събота, 6 април 2013 г.

Доброто издателство има План!



или как отглежда книгите си руското издателство за бизнес литература "Ман, Иванов & Фербер"

Картинка от фейсбук страницата на издателството


 „Ман, Иванов & Фербер” е руско издателство за бизнес литература, основано през 2004 година от Игор Ман, Михаил Иванов и Михаил Фербер, и тримата видни мендиджъри на бизнес компании, сами писали книги за това как се прави бизнес и как се управляват капитали.
Това е и първият интересен факт, който се набива на очи за издателството: и тримата му основатели са автори. Според официалния сайт на издателството, всъщност това е единственото руско издателство, чиито основатели са и автори на литературата, която издават. 

Защо реших да ви информирам за „Ман, Иванов & Фербер”? 

Защото смятам, че представлява идеален модел на проспериращо, иноватовно издателство, което работи предимно за качеството на лутературата ,  която издава. Модел на издателство, към което всеки, който иска да прави и разпространява книги, трябва да се стреми. Бъдещите книгоиздатели имат отчаяна нужда от глътка свеж въздух, от разчупване на каноните на които са бетонирали идеята за книгата като продукт на печатна матрица. Книгата все повече започва да заприличва на пакетирана битова стока, която се произвежда рутинно и без претенции за качество. 

А книгата е храна за душата. Храна за мозъка. Витамин за интелигентния, лек за страдащия от културна недостатъчност( древна болест, която не се лекува по друг начин, освен с четене на книги). 

Престъпление е да гледаме на книгата като на поредната битова стока, която се купува за бърза употреба и се хвърля някъде под леглото.
Затова избрах да ви информирам за „Ман, Иванов & Фербер”. Уви, текстове за издателството (макар че е достатъчно престижно и известно), освен на руски, рядко се намират. Повечето, които успях да намеря, са от презентацията на английски език, която издателството е качило на официалния си сайт. 
Според нея, главните заслуги на „Ман, Иванов & Фербер” в областта на книгоиздаването са:

  • Mного добър подбор на издаваните заглавия през годините (говори за обмислена издателска политика и добре структуриран план, нещо което куца много на българския пазар) . Книгоиздателството издава само 12 книги на година, максимум по 1 на месец;

  • Преводачите се избират от издателите чрез конкурс, за да се гарантира точният и качествен превод на текстовете от чужди езици;

  • Дизайнът на кориците, художественото оформление на страниците се прави в студио „Арт Лебедев”, най-известното дизайн студио в Москва. В случая не е толкова важно колко точно е известно, важното е, че издателите поставят акцент върху корицата като лице на книгата, което е социална и маркетинг стратегия, която нашите книгоиздатели напълно занемаряват. Смея да твърдя, че ако някои от тях се оправдават, че е поради липса на средства, биха изглъгали: красива, дизайнерска корица, която да хваща окото на купувача, може да се направи и с малко средства, но от друга страна неимоверно би покачила изкупуването на книгата, така че в случая говорим за нужна инвестиция----> печалба и възвръщаемост;

  • Още към дизайна на книгата: Всяка книга си има луксозна червена лента, с която се отбелязва, докъде е стигнал читателят;

  • Издадените книги са САМО с твърди корици, с оглед на тяхното бъдеще съхранение и красив вид;

Едно от нововъведенията на издателството, което ме впечатли най-много е:


  • Създават първата мрежа от улични автомати за книги, пръснати из цяла Москва;

  • Персонализация на всяка книга (читателят може да я надпише със своите данни и после лесно да я намери, в случай, че я загуби);

  •  Издателството организира ежегодни срещи между своите автори (издателството работи само с изпитани и подбрани от тях автори).


Най-ценното, с което изпъква за мен „Ман, Иванов & Фербер” е, че е разполага с ясна стратегия и политика относно издаването на книги. От една страна, издателството обявява манифест, с който казва кои заглавия ще пуска на пазара и кои не. Това говори, че издателите задават жанрова ниша на своите издания, с което превръщат издателството в специализирано и създават имидж на своите продукти и на своята таргет група. Така създават име и на издателството като най-доброто за бизнес литература в Русия. Както видяхте от горепосочените факти за политиката на издателството, без значение, че не издават художествена литература, "Ман, Иванов & Фербер" държат на корицата и дизайна на книгата. Това идва да покаже дълбокото осъзнаване на тях, че книгата е ценен предмет, луксозна стока, която не бива да бъде принизявана до битов продукт като й се отнеме художествената стонйност (уникалния вид, който да насища и привлича окото на читателя). Не на последно място, "Ман, Иванов &Фербер" могат да се похвалят с една от най-добре разработените връзки между издател- търговец, връзка много важна за правилната дистрибуция на книгите и гарантираната печалба от изданията. Доколкото успях да прочета блърбове и мнения на книготърговци и книгоиразпространители, които работят с издателството, повечето казват, че имат пълно доверие на тримата издатели, защото многократно са се убеждавали в ефективността на работата им.

В заключение искам да кажа, че според мен това е пътят, по който трябва да поема всеки книгоиздател, когато вземе решението да създава книги. Да бъде търсещ, да прокарва нови алтернативи пътеки и начини за привличане на нови читатели, да бъде конкретен в своята политика, а не хаотично да издава книги без ясна представа за публика и за ниша, която обслужва; да създава преди всичко красива, художествено оформена книга, която да диша и да живее свой живот след като излезе от книжарницата; да подбира внимателно екипа, с който работи, за да е сигурен, че крайния продукт ще е уникален и ценен и ще си заслужава да бъде продаден,
и не на последно място!
Всеки издател трябва да е горд от това, което прави. Да знае, че с всяка една издадена книга, той наистина дава нещо ново на света, а не произвежда поредното copie conforme[1],  което никого няма да обогати по никакъв начин.



Автор: Христиана Хинова 




[1]  Заглавие на филм, който бих ви препоръчала. Сюжетът му разгръща вечния проблем за връзката в изкуството оригинал- копие; копие- оригинал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар