ISBN номера

Електронното книгоиздаване може скоро да премахне още един аналогов стандарт.

Погледнетее във всяка книга, която е издадена от 1970г. насам и ще намерите номер. Но може би не за дълго. Международният стандартен номер на книгата (ISBN = International Standart Book Number), изобретен във Великобритания през 1965г. стартира много успешно като система за класификация на книги. Имаме 150 агенции, които издават този номер (една за всяка държава, като има 2 за Канада, която има агенции за английски и френски език). Системата е създадена от търговците, които искат да улеснят книгоразпространението и продажбите. Но системата затруднява нови, малки и индивидуални издатели/идателства. Електронното книгоиздаване също отслабва монопола на традиционните издателства.

Издателите, които отначало са заявили своя интерес в системата са получили големи запаси от разряди ISBN номера. Много от тях все още са резервирани. Някои страни като например Канада, Унгария и Хърватска правят издаването на ISBN, така че да се подпомогне издателската индустрия. Но във Великобритания, САЩ и Япония, където ISBN номерата са все още нужни за наличието на някаква надежда за масово издаване, те все още са скъпи.

Във Великобритания, Nielsen, медийният гигант, е също единствената ISBN агенция. Номерата се продават в пакет от по 10 за цената от 126 паунда. Гражданите на САЩ могат да платят 125 щатски долара еднократно за едно издание на R.R. Bowker, друг доставчик, но последващите издания също изискват такса. Когато Валъри Мерианс и нейния съпруг стартираха Melville House Books от тяхната кухня в Ню Йорк преди 12 години, те споделят, че купуването на номер е било „страшничко“.

Но издателският бизнес се променя. Авторите самиздати се увеличават с огромно темпо – продажбите на техните книги са се увеличили с 1/3 в САЩ през 2011 година. Електронният самиздат се е увеличил с 129%. Това слага краяй на разликата между издателство, разпространител и книжар, правейки ISBN по-малко значим.

Алтернативите се появяват, също. Amazon въведе своя ASIN (Amazon Standart Identificication Number). DOI( Digital Object Identifiers) се използват в академически списания. Walmart, американска верига супермаркети използва UPC (Universal Product Code) за всичко, което предлага – включително и книги. Хората също получават свой собствени баркодове. Системата ORCID (Open Researcher and Contributor ID System) идентифицира академиците по код, а не по име. Също така ISBN номерата не са задължителни при Google Books.

ISBN агенциите твърдят, че тяхната система е премахнала объркването – до епохата на универсалните номера, наистина намиране на книги е било трудно. Това може би е вярно за аналоговия свят. Но в дигиталната епоха не е важен номера, който се дава на една книга. Важно е колко лесно може да се свали и плати една книга.  

Статията е преводна. Оригиналният източник е "The Economist". 

Автор - Мартин Белтов, I група. Тази статия се публикува и в личния блог.
Рубрика - Анализи