Според класацията на книжарници „Хеликон” за най-продавани книги през 2012 г. нигите на турската писателка Елиф Шафак и на аржентинския психотерапевт и автор Хорхе Букай са най-желаните от българските читатели. Девето място в тази класация заема бестселъра "Копелето на Истанбул", написан от турската писателка Елиф Шафак, която е родена в Страсбург, в семейство на дипломати.
Като дете живее във Франция, Турция, Испания и Йордания. Пише на турски и английски, живее в Турция, САЩ и Англия. Елиф Шафак е едно от най-интересните имена в съвременната турска литература. Заради идеите, които прокарва в творчеството си е преследвана от реакционно настроени националисти. Книгите и са преведени на повече от трийсет езика. Носител е на много литературни награди. В творчеството и се преплитат мистичното и историята, постмодернизмът и магическия реализъм, литературната измислица, феминизмът и сатирата. Шафак е презиме, което писателката си избира, когато е на осемнайсет. Решава, че няма да носи нито фамилията на баща си, нито на бъдещия си съпруг. Иска да има литературен псевдоним и да го превърна в свое име. Така си избира Шафак, което означава разсъмване, зазоряване. Смята, че като писател нейното перо, нейният език трябва да бъдат бисексуални, да бъде мъж и жена, иначе не може да разкаже историята. Храната винаги е важен елемент от творчеството и. Проявява интерес към кухнята като част от културата. Цветовете, миризмите. Обича да работи до хора, които готвят.
Уважението към храната и към кулинарните традиции на различните етноси се усеща в романа "Копелето на Истанбул". Това беше първото, с което ме спечели тази книга, въпреки, че не бях чела първия преведен на български роман на Шафак - "Любов", изпитвах странно привличане към творчеството и, знаех, че ще ми хареса и ще ме потопи в два напълно непознати свята, изпълнени с много изкушения и тайни. Още нещо, с което „Копелето на Истанбул“ ме заплени беше, че всички герои в книгата са жени. При това те са жени в Истанбул – в един доминиран от мъжете град и свят, Елиф Шафак разказва историята на семейство Казанджъ, три поколения жени под един покрив, които съжителстват в пълна хармония, макар че представляват почти пълна противоположност помежду си – от набожна и забрадена ясновидка, до скандално облечена самотна майка, собственичка на салон за татуировки. Всички тези женски съдби са обединени от любовта към семейството, към готвенето и подправките, които играят особена роля в тази книга. Разказ за миналото, за спомени, за болка, жестокости и душевни травми, за турското семейство и какво означава да си жена със собствено мнение в него. В историята е вплетен и турско-арменския въпрос, емоционално разгледан от позицията и на двете страни. Една много заплетена история, разказана по емоционален начин, която успява да докосне читателя, да го върне назад, в корените на своя род и го провокира да започне да събира разпилените зърна на нара...
Книгата предизвиква скандал със своето отпечатване през 2006 г. След отпечатването срещу авторката е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност заради изказвания на нейните герои, свързани с арменския геноцид от 1915г.
Цитат: Личен Манифест на Нихилизма:
Член първи: Ако не намираш причина да обичаш живота, който живееш, не се преструвай, че обичаш живота, който живееш.
Член втори: Преобладаващото мнозинство хора не мислят изобщо, а тези, които мислят, никога не се превръщат в преобладаващо мозинство. Избери си страна!
Член трети: Ако не можеш да избереш, просто съществувай, бъди гъба или растение.
Член четвърти: Ако отговорите не те вълнуват, не задавай въпроси.
Член пети: Ако нямаш причина или възможност да постигнеш нещо, просто практикувай изкуството на утвърждаването.
Член шести: Ако нямаш причина или възможност да прилагаш изкуството на утвърждаването, просто бъди.
Член седми: Ако нямаш причина или възможност да бъдеш, просто търпи.
Член осми: Ако между обществото и истинското ти Аз лежи дълбока пропаст само с паянтов мост отгоре, по-добре изгори този мост и остани на страната на Аз-а, здрав и невредим, освен ако не се стремиш към пропастта.
Член девети: Ако пропастта вътре в теб те привлича повече от света навън, падни вътре в своето истинско Аз.
Член десети: Ако намериш скъпа приятелка, постарай се да не свикваш с нея дотолкова, че накрая да забравиш, че всеки от нас е изначално самотен и рано или късно вечната самота ще измести всяко случайно приятелство.
Член единайсети: Ако си намерил скъпа приятелка, с която си свикнал дотолкова, че да забравиш Член десети, никога не си затваряй очите за факта, че в други сфери от живота тя пак може да ти натрие носа. На табла, точно както в раждането и смъртта ,всеки един от нас е сам. Член дванайсети: Не се опитвай да променяш майка си, и по-точно, не се опитвай да променяш своите отношения с нея, защото това ще ти донесе само отчаяние. Просто приемай и се съгласявай. Ако не можеш просто да приемеш и да се съгласиш, върни се на Член първи.
Използвани източници:
Съставил: Виктория Райкова
Ревюто е супер, Вики. Семпло, но достaтъчно, че ти се приискa дa рaзгърнеш книгaтa :)
ОтговорИзтриване