"На изток от запада"

„На изток от запада“ е книга, писана далече от Родината. Мирослав Пенков пише разказите си докато е студент в Америка, разделен от близките си и от дома. Може би в това се крие тяхната сила да въздействат дълбоко.

Книгата съдържа 8 разказа, а „На изток от запада“ е не само заглавие на сборника, а и разказът, спечелил международната награда на BBC за разказ за 2012 г. 

Историите пренасят читателя в свят, където внук купува от eBay тялото на Ленин, като подарък за дядо си, където младежи обират църкви, а момче се влюбва в братовчедка си, с която се виждат веднъж на пет години. Разказите са смешни, но и тъжни, измислени, но и отразяващи една доскорошна реалност, достоверни и абсурдни – от всичко по малко. Разкриват невероятния талант на едва 30-годишния автор, чиито стил донякъде напомня за вечните Йордан Йовков и Елин Пели. Но в един осъвременен вариант. 

„На изток от запада“ е от онзи тип книги, които те сграбчват здраво и не ти дават да ги пуснеш, докато не прочетеш всичко на един дъх. И на края на всеки разказ оставаш безмълвен и замислен, вглъбен в себе си и в току-що прочетеното. Искаш още и с нетърпение започваш следващия.

 

Цитат:

 
„Сънувах дядо в коридора, как чака да ме препъне с бастуна си.

След тоя последен сън и след малко повече от две години без дядовия глас аз най-сетне вдигнах телефона и набрах. Беше нощта на четвърти юли.

Опитах се да си представя как той седи на двора и се напряга да чете в сумрака. Ще чуе телефона и бавно, уморено ще влезе вкъщи. Опитах се да си представя лика му тъй страшно стар, че го накичих с измислена брада, за да прикрия възрастта му. Брадата сигурно е бяла, помислих. Или пък не, жълта е от никотина. Лъвска грива, буйна и дива, която е погълнала лицето. От гривата надзъртат две пламнали очи, а в тях изгарят думите на Ленин. „Електрификация плюс съветска власт – равно на комунизъм. Дайте ни детето за осем години и ще го направим болшевик завинаги.“ Чаках с ужас изпепеляващият му глас да ме превърне в прах, а серният му дъх да ме разпръсне по вятъра.

– Дядо – казах.
– Синко.
Треперих тъй силно, че пъпната връв помежду ни припука. Страх ме беше да не е затворил вече.
– Дядо, там ли си още?
– Тук съм.
– Там си – казах. Казах: – Дядо, помежду ни има толкова много вода. Толкова далеч сме един от друг.
– Далеч сме – каза той. – Но се надявам кръвта ни да е по-гъста от водата…“
(Из „Как купихме Ленин“)

За автора:

Мирослав Пенков е роден през 1982 в Габрово. Завършва Първа английска езикова гимназия в София, а през 2001 е приет в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане. 

Разказите му печелят BBC International Short Story Award 2012 и наградата Eudora Welty 2007. В чужбина публикува разкази в A Public Space, One Story, Orion, The Sunday Times, Granta Online, The Southern Review. В България публикува в Зона-F, Пламък, Съвременник, Сега и антологиите Точка на Пристигане, Чудни Хоризонти, Ласката на Мрака. Автор е на фантастичния сборник Кървави Луни (Камея, 2000). 

Салман Рушди включва разказа му "Как купихме Ленин" в антологията The Best American Short Stories 2008, а разказът му "На изток от Запада" е отличен в антологията PEN/O. Henry Prize Stories 2012. 

Сборникът му „На изток от запада“, издаден в единадесет държави, е финалист за наградите 2012 William Saroyan International Prize for Writing и Steven Turner Award for First Fiction by the Texas Institute of Letters. 

Мирослав Пенков преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас, където е и един от редакторите на литературното списание American Literary Review.

Автор: Комова

ИЗТОЧНИЦИ:
"На изток от запада"