"Мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров"

                                               Интервю с Александър Секулов

Писателят Александър Секулов е:

автор на проза, поезия и драматургия. Автор на три книги със стихове „Седмо небе " „Високо, над далечината " и „Възхитително и леко", сборници с есета и фрагменти - "Майсторът и камъните" и "Високите каменни хълмове". Негови са романите „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите. История на изчезването”, „Карти и картографии”, „Островът”, „Господ слиза в Атина”. Скоро е премиерата на „Гравьор на сънища”. Пиесата „ Светли хотелски стаи" от 2005 г. също е негова. Превеждан на английски, сръбски, унгарски и немски. От 1993 г.-автор на ежедневната авторска рубрика „Под игото" на вестник „Марица", за която е носител на награда „Пловдив" за журналистика. Други негови постижения са и националната литературна награда „Иван Николов" и наградата „Пловдив" за литература за 2003 г. Създател на Летни сцени „Конюшните на царя" в Стария Пловдив и Празници на изкуствата „Лятно време" от 1997 г. Собственик е на клуб „Петното на Роршах" в Пловдив, където организира литературни срещи. Създател на „Академия за изкуства” в гр. Пловдив.

За човека Сашо Секулов бих казала, че е колекционер на смисъл. Топъл, проницателен, космополитен. Неповторим разказвач.

Ето го и него в кратки въпроси и отговори:

1. Опишете се с три думи

Противоречив. Труден. Изобретателен.

2. Какво вдъхновява писателя у вас?

Вярата, че творчеството е отвъд смъртта. Че сътвореното не умира никога.

3. Разкажете ни повече за новия си роман  „Гравьор на сънища”

В него съм събрал всички доказателства, които успях да намеря за седемте години на неговото написване, че светът на щастливата любов съществува. Че има вълшебен свят и той е възможен.

4. За какво най-често ви се пише?

За сина ми.

5. А за какво мечтаете?

Да виждам как расте.

6. Трите най-важни неща във вашия свят?

Детето. Родителите. Създаването.

7. Какво е любовта за вас в едно изречение?

Когато си щастлив и в далечината.

8. Какво е да си драматург в Драматичен театър – Пловдив?

Подарък. Възможност да бъдеш и друг. Спасение и път.

9. Коя е най-вълнуващата ви среща в Петното на Роршах досега?

С някои от българските писатели се сприятелихме. На тези години това е чудо.

10. Разкажете ни за Академията по изкуства в Пловдив? Има ли интерес от страна на младите?

Академията е прекрасен мост на любопитните към големия свят. Това е едно от нещата, с които се гордея истински. Няма по благодарни човешки същества от децата, на които си показал колко голям и вълнуващ е света на красивото.

11. И като за финал-коя е движещатата сила на писането, на вашата работа изобщо?

Копнежът.


Не успях да се сдържа и избрах цитат от "Малката светица и портокалите". Защото стилът на Сашо Секулов трябва да се усети. Да се преживее.

Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в излючително кратките мигове, когато махалото на всички часовници на света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците й, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката им трябва да приключва, когато никой от тях двамата на обиждаше любовта с претенции за вечност и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.

Покана за премиерата на "Гравьор на сънища"

Елеонора Кълвачева