Огромно щастие е за мен
да бъдем съвременници на големия наш писател - Георги
Господинов. Най-новата му книга - „Невидимите кризи” излезе през февруари тази година и предизвика същия фурор,
както беше и за предишния му роман „Физика на тъгата”. Книгите на Георги
Господинов безапелационно печелят любовта на читателите, заради неговия
неподправен почерк. Дълбоките истории, които разказва, са пречупени през
призмата на тъгата, на смисъла. Когато четем неговите разкази, усещаме как
всяка дума прелива от енергия, живее в собствена капсула на времето и е
попаднала на точното място, в точното време.
Ето и как коментира книгата си самият Г.Г. за предаването "Нека говорят...с Росен Петров" по BTV :„Ако видимият въпрос на улицата беше в началото: кой ще плати сметките за тока, то невидимият въпрос и по-страшният е: кой ще плати за целия пропилян живот на едно или две поколения.(...) Как ще се справим с изчерпването на смисъл да живеем в България? Видима е финансовата криза, невидими са всички други - на вътрешното ни живеене, екзистенциалните кризи.” Както Г.Г. казва в едно интервю за в. „Дневник”-„Обичам да ходя по ръба на жанра, да го напускам, мисля, че си личи.”
За съжаление не съм прочела книгата още. Затова ще цитирам някои журналисти и писатели, които горещо я препоръчват и пламенно говорят за нея:
„Невидимите кризи не се четат. Само формално, разбира се. Всеки път, когато отворите малката книжка и започнете да четете, ще преживявате разказите, като че четете за собствени спомени. Сякаш си имате един Георги Господинов при себе си, който ви говори. Разплаква ви, поставя думи в двата края на устните ви и ги разтяга, получавайки нахиленото ви изражение. Удря ви лек, словесен шамар, за да се осъзнаете, да премислите това, в което до преди малко сте се клели, че знаете и разбирате. На няколко пъти ви описва с епитета „красиви”, само защото сте четящи хора и това е съвсем точно. (...) „Невидимите кризи” е сред онези книги, броящи се на пръстите на двете ръце, които трябва да присъстват във всяка библиотека. Жизненоважно е да ги има. Защото са интелигентни, емоционални, поетични, изпълнени с език, история и най-важното - с живот”. (Книжен Жор)
”Това не са просто есета, които те карат да поцъкваш с език с думите „Мамка му, така си е“, това са разтърсващи истории, дълбаещи до дъното. Изправят те пред неща, които стряскат, плашат те, понякога са ти непосилни. Неща, които предпочитаме да не признаваме и пред себе си.” (Преслав Ганев)
“Невидимите кризи”... Брилянтна лекция на българския писател Георги Господинов..., предвиждаща страхотно бъдеще за литературата като “алтернативен енергиен източник”... (Марин Бодаков)
”Невидимите кризи” е изключителна книга, събрала зад красивата си корица куп текстове, които събрани на едно, имат много по-мощна енергия от излизането си отделно, на различни места. Сега те са един мощен подвиг към замисляне, на разчупване на ежедневната реално-сивота, превърната в култ. Това е книга, която може да промени гледището ви за света, а какво по-важно? Обогатяваща, това е точната дума." (Христо Блажев)
А ето и цитати от самия сборник:
Всяка криза има видима и невидима страна. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща... Няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.
Живеем в една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Литературата като алтернативен енергиен източник.
Литературата е бавна медия, но бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.
Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус, по-трудно става подлец, най-малкото, защото е некрасиво. Четящият човек е красив.
За финал ще се върна отново към интервютo на Росен
Петров с Георги Господинов:Ето и как коментира книгата си самият Г.Г. за предаването "Нека говорят...с Росен Петров" по BTV :„Ако видимият въпрос на улицата беше в началото: кой ще плати сметките за тока, то невидимият въпрос и по-страшният е: кой ще плати за целия пропилян живот на едно или две поколения.(...) Как ще се справим с изчерпването на смисъл да живеем в България? Видима е финансовата криза, невидими са всички други - на вътрешното ни живеене, екзистенциалните кризи.” Както Г.Г. казва в едно интервю за в. „Дневник”-„Обичам да ходя по ръба на жанра, да го напускам, мисля, че си личи.”
За съжаление не съм прочела книгата още. Затова ще цитирам някои журналисти и писатели, които горещо я препоръчват и пламенно говорят за нея:
„Невидимите кризи не се четат. Само формално, разбира се. Всеки път, когато отворите малката книжка и започнете да четете, ще преживявате разказите, като че четете за собствени спомени. Сякаш си имате един Георги Господинов при себе си, който ви говори. Разплаква ви, поставя думи в двата края на устните ви и ги разтяга, получавайки нахиленото ви изражение. Удря ви лек, словесен шамар, за да се осъзнаете, да премислите това, в което до преди малко сте се клели, че знаете и разбирате. На няколко пъти ви описва с епитета „красиви”, само защото сте четящи хора и това е съвсем точно. (...) „Невидимите кризи” е сред онези книги, броящи се на пръстите на двете ръце, които трябва да присъстват във всяка библиотека. Жизненоважно е да ги има. Защото са интелигентни, емоционални, поетични, изпълнени с език, история и най-важното - с живот”. (Книжен Жор)
”Това не са просто есета, които те карат да поцъкваш с език с думите „Мамка му, така си е“, това са разтърсващи истории, дълбаещи до дъното. Изправят те пред неща, които стряскат, плашат те, понякога са ти непосилни. Неща, които предпочитаме да не признаваме и пред себе си.” (Преслав Ганев)
“Невидимите кризи”... Брилянтна лекция на българския писател Георги Господинов..., предвиждаща страхотно бъдеще за литературата като “алтернативен енергиен източник”... (Марин Бодаков)
”Невидимите кризи” е изключителна книга, събрала зад красивата си корица куп текстове, които събрани на едно, имат много по-мощна енергия от излизането си отделно, на различни места. Сега те са един мощен подвиг към замисляне, на разчупване на ежедневната реално-сивота, превърната в култ. Това е книга, която може да промени гледището ви за света, а какво по-важно? Обогатяваща, това е точната дума." (Христо Блажев)
А ето и цитати от самия сборник:
Всяка криза има видима и невидима страна. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща... Няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.
Живеем в една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Литературата като алтернативен енергиен източник.
Литературата е бавна медия, но бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.
Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус, по-трудно става подлец, най-малкото, защото е некрасиво. Четящият човек е красив.
- Какъв антидепресант да приемем? Какво да пием, за да ни мине кризата?
- Да четем.
Източници:
1. Невидимите кризи на Г.Г. - безупречната симетрия на изкуството
3. Невидимите кризи на историята, литературата, на живота изобщо и в частност
4."Въпросът не е кой ще плати сметките, а кой ще плати за проваления ни живот"
5. Невидимите кризи на Георги Господинов
Автор: Елеонора Кълвачева
Няма коментари:
Публикуване на коментар