„Казах каквото имах да казвам и няма да го казвам отново.” Харпър Ли
Това е едно доста интересно явление
– автори, които са написали само един роман или т.нар. „one book authors”. Те могат да бъдат
разделени на няколко категории:
· такива,
които са починали след големия си успех;
· такива,
които са писали и други произведения, но имат само един роман;
· такива,
които просто са „казали какво искат да кажат и не искат да го казват отново”.
Всъщност това явление се среща и
при други изкуства, не само в литературата. Например изпълнителите, които имат
само една песен, която става голям хит. Тук трябва да отбележа разликата, че
говорим за такива, които наистина имат само една книга в дадена област, а не за
такива, които имат няколко, но само една е успяла да стане популярна (те се
наричат „one-hit wonder”).
Няколко примера за „one book author” биха били доста подходящи показатели за
това, което обяснявам. Емили Бронте и романът, за който всички сме чували –
„Брулени Хълмове”(1847 г.). Тя попада в първата категория, защото умира от
туберкулоза докато пише втория си роман. Ръкопис обаче не е намерен. Смята се,
че самата Емили го е унищожила. Въпреки трагичната съдба на авторката „Брулени
Хълмове” остава в световната класика като един от най-четените романи.
Дж. Д. Селинджър (горе вляво),
Оскар Уайлд (горе по средата) и Борис Пастернак (горе вдясно) са от авторите,
които са оставили на поколенията и други художествени произведения, но само по
един роман. Американският писател Джеръм Дейвид Селинджър е познат на
читателите най-вече със „Спасителят в ръжта”(1951 г.). Романът е на 88-мо място
в класацията „100-те книги на XX
в.” на парижкия вестник „Монд” и е изпълнен с философски разсъждения за живота
и смъртта. Ирландският драматург, писател и поет Оскар Уайлд публикува
значимото си произведение „Портретът на Дориан Грей” през 1980 г. Веднага е
осъден от критиците за упадъчен, заради хомосексуалните намеци. Въпреки това и
до днес „Портретът на Дориан Грей” остава актуален и интересен за читателите.
Руският писател и поет Борис Пастернак и неговият роман „Доктор Живаго” (1957
г.) оставят запомняща се следа в световната литература. Показателен е фактът,
че през 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература, която той
отказва да приеме. Валидността на наградата остава в сила и руският автор
остава един от великите автори на XX в.
Харпър Ли (горе вляво) и Маргарет Мичъл (горе вдясно) са от авторите, които публикуват само едно
произведение, но международно признание
и неоспоримите качества на романите им са причините да са известни на всички. Смятаният
за най-голям американски бестселър на всички времена „Отнесени от вихъра” (1936
г.) носи на Маргарет Мичъл международна известност. Печели награда Пулицър през
1937 г. Цялото нежелано внимание към нея я обезкуражава да напише друга книга.
Харпър Ли също печели Пулицър през 1961 г. за своя роман „Да убиеш
присмехулник” (1960 г.). Тя не остава очарована от следващите си ръкописи и не
ги довършва. Изтъква две причини, поради които не пише отново: „Първо, не бих
преживяла целия натиск и публичност, през които минах с „Да убиеш присмехулник”
за каквато и да е сума пари. Второ, казах каквото имах да казвам и няма да го
казвам отново.”
По мое мнение явлението „one book author” в световната
литература няма да изчезне, въпреки че в днешно време сякаш повече се търси
печалбарството, отколкото простичкото „да дадеш нещо на света”. Примерите ясно
показаха, че наличието на повече романи не означава по-голям принос. Това не
значи, че трябва да се отрекат другите автори, разбира се. Просто още едно
доказателство, че качеството е по-важно от количеството.
Савина Иванова
Източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар