоний – „Дванадесетте цезари”
 Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“
 Примо Леви –„Нима това е човек?” 
Зигфрид Сасун -  „Memoirs of a Fox-Hunting Man”
 Литън Страчи – „“Eminent Victorians: Cardinal Manning, Florence Nightingale, Dr. Arnold, General Gordon“
 Елизабет Гаскел – „Животът на Шарлот Бронте”
 Робърт Грейвс – „Good-Bye to All That“
 Джеймс Босуел – „Животът на Самюел Джонсън”
 Алън Кларк – „Дневници”



.
Марина Колева

Няма коментари:

Публикуване на коментар