Майкъл Конъли е американски писател, автор на много
детективски романи. Конъли е роден на 21 юли 1956 в Филаделфия, щата Пенсилвания. Докато следва в Университета на Флорида, той се запалва
по романите на Реймънд
Чандлър и решава да запише журналистика и допълнително – творческо писане, като един от
преподавателите му е романистката Хари Крюз (Harry Crews). След като завършва
следването си през 1980 г., той работи като журналист във вестници в Дайтона Бийч и Форт
Лодърдейл, като се занимава предимно с криминална
репортажи за полицията и престъпността по време на убийствата и насилието
залели Южна Флорида по време на т.н. “кокаинови войни”. През 1986-а, заедно с
двама свои колеги, Конъли прекарва няколко месеца в интервюиране на оцелели в самолетна
катастрофа. Статия на тази тема, която те публикуват в едно списание, е
номинирана за Пулицър. Скоро след това започва
работа като криминален репортер във вестник Лос
Анджелис Таймс, един от най-големите в Щатите, и в
града на литературния герой на Чандлър. Три
години по-късно започва да пише първия си роман, който е публикуван през 1992
г. Главен герой в него е детектив Хари Бош. Поредицата за Бош засега включва 13
романа. Конъли пише и други романи, в някои от които главни действащи лица са
някои от персонажите в книгите за Бош.
Майкъл Конъли печели всички големи международни награди в
криминалния жанр - Edgar, Anthony, Macavity, Shamus, Dilys, Nero, Barry, Audie,
Ridley, Maltese Falcon (Япония), .38 Caliber (Франция), Grand prix de
litte'rature policie`re (Франция) и Premio Bancarella (Италия). Той е сред
най-успешните американски писатели и един от водещите представители на
криминалния жанр, а в периода 2003-2004 е председател на Организацията на
американските автори на криминални романи.
През 2002 е един от сценаристите и продуцентите на
сериала Level 9. През същата година романът Кръв е филимиран, като режисьор и
участник в главната роля е Клинт Истууд.
Конъли се завръща се завръща с трилъра „Черната кутия”. В книгата Детектив Хари
Бош издирва убиец, който двайсет години се укрива от правосъдието...
За пръв път Хари Бош се „среща“ с Анеке Йесперсен в една тъмна уличка.
Тя е застреляна, буквално е екзекутирана, през една от най-ужасните нощи в
историята на Лос Анджелис, нощ, в която градът е в пламъци и полицията не може
да защити никого. Анеке има журналистически пропуск и Бош решава, че се е
озовала сред безредиците, за да направи репортаж. След края на хаоса делото е
поверено на друг и стига до задънена улица. Убийството на Йесперсен така и си
остава неразкрито.
В навечерието на двайсетата годишнина от безредиците отдел „Неприключени
следствия“ получава задача да продължи разследването на случаи от онова време.
И в това дело, което така и не е могъл да забрави, Бош открива нещо ново: оръжието,
с което е убита Анеке Йесперсен, е било използвано и в други престъпления,
извършени по-късно. Като започва с посещение в затвора при убиец, който се
надява да бъде освободен предсрочно, детективът прилага цялата си убедителност
и умение, придобити в дългогодишната му практика, за да отвори делото наново. И
преследването продължава...
Ето
и откъс от „завръщането на Конъли”:
Накараха го да чака.
С обяснението, че Колман се хранел и ако го повикат, щели да имат проблем,
защото след разговора щяло да се наложи да продължи с втората смяна, сред която
можел да има неизвестни на надзирателите врагове. Някой можел да го нападне и
надзирателите да не го усетят навреме. Което не било желателно, затова казаха
на Бош да потърпи четирийсет минути, докато Колман спокойно си дояде шницела
със зелен фасул на дъсчена маса в двор Д – в безопасност сред своите. Всички от
Ролинг Сикстис в Сан Куентин ядели еднаква храна в едни и същи смени.
Бош използва това време, за да провери реквизита си и да преговори ролята си. Щеше да е съвсем сам. Без да му помага партньор. Сам-самичък. В резултат от орязването на бюджета за командировки на Управлението всички посещения в затвори се правеха поединично.
Беше взел първия възможен сутрешен самолет, без да помисли по кое време ще пристигне. Като цяло обаче забавянето нямаше значение. Обратният полет щеше да е чак в 18.00 и разговорът с Руфъс Колман сигурно нямаше да отнеме много време. Той или щеше да приеме предложението, или да го отхвърли. Така или иначе Бош нямаше да остане дълго при него.
Стаята за разпити представляваше стоманена кабина с вградена маса, която разделяше помещението на две. Детективът седеше от едната страна, точно пред вратата. Отсреща имаше също толкова голямо пространство и също такава врата. Щяха да въведат Колман през нея.
Бош работеше по убийство с двайсетгодишна давност – на фоторепортерката Анеке Йесперсен, застреляна по време на безредиците през 1992-ра. Навремето беше отделил на случая и местопрестъплението по-малко от час, понеже го бяха пратили да разследва други убийства в онази безумна нощ на вилнеещо насилие, през която с Едгар бяха търчали от труп на труп.
След като положението се успокои, Управлението създаде Спецчаст за разследване на престъпления, извършени по време на безредиците, която пое убийството на Йесперсен. Извършителите така и не бяха разкрити и след десет години следствените материали и малкото събрани веществени доказателства тихичко бяха опаковани в кашони и пратени в архива. Чак в навечерието на двайсетата годишнина от безредиците постоянно мислещият за реакциите на медиите началник на полицията нареди отдел „Неприключени следствия“ да преразгледа всички неразкрити убийства от онова време. Искаше да е подготвен, когато медиите започнат да му задават въпроси във връзка с посветените си на годишнината репортажи. През 92-ра Управлението може и да се беше оказало неподготвено, ала през 2012-а това нямаше да се повтори. Началникът искаше да може да заяви, че активно продължават да разследват всички неразкрити навремето убийства.
Бош поиска да му възложат случая с Анеке Йесперсен и след двайсет години повторно се зае с него. Не без опасения. Знаеше, че повечето престъпления се разкриват през първите четирийсет и осем часа и след това вероятността за успешно разследване рязко спада. По това убийство бяха работили по-малко от един от тези четирийсет и осем часа. Не му бяха обърнали нужното внимание заради обстоятелствата и Хари и досега изпитваше угризения, сякаш е зарязал фоторепортерката. Никой детектив не обича да оставя неразкрито убийство, но в случая Бош нямаше никакъв шанс. Бяха му взели разследването. Спокойно можеше да прехвърли вината върху поелите го впоследствие следователи, ала той се смяташе за един от виновниците. Следствието беше започнало с неговото отиване на местопрестъплението. Струваше му се, че след като е прекарал там съвсем малко време, не може да не е пропуснал нещо….
Бош използва това време, за да провери реквизита си и да преговори ролята си. Щеше да е съвсем сам. Без да му помага партньор. Сам-самичък. В резултат от орязването на бюджета за командировки на Управлението всички посещения в затвори се правеха поединично.
Беше взел първия възможен сутрешен самолет, без да помисли по кое време ще пристигне. Като цяло обаче забавянето нямаше значение. Обратният полет щеше да е чак в 18.00 и разговорът с Руфъс Колман сигурно нямаше да отнеме много време. Той или щеше да приеме предложението, или да го отхвърли. Така или иначе Бош нямаше да остане дълго при него.
Стаята за разпити представляваше стоманена кабина с вградена маса, която разделяше помещението на две. Детективът седеше от едната страна, точно пред вратата. Отсреща имаше също толкова голямо пространство и също такава врата. Щяха да въведат Колман през нея.
Бош работеше по убийство с двайсетгодишна давност – на фоторепортерката Анеке Йесперсен, застреляна по време на безредиците през 1992-ра. Навремето беше отделил на случая и местопрестъплението по-малко от час, понеже го бяха пратили да разследва други убийства в онази безумна нощ на вилнеещо насилие, през която с Едгар бяха търчали от труп на труп.
След като положението се успокои, Управлението създаде Спецчаст за разследване на престъпления, извършени по време на безредиците, която пое убийството на Йесперсен. Извършителите така и не бяха разкрити и след десет години следствените материали и малкото събрани веществени доказателства тихичко бяха опаковани в кашони и пратени в архива. Чак в навечерието на двайсетата годишнина от безредиците постоянно мислещият за реакциите на медиите началник на полицията нареди отдел „Неприключени следствия“ да преразгледа всички неразкрити убийства от онова време. Искаше да е подготвен, когато медиите започнат да му задават въпроси във връзка с посветените си на годишнината репортажи. През 92-ра Управлението може и да се беше оказало неподготвено, ала през 2012-а това нямаше да се повтори. Началникът искаше да може да заяви, че активно продължават да разследват всички неразкрити навремето убийства.
Бош поиска да му възложат случая с Анеке Йесперсен и след двайсет години повторно се зае с него. Не без опасения. Знаеше, че повечето престъпления се разкриват през първите четирийсет и осем часа и след това вероятността за успешно разследване рязко спада. По това убийство бяха работили по-малко от един от тези четирийсет и осем часа. Не му бяха обърнали нужното внимание заради обстоятелствата и Хари и досега изпитваше угризения, сякаш е зарязал фоторепортерката. Никой детектив не обича да оставя неразкрито убийство, но в случая Бош нямаше никакъв шанс. Бяха му взели разследването. Спокойно можеше да прехвърли вината върху поелите го впоследствие следователи, ала той се смяташе за един от виновниците. Следствието беше започнало с неговото отиване на местопрестъплението. Струваше му се, че след като е прекарал там съвсем малко време, не може да не е пропуснал нещо….
Автор: Ивет
Карамфилова
Източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар