Две поколения

Минути преди началото.

Топло и уютно. Тиха музика и множество от млади хора. Голяма част от тях – англичани. За съжаление, не е нужно дори да чуеш езика, на който говорят, за да разбереш, че не са българи. Те са някак по-цветни. Часът е 18:50, а мястото малко столично заведение из дълбините на централните улици. Една бялосивкава книжка е натрупана в десния край на бара, а в другия бирите се продават с бясна скорост. Събитието е премиера на третата книга на Боян Бенев „Две поколения”. А аз съм вече леко разочарован.

Авторът в разговор с гостите преди началото.

Разочарованието ми произлиза от факта, че в социалната мрежа събитието бе оповестено за 18:30, а вече близо 20 минути нищо не се случва. Леко отегчен, стоя по неволя в центъра на кръчмето от ново поколение и се чудя, освен да се наливат с алкохол и да вземат автографи, ще станe ли свидетел на истинска премиера, това множество от млади хора. Трябва да благодаря на моя спътник за това събитие, защото настояваше да им дадем още малко време да се организират. В крайна сметка това се оказа правилното решение. 

Манол Пейков

"Две поколения" Боян Бенев

Първи, работещия микрофон взе, Манол Пейков (управител на Жанет 45), както той се представи. Началото бе дадено! Накратко ни бе съобщена биографията на младия българин (с визията на перфектен тийнейджър от американските филми от 90те). После самият той пое щафетата. Обясни, че книгата е за бъдещите две поколения на България, за които той вижда едни по-добри времена. Независимо от сравнително малкото време, в което е упражнявал българския си, той  изненада с много сдържана и чиста реч. А тембърът му,  пресъздаден от колоните, нежно целуваше ушите на тълпата (това допълнително подсилваше кино визията му). След това говори редакторката му. Тя изнесе своята наизустена реч, която бързо избледня в съзнанието ми. След това микрофона пое най-добрият приятел на Боян – Стийв. Стийв остави бирата си и произнесе реч, достойна да му спечели пълно мнозинство в парламента на предстоящите избори. Австралиец по рождение той, говореше за Нас, така както малко българи го правят.

Дойде и момента за въпроси от публиката. Тук младият Бенев показа компетентност по много теми, извън тези, вплетени в книгата. Най-интересен беше отговорът на последния въпрос: „Кога и как ще разберем, че нещата са се променили?”. Единственият показател според Боян е, когато на въпроса „Как сте?”, зададен на някой на женския пазар, той отговори „Всичко е наред!”. Всеки има възможността, четейки книгата да потърси отговор на въпроса „Как сме?” и „Кои сме?”. Само тогава ще можем в бъдеще да пресъздадем двете поколения „видени” от Боян.

Емилиян Чернев