В света съществуват десетки разработки върху
взаимодействието между читателя и автора.Една от най-застъпваните тези, е че авторът
съществува до написването на своята книга,но не и след това.С писменият текст егото на автора умира.
Ролан Барт за
първи път застъпва темата за „смъртта на автора” в "Нулевата степен
на почерка"(1953).Там Барт казва : "Литературата е като фосфора, тя
свети с максималната си яркост тогава, когато умира".
Тази мисъл разбулва духовете в света на литературата.
В своето есе от 1968 година „Смъртта на автора” идеята
е развита напълно.Барт заявява,че авторът само захранва книгата,той й дава
живот,а след това бива убит от
читателя.С началото на прочита се слага и начало на безброй интерпретации.След
това Човешкото въображение няма граници.Текстът изчезва,за да отстъпи роля на
множеството прочити.Така се поставя началото на края на автора.
Текстът започва да живее не чрез своя автор,а чрез
читателят си. Или по-точно чрез безбройните интерпретации на своите читатели.Раждането
на читателя са заплаща от смъртта на автора.Творбата започва да живее нов живот
от момента,в който бъде издадена и стане публично достояние.От този момент
живее само написаният текст.Няма автор,има само преводач.Езикът сам
говори,живее чрез хората,чрез прочита на творбата.Читателят е този,който прави
една творба гениална.Той може да направи текста безсмъртен.
Георги Стайков пише: „текстът има много бащи,творбата е
сираче”.Всеки един от нас,читателите,може да открие съвсем различно послание в
една творба.Всеки един от нас я чете по различен начин.Всеки има свое виждане и
свое светоусещане.Когато прочете един текст човек несъзнателно го прави
„свой”,пречупва го през своята собствена призма.След време той помни определени
цитати от текста,но не може да цитира автора, отдавна е забравил името му.
Неслучайно
започнах с това,че егото на автора умира с началото на неговото
писане.Той е наясно,че ще даде всичко от себе си, за да бъде запомнен чрез
текста си,но читателят е този,който ще реши съдбата на твореца.В повечето
случаи читателят избира да убие автора,да вдъхне нов живот на написания от него текст.С
всеки един прочит текста се ражда отново.Колкото по-дълбоко в дебрите на
написаното навлиза читателят,толкова повече нови смисли му придава.
Автор: Ивет Карамфилова,I група
Рубрика
- Анализи
Източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар