На 17.04 от 18.00ч. в Чешкия културен център в София се състоя премиерата на две книги, посветени на българско-чешките културни взаимоотношения през годините и най-вече на чешкото малцинство в българското село Войводово, основано в края на 19-ти век и просъществувало в многоетническия си вид до 50-те години на 20-ти век, когато жителите му се връщат обратно в Чехословакия. Това бяха книгите "Войводово, едно непознато село в България"- на Марек Якоубек и „Po serpentinách sebepoznání a poznáni toho druhého“- на Владимир Пенчев.
Събитието се състоя в Лилавия салон, където двамата автори бяха приветствани под овациите на многобройната публика. Първа говори директорката на центъра, госпожа Катерина Хуртаева, която изяви огромната си радост от това събитие и изрази мнението си, че издаването на тези две книги-една чешка книга на български и една българска книга на чешки, е един символичен акт на неделимата дружба между двата братски народа, свързани с общи славянски корени и близка култура. Тя също така сподели, че книгата на Марек Якоубек, която щеше да бъде представена първа, е една от най-интересните за нея книги, посветени на българо-чешкия диалог.
След това, думата бе дадена на самия господин Марек Якоубек, да
представи накратко своята нова книга: "Войводово, едно непознато село в България". Якоубек е дългогодишен преподавател в университета в гр. Пизен, етнолог, занимаващ се изключително задълбочено с чешко-българските взаимоотношения и по-специално с живота в с. Войводово, което дълги години е представлявало една културна палитра в която са се преливали взаимоотношенията на чехи, българи и банатски българи, върнали се от територията в Сърбия, която някога населявали. Интересът му към тази малка чешка общност в България бил предизвикан от случайно попадналата му книга на професор Владимир Пенчев за Войводово. Тя го подтикнала да се занимае по-сериозно с живота в това чешко-българско село. Запознал се с проф. Пенчев и двамата завързали приятелство, което ги свързва и днес. Самият Марек вече има четири книги за Войводово на чешки. Тази, която се издава на български е петата. Тя е резултат на дългогодишен труд. Обединява в себе си множество есета и проучвания на автора. В нея той опровергава много от тезите на Пенчев, но и на много от тях се позовава и доразвива. В книгата е разказана накратко историята на чешките заселници по нашите земи. Село Войводово е било създадено в края на 19-ти век, от жителите на друга чешка общност в пределите на Румъния - с. "Света Хелена". Чехите идват в България, търсейки "обетованата земя", където да могат да се заселят и да изповядват протестантската вяра, с която техните прадеди са заменили преди години католицизма. Както сам Якоубек каза, чрез книгата читателят може да се докосне до живота на много семейства от Войводово. Могат да бъдат проследени паралелно разкази на различни информатори, разглеждащи бита, приликите и разликите на различните етнически групи в селото. Читателят може да се потопи в спомените на войводовските старци Тошко Станчев, Нецо Нецов, Бай Салим и др. Те разказват, как чехите и банатските българи всявали някакъв особен вид респект и благоговение сред нашенци. Чешките заселници били хора отдадени на своята вяра, търсещи връзката със земята и природата и пеещи религиозни песни за възхвала на Бога. Те, заедно с банатските българи идвали от земи с по-близък досег до австро-унгарската и западноевропейската култура като цяло и това си личало, спомнят си информаторите. Нашите българи ги възприемали като по-интелигентни от тях и се опитвали да водят начин на живот подобен на техния, да се нагодят и те към западноевропейския начин на живот. Дори след заминаването на чехите от Войводово, споменът за тях продължавал да витае в селото. Българите там се стараели да запазят облика на селото, който чешките войводинци създали с типичните чешки къщички, които построили в селото. Самият автор сподели, че толкова се запалил по българската култура докато разглеждал въпроса с Войводово, че това го накарало да научи български и го говореше бих казал доста добре.
Книгата на Владимир Пенчев „Po serpentinách sebepoznání a poznáni toho druhého“,
която пък излиза на чешки, беше представена от Богдан Дичев (преподавател по български език в Западночешкия университет в Пилзен). Той разказа, че книгата която ще представи синтезира в себе си 30 години работа, теренни изследвания от места, пребродени от Владимир Пенчев надлъж и нашир. Дичев каза, че книгата макар и малка като обем и форма дава на читателя много любопитна и полезна информация. Той самият бил впечатлен от описанието, което се дава в книгата на това, как се гради едно село. Тази книга освен върху чешките изселници в България ни дава поглед и върху българските изселници в Чехия, за разлика от предходната. В нея е проследена емиграцията на българското население към чешките земи през годините - от градинарите през 40-те години на 20-ти век до наши дни, когато български емигранти там са предимно свързаните с криминалния контингент. В книгата е разгледан и въпросът на т. нар. двойна идентичност, която се придобива у българските емигранти, които се преселват за постоянно в чужбина. Самият Богдан Дичев изрази мнението си, че книгата радва читателя с изключителната си фактологичност, синтезирания стил и концепция, широкото ветрило от библиографски препратки и богатата терминологична наситеност. Според него, тази книга би била едно безкрайно интересно четиво и за хора извън кръга на тесните специалисти в областта на етнологията.
Заключителната дума на това доста интересно според мене представяне, бе дадена на господин Живко Кушев - директор на изд. "Парадигма", който изрази огромното си задоволство, че именно неговото издателство има честта да разпространява книгата на Марек Якоубек в България и че от над 200-та научни книги, които неговото издателство е издало, тази на Якоубек е най-четивна
.
Автор: Стойчо Трифонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар