понеделник, 15 април 2013 г.

Автори, написали само един роман


„Казах каквото имах да казвам и няма да го казвам отново.”  Харпър Ли

Това е едно доста интересно явление – автори, които са написали само един роман или т.нар. „one book authors”. Те могат да бъдат разделени на няколко категории:
· такива, които са починали след големия си успех;
· такива, които са писали и други произведения, но имат само един роман;
· такива, които просто са „казали какво искат да кажат и не искат да го казват отново”.
Всъщност това явление се среща и при други изкуства, не само в литературата. Например изпълнителите, които имат само една песен, която става голям хит. Тук трябва да отбележа разликата, че говорим за такива, които наистина имат само една книга в дадена област, а не за такива, които имат няколко, но само една е успяла да стане популярна (те се наричат „one-hit wonder).
Няколко примера за „one book author” биха били доста подходящи показатели за това, което обяснявам. Емили Бронте и романът, за който всички сме чували – „Брулени Хълмове”(1847 г.). Тя попада в първата категория, защото умира от туберкулоза докато пише втория си роман. Ръкопис обаче не е намерен. Смята се, че самата Емили го е унищожила. Въпреки трагичната съдба на авторката „Брулени Хълмове” остава в световната класика като един от най-четените романи.





















Дж. Д. Селинджър (горе вляво), Оскар Уайлд (горе по средата) и Борис Пастернак (горе вдясно) са от авторите, които са оставили на поколенията и други художествени произведения, но само по един роман. Американският писател Джеръм Дейвид Селинджър е познат на читателите най-вече със „Спасителят в ръжта”(1951 г.). Романът е на 88-мо място в класацията „100-те книги на XX в.” на парижкия вестник „Монд” и е изпълнен с философски разсъждения за живота и смъртта. Ирландският драматург, писател и поет Оскар Уайлд публикува значимото си произведение „Портретът на Дориан Грей” през 1980 г. Веднага е осъден от критиците за упадъчен, заради хомосексуалните намеци. Въпреки това и до днес „Портретът на Дориан Грей” остава актуален и интересен за читателите. Руският писател и поет Борис Пастернак и неговият роман „Доктор Живаго” (1957 г.) оставят запомняща се следа в световната литература. Показателен е фактът, че през 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме. Валидността на наградата остава в сила и руският автор остава един от великите автори на XX в.



Харпър Ли (горе вляво) и Маргарет Мичъл (горе вдясно) са от авторите, които публикуват само едно произведение, но  международно признание и неоспоримите качества на романите им са причините да са известни на всички. Смятаният за най-голям американски бестселър на всички времена „Отнесени от вихъра” (1936 г.) носи на Маргарет Мичъл международна известност. Печели награда Пулицър през 1937 г. Цялото нежелано внимание към нея я обезкуражава да напише друга книга. Харпър Ли също печели Пулицър през 1961 г. за своя роман „Да убиеш присмехулник” (1960 г.). Тя не остава очарована от следващите си ръкописи и не ги довършва. Изтъква две причини, поради които не пише отново: „Първо, не бих преживяла целия натиск и публичност, през които минах с „Да убиеш присмехулник” за каквато и да е сума пари. Второ, казах каквото имах да казвам и няма да го казвам отново.”

По мое мнение явлението „one book author” в световната литература няма да изчезне, въпреки че в днешно време сякаш повече се търси печалбарството, отколкото простичкото „да дадеш нещо на света”. Примерите ясно показаха, че наличието на повече романи не означава по-голям принос. Това не значи, че трябва да се отрекат другите автори, разбира се. Просто още едно доказателство, че качеството е по-важно от количеството. 

Савина Иванова

Източници:

Няма коментари:

Публикуване на коментар