„Дневник на утрешния ден”

„Дневник на утрешния ден”,  заглавие, което веднага грабна вниманието ми. Прозвуча ми някак интересно и най-вече мистериозно. Това е книга с лек фантастичен привкус.

„Понякога е необходимо да видим утрешния ден, за да разберем днешния”. Но дали, това е така? Това е твърдението, което се оказва важна част от живота на едно разглезено 16 годишно момиче, от богато семейство.  

      Може би, всеки ще се замислил върху това „Какво би направил, ако знаеше какво ще се случи утре?”. След прочита на тази книга, този въпрос, ще се окаже основен. Пред този дилема е изправена и главната героиня Тамара Гудуин, в романа „Дневникът на утрешния ден”.

     Книгата ме завладя, още в началните страници. Разказът на едно момиче, чийто свят се разпада едва на 16 години в деня, в който баща й се самоубива. Но освен с тази трудна загуба, и предвид това, че са разорени, тя е изправен и пред други изпитания, пред един нов за нея непривилегирован живот.

             Историята на книгата започва, когато Тамара, заедно с майка си, се преместват да живеят в една затънтена ирландка провинция при техни роднини. Животът им се преобръща.

Светът на главната героиня, се разтърсва из основи, когато минава пътуваща библиотека край домът й. Погледът и попада върху книга, която се оказва дневник на бъдещето. По един магически начин й разказва за тайните от миналото на семейството и без да я предпазва от грешките на настоящето, ѝ показва, че понякога е необходимо да видим утрешния ден, за да разберем днешния.

            Едно 16 годишно момиче научава урок, труден и болезнен. Тя разбира за прибързаните си действия, направила в миналото, изречените  думи, съжалила твърде късно за тях.

        „Всичко това е съпроводено от въпросите, какво щеше да направиш, ако знаеше какво ще се случи утре, какво би променил и дали изобщо би искал да знаеш какво е приготвила съдбата ти за утре?”

Откъс:

„Сега знам – сега, когато сме вече вън от света, в който живеехме някога, – че не бяхме много добри хора. Мисля, че майка ми някъде под безизразната си повърхност също го знае. Не бяхме зли хора, просто не бяхме добри. Не предлагахме нищо на никого в света, а взимахме страшно много.

Но не заслужавахме това.

Преди никога не мислех за утрешния ден. Живеех в сегашния момент. Исках това сега, исках онова сега. Последния път, когато видях баща си, му се развиках и му казах, че го мразя, след което тръшнах вратата в лицето му. Никога не се връщах назад и никога не излизах от малкия си свят, за да се замисля какво, по дяволите, правя или казвам и как то наранява другите. Казах на татко, че не искам да го видя никога повече, и не го видях повече. Изобщо не се замислих за следващия ден или за възможността тези думи да са последните ми думи към него и този миг да е последният ми миг с него. Това е голямо бреме. Има много неща, за които трябва да си простя. Нужно е време.”

Автор:

 Сесилия Ахърн. Ахърн е преуспяла ирландса писателка, чийто първи успех идва с „P.S. Обичам те!“ и неговото филмиране.  „Дневникът на утрешния ден“ е другата книга, изкушение за феновете й – приказка за порастването, с магически привкус. Сесилия Ахърн е също така съавтор на наградения комедиен сериал „Коя е Саманта?“. През 2008 г. печели наградата „Най-добър млад писател“ на списание Glamour.

Една увлекателна и вълнуваща история, която те кара да се замислиш.

Автор: Мария Филипова 

Източници:

Colibri - Сесилия Ахърн - Дневникът на утрешния ден

SCIFI - Българското СайФай Списание