Бъдещето на книгоразпространението

Можем само да спекулираме за бъдещето на книгоразпространението. В момента наблюдаваме изключително интересни времена – традиционната система, която се ползваме, е маркирарането на изданията с ISBN/ISSN номер. Тази практика е сравнително нова, ISBN съществува от 1965 година, но изглежда алтернативните и по-новите системи вече започват да добиват популярност. Смея да да твърдя, че е възможно тази система да пропадне. Както много неща в книгоиздаването и тук трябва да имаме някакво новаторство. Предпечатната подготовка се промени напълно, за да отговаря на нуждите на съвременните времена. Така трябва да се реформира и начина на маркиране и класифициране на книгите и списанията, както и другите форми на издателска продукция.

Електронните книги са един много добър пример, който често се спряга. Те  могат да бъдат успешно разпространени и продадени и без да имат специално обособен ISBN номер. Практиката е, че голяма част от тези е-книги са просто дигитален аналог на печатното произведение, т.е. те приемат ISBN номера от когото произлиза. Но електронните книги не са единствено средство за по-голяма популярност на едно печатно произведение, както се смята от по-големите издателства. То е вече самостоятелно обособена сфера на издателската политика. Имаме вече истински чисто „електронни“ издателства, които предлагат само и единствено е-книги. Много автори също форматират своите проекти в ePub или друг формат, който е подходящ за електронна книги и ги продават срещу възнаграждение. Тоест имаме реалните възможности да насърчим самиздатската дейност. Има истински бум в търсенето и промотирането на електронните книги.

Защо ни е тогава този ISBN номер? Amazon създадоха собствена система за класификация – ASIN (Amazon Standart Identification Number). Техният Kindle електронен четец е едно от най-популярните устройства за четене, а тяхната книжарница е една от най-големите глобални платформи за продажба на електронни книги. Самите Amazon предлагат услуги, които да улеснят създаването на е-книги.

Един от най-богатите онлайн каталози, който държи на добра организация и достоверност е Google Books. Самите Google се опитват да бъдат цифровата Александрийска библиотека, една доста голяма част от техния бюджет е насочен именно към дигитализирането на безброй заглавия и книги, които да бъдат достъпни на всеки през браузъра. Дори и те считат този ISBN номер за незадължителна част от изданието.

Идеята за лесна класификация на печатното произведение не е лоша, но електронното книгоиздаване направи истинска революция в индустрията. Ние работим с вече остаряли системи, които по-скоро показват своите слабости, отколкото своите предимства.

В бъдещето електронните книги ще навлязат още повече, темповете на разпространение са невероятни бърз. Е-книгите имат огромен успех и читателите все повече ги възприемат. Ясно е, че засега имаме няколко големи платформи и книжарници, които поддържат свои собствени начини за класификация. Само времето ще покаже дали това няма да причината за избягванетo и/или изчезването на ISBN номера, такъв какъвто го познаваме.

Ще ми бъде интересно да видя и дали това ще се отрази на книжарниците – вече е прекалено лесно да премахнем междинния посредник между издателя и читателя – книжарницата. Много потребители са благодарни на популярните сайтове за книги и ревюта, където могат да получават много повече от съвета на един или няколко книжари – изглежда, че видеоблоговете, книжните ревюта и другите източници на информация за едно произведение, променят и начина на мислене на читателите. Много по-лесно е да си направим предварително проучване за дадено заглавие. Технологиите изместват и надграждат нашите навици. Определено е време за промяна, но всичко с времето си.

Автор - Мартин Белтов, I група. 

Рубрика - Анализи.
Източник