Една история, която би могла да те накара да поискаш и
ти да ослепееш.
Една история, която показва колко скучно, безсмислено
и повърхностно е ежедневието. Колко прости и смешни могат/ и са проблемите ни.Тази
история би било трудно да се оцени от духовно бедните, емоционално изчерпените
и откровено елементарните хора.
Анотацията говори за поредния (вече прочетен) сюжет –
тъмно минало, материално задоволени, преуспели американци, отвличане или
убийство…банално. Първото нещо, което ме привлече беше корицата.
Историята е затрогваща. Изпълва сърцето с цяла палитра
цветове. Ту се радваш на Тин Уин (главният герой), ту мразиш майка му, защото
го изоставя, ту се възхищаваш на упоритостта и добрината му. Ту малко и тайно
му завиждаш за специалното умение, ту се изпълваш с тъга, че хората в днешния
свят са забързани, обременени и обсебени – от себе си, от целите си, от
последния модел таблет…
Ту съжаляваш, че трябва да си свидетел и участник на
такова болно, самотно „живеене’’.
Знаете, как понякога искате нещо определено още от
първия миг, в който го зърнете.
Естествено, влюбваш се в способността му да обича, да
бъде такъв, какъвто е – добро сърце, пълно с най-искреното, чувствено и топло
усещане.
Героите показват какво е да обичаш истински. Какво е
да вярваш безрезервно. Дават надежда, че все още около нас има нещо свято
и чисто. Молят ни да отворим сърцата си, да прогледнем
за стойностните хора..
„Да чуеш ритъма на сърцето’’ – идеал за любовна
история. Идеал за човешкото в нас.
Пожелавам на всеки докоснал се до историята, да
преоткрие себе си и да разшири хоризонта си, да открие красотата на света около
нас, да усети магията…
Виктория Димитрова
*изчерпaните
ОтговорИзтриванеВики, зaщо не нaмaлиш мaлко шрифтa? Мисля, че ще е по-приятно (зa очите)при четене. Инaче звучи интереснa книгaтa :)