На едно докосване разстояние!

Дори не се замисляме колко достъпни са за нас книгите и съдържанието им. Хващаме, разгръщаме една книга, прочитаме я и бързо преминаваме към следващата.

Съюзът на слепите в България /ССБ/ е сдружение с нестопанска цел за защита на специфичните права и интереси на слепите граждани и тяхната интеграция в обществото. Той полага грижи за образованието и развитието на децата и младежите с увредено зрение. Организацията активно подпомага децата в интегрирана форма на обучение. Работи за създаване на подходящи условия за слепите студенти във висшите учебни заведения. ССБ издава учебници на брайл, на магнитен и електронен носител. За реализиране правото на достъп до информация на гражданите с увредено зрение Съюзът на слепите в България издава в единствената в страната брайлова печатница, списание “Зари” – печатен орган на ССБ и шест профилирани брайлови издания.

Сдружението организира дейността на специализираното студио за запис на “говорящи” книги – художествена, научна и учебна литература и ежемесечни списания на магнитни и електронни носители.

Сайтът на news.bg публикува радостната новина, че общо 110 книги за незрящи ще бъдат издадени до края на 2013 година по проект за интегрирано образование на децата с намалено и напълно загубено зрение. Инициативата се финансира от Европейския социален фонд и ОП „Развитие на човешките ресурси" и е на стойност 343 000 лева. Националното читалище на слепите „Луи Брайл" заедно със Средно общообразователно училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл" ще си сътрудничат в рамките на 24 месеца за постигане на 10 основни цели по европейския проект.

Според оценките в Германия живеят 145 000 слепи и около 500 000 хора с нарушено зрение. В Лайпциг Немската централна библиотека за слепи се грижи тези хора също да имат достъп до информация.

За четенето е нужно зрение, би могъл да каже някой. И затова „библиотека за слепи” може отначало да прозвучи странно на зрящите. Действително, специалните библиотеки за слепи и хора с увредено зрение в Германия се отличават доста от своите неспециализирани посестрими: особено когато те, както да речем Немската централна библиотека за слепи (DZB), подслоняват под своя покрив и издателство с печатница, и книговезница, както и модерни звукозаписни студия.

Слепите далеч не са хора втора ръка. Едни от най-великите учени в света са незрящи. Пример за това е гениалният математик Леонард Ойлер, за когото Бернули пише:

 „Здравето му е съвсем добро, което се дължи на умерения му и

редовен начин на живот. Днес той използва отдавна изгубеното си

зрение (отначало частично, а после напълно) по-добре, отколкото

мнозина си представят. Наистина той не може да разпознава

хората по лицата, нито да чете черно на бяло или пък да пише с

перо върху хартия; с тебешир обаче той пише твърде ясно и в

обикновена големина математическите си сметки върху черна

дъска”

За да провокират учениците с любов към науката още в ранната

им възраст, някои планетариуми и музеи вече започват да

предлагат програми и книги за слепи и хора с увреден слух.

„В известна степен, слепите са откъснати от обществото. -

споделя слепият палеонтолог Гари Вермей. - Много хора нямат

дори идея как изглеждат съвсем обикновените предмети. За

незрящия човек е невъзможно да пипне, например, жилищен

блок. Но моето семейство ми помагаше изключително много,

описвайки света около мен. А науката изисква не само

гъвкавост на ума, но и умение да се поемат рискове."

Източници:

   

Съюз на слепите в България

110 нови книги за незрящи деца излизат до края на 2013 

Немска централна библиотека за слепи

Слепи учени

Деница Милева

"Слон, мухи и разни работи"

                 

Гери Турйска е една от най-заетите личности, които познавам. Тя винаги или пее, или пише, или "просто" води предаването сие, като винаги усмивката е на лицето й. През 2010-та година аз бях на представянето на втората й книга. Още тогава (като неосъзнат книгозидател) атмосферата, която тя създаде ми направи огромно впечатление. Просто Гери прави всичко с удоволствие и лекота.
Ето и какво сподели тя с мен. :)

Здравей, Гери! Имаш група, водеща си по БГ радио, Кутия за приказки, имаш написани две книги. Разкажи ми как започна всичко и кога?

Групата я чакам да се случи много отдавна, но се появи в края на 2010-та. В Rubikub сме аз, Веселин Веселинов-Еко на бас, Росен Ватев на барабани и Ангел Дюлгеров на китара. Кутията за приказки стартира по същото време. Първата ми книга излезе 2007-ма, а втората представихме в края на 2010-та също. Горе-долу всичко накуп се случи, но се е подготвяло и зараждало доста по-отдавна.

Написала си текстовете на много известни български песни? Можеш ли да разкриеш коя от всички тези песни ти е любима?

Много близки са ми на сърцето „Ти” и „Не мога” на Нина Николина. Харесвам си също „Близо” на Рут. И други, ама не ми е удобно сега да изреждам J

Как намираш време за толкова много неща?

Сутрин като стана, на гладно пия фреш от прилепови крила, докато хамстерът ми кръвожадно разкъсва главите им. Това ми дава демонична енергия, която стига за всички неща, с които се занимавам. J Истината е, че всеки има време за всичко, стига да го организира правилно и да го прави с желание.

Имаш написани две книги. Едната "Слон, мухи и разни работи" е стихосбирка. Какво те вдъхнови, за да я напишеш? Изобщо разкажи ни малко повече за нея.

Тя е сборник от мои стихотворения, които съм писала, когато съм била между 16 и 22 години. Издадох си я сама. Оказа се не чак толкова трудна задача. Трябват ти едни хиляда лева и приятели, които да помогнат с дизайна и наливането на текста. Направих го за себе си, ей така, защото имаше как. Лично оставих няколко бройки в арт-магазинчета, които харесвам. Не съм имала цел да печеля пари от нея или да я правя бестселър. По-голямата част от тиража подарих на приятели и познати.

Втората ти книга е съвместна работа със Стоян Динков? Какво те накара да издадеш разговорите ти от социалната мрежа на хартия?

„Приказка за вечността” започна с поезия. Онлайн разговорите са само част от нея. Не знам какво ме кара да издавам разни неща, вероятно са гласовете в главата ми J Това е литература и въпреки, че има елемент на реални събития, в крайна сметка е фикция. Красива, нежна и поетична измислица за двама души, които се срещат, за да споделят определено време заедно, разменяйки душите и мислите си.

Как ти дойде идеята за „Пощенска кутия за приказки” и би ли обяснила малко повече за самата идея?

„Пощенска кутия за приказки” започна на премиерата на „Приказка за вечността” в края на 2010-та. Инсталирах една червена пощенска кутия в галерията, в която представяхме романа със Стоян Динков. Поканих всички присъстващи да пуснат в нея по едно любовно писмо, ако имат желание, защото романът ни е съставен от такива. Хората се разписаха, прибрах се вкъщи с пълната кутия, почнах да чета и намерих красоти, които не исках да си останат само з амоите очи. На второто представяне на романа в Радио Кафе поканих мои близки приятели – музиканти, журналисти и актьори да прочетат писмата от сцената. Получи се много интересно и реших да продължа да го правя. Измислихме нова дата и тема и така вече над две години. От октомври 2012 насам Кутията е подкрепена от Jamеson Irish Whiskey. В началото събирахме публика то 50-60 човека, а в момента пълним Sofia Live Club. На финалното издание за този сезон през май, имахме публика от над 600 души.

Какъв е критерият ти за избиране на най-добрите текстове? Сама ли ги избираш?

Сама ги избирам ,съответно критерият е напълно субективен. Доста преди крайният срок знам кой ще чете този месец. Съответно подбирам десетте най-подходящи текста, според четящите. Това не значи, че са най-добрите текстове, а тези, които ще звучат най-добре.

Кой е разказът от ПКП, който ти е направил най-силно впечатление?

Адски много са. Има смешни, тъжни, социални, поетични... Сега правя подбор на десетте най-добри текста от изминалия сезон, защото подготвяме лятно турне по морето. На 13 юли (събота) ще има четене „Пощенска кутия за приказки -най-доброто от сезона” в Лозенец, бар „Русалка” и на 3 август в къмпинг Градина, в „Бара срещу фара”. На 12 август пък, в София ще направим едно много специално четене на открито, за което скоро ще разкажа J

Кое е най-голямото вдъхновение за теб?

Мисълта, че провокирам творчество с Кутията.

Кое е любимото ти занимание от всички?

Създаването на музика и литература.

Как откри, че писането ти е интересно и , че си добра в него?

Пиша от дете. Буквално откакто познавам буквите. Не съм убедена, че съм добра, имам още много да уча.

Разкажи ни и за Rubikub.

Ами ,всички се чувстваме в добро здраве J Пускаме скоро сингъл. Казва се „За мен роден си” и се надявам да се свири по сватби и кораби ! Хахаха

Kaто за последно кажи нещо на бъдещите книгоиздатели. Има ли книгоиздаването бъдеще в България?

Всичко има бъдеще. Ако можеш да си го представиш, можеш и да го направиш. Бих им казала да обръщат специално внимание на всяка една книга, която издават. Конвейрното издателство е пилеене.

Специални благодарности на Гери, която отдели от времето си за блога на книгоиздателите! :)

Автор: Ина Лунгова

Снимки: Архив

Книгата е нашето бижу!

Миниатюрни книги, пълни с оцветени страници, уникално ръчно изработени и деликатно декорирани. Четене, бижута...

    Неоспорим е фактът, че за нас книгата е бижу. Но освен в познатите ни варианти, тя може да се превъплъти и в идеята за красота предметно – като истинско бижу. Книгата може да бъде произведение на изкуството и красотата и същевременно да е част от пътя на всеки, който би могъл чрез нея да отиде където поиска. Книгата-бижу може да се превърне в един приятен подарък за всеки повод. Обици, брошки, колиета, гривни – голямо разнообразие от деликатно изработените символични книжни бижута.

    Тези книжки са ръчно изработени, като много често се използват мраморните бои, които са на водна основа и са подходящи за оцветяване на хартия, текстил, естествена коприна и керамика. Разбира се могат да се намерят и направени от някакъв метал, но не се намират толкова често. Вие сами също можете да си направите подобно бижу, ако следватe стъпките от този сайт. 

    Освен декоративни обаче, книгите-бижута могат и да запазят опцията си за четене. 

Точно това прави шуменската поетеса Пламена Стоянова. Тя изработва книгите си ръчно, като за част от тях използва рециклирана хартия (която също прави сама). Прави ги на малки бижута, като първо сама набира текста, подвързва страниците и започва да ги украсява с най-различни шевове и декупажна техника. За финал отпред оставя послание. Изработката ѝ отнема около 5 часа, а за 6 години тя е направила няколко хиляди ръчни копия. Видео материал за интересното хрумване на поетесата можете да видите тук.

Автор: Ирина Иванова

Източници: 

1. Book Jewelry

              2. Book Jewelry Altered Alchemy

              3. Мраморни бои

              4. Направи си сам

              5.  Поетеса прави книгите си на бижута

              6.  Поетеса изработва книгите си ръчно

"Такава е на поета съдбата: да си слага главата в творбата"

На 30 май (четвъртък) в рамките на Пролетния панаир на книгата се състоя премиерата на книгата „Любезни хора”. Авторът е Марко Ганчев. Той е от хората, за които каквото и да се каже ще е малко – писател, сатирик, хуморист, общественик, журналист. Направи ми впечатление, че на премиерата на най-новата му книга, състояла се в Мраморното фоайе на НДК, присъстваха голям брой млади хора, възхищаващи се на автора.

  

Началото на премиерата беше поставена от

директора на издателска къща „Хермес”. Той заяви, че след успеха на „В търсене на изгубеното племе” / първата книга на Ганчев, издадена от ИК „Хермес”/ сега за него и ръководеното от него издателство е чест да издадат и тази негова книга. След голям читателски интерес към творчеството на Ганчев, екипът на издателството моли писателя да бъдат издадени и негови епиграми. И това става факт.

„Любезни хора” е книга в две части, състояща се от епиграми писани в периода 1959 – 2013 г. Книгата е разделена на две части: Призракът на комунизма и Призракът на демокрацията. Въпреки кратката си форма, епиграмите носят много истина в себе си. Валентин Георгиев отбеляза, че книгата е неудобна за властта и завърши с това, че талантливият човек носи истината.

След това думата беше дадена на Йордан Попов – български писател и сатирик. Негова беше честта да представи епиграмите на Ганчев. Той заяви, че за него е чест и трудност да представи книгата. От думите му си личеше огромното му преклонение пред таланта на автора. Той го нарече „ жив класик”. Попов започна представянето на книгата с крилатата фраза „мъж е, който носи гащи и писател, който знай да дращи.”  Попов разказа историята на епиграмите и обърна внимание, че въпреки наименованията на двете части на книгата, Марко Ганчев не се бои от призраци. Според него чрез тези епиграми авторът бичува носителите на властта и простотията. Книгата напомня за съществените неща в живота, от които всеки човек трябва да черпи поука и мъдрост. За финал писателят определи книгата като „най-добрата книга с епиграми, издавана някога у нас”.

Дойде ред и на „живия класик” Марко Ганчев. Той заяви, че никога не се е страхувал да пише. Това, от което се е боял с издаването на тази книга е дали  епиграмите, които е писал преди години, вече не са остарели. В типичния си хумористичен стил той заяви, че „куче влачи рейс”, към днешна дата е по-подходящо да звучи „куче влачи електронно правителство”.  Авторът цитира част от  епиграмата  „Статистика” /1987 г./: „подобрява се положението на глава от населението”, като според него думата „глава” трябва да бъде заменена от „главанак”, за да звучи актуално в днешно време. Марко Ганчев изрази благодарността си към всички, които са го уважили, присъствайки на премиерата и пожела на всички приятно четене.

Ивет Карамфилова