Поезията е красива на всички езици

    

       На 22.04.2013 г. в конферентната зала на Софийски университет “ Св. Климент Охридски” се състоя премиерата на стихосбирката на Мануел Вилас „Поезия” на издателство „Проксима-РП" с преводач и издател Рада Панчовска.

       Макар че в залата бяхме не повече от 20 човека ентусиазма на организаторите изобщо не намаля. Премиерата започна с видео, на което Мануел Вилас четеше от своите стихове на испански и макар, че аз не разбирах  това, което той четеше бях някак запленена.След този кратък откъс  представянето на писателят, който за жалост не присъстваше и стихосбирката  започна доц. д-р Татяна Пантева, kатедра „Испанистика и португалистика".След като бяхме запознати с идеите на Мануел Вилас  няколко студентки от IV курс Испанска филология прочетоха няколко стихотворения от новата стихосбирка на писателят.Първоначално стихотворенията звучаха някак странно много по-различни от обичайната ми представа за стихотворения, но след като чух  повече от две сякаш се доближих до възгледите на човека, който ги е сътворил.Редовете на тези стихове са предназначени за хората, тематиката е близка на всички и няма огромното преувеличение ,колко е прекрасно всичко, напротив писателят разкрива образите и желанията на обикновенния човек, този който за жалост някога умира.За стихосбирката говориха   Камелия Спасова асистент по Антична и западноевропейска литература в Софийски университет „Св.Климент Охридски” , както и  Рада Панчовска, благодарение ,на която можем да се докоснем до творчеството на Мануел Вилас.Малко преди края студентките ни запознаха с още няколко стихотворения от стихосбирката, а края на мероприятието беше оповестен както се очаква с аплодисменти.

ВЛЮБЕНИЯТ

Мануел Вилас

Превод от испански: Рада Панчовска

Цялата нощ си мечтах за тебе, прекарах цялата нощ, сънувайки, че те целувам в патиото на църква край морето. Как влюбен бях в тебе и не ти го казах никога. Отгатна ли го? Искаше ли го? Молеше ли се за това? Имаше шест години повече от мен, беше по-готова за живота, не се товареше като мен, а беше умерена и разумна, макар изпълнена с любов отвътре, любов към мен, към мен, който бях един от най-изгубените типове, и това наистина се забелязваше веднага, и как си спомням за ръцете ти и за твоята усмивка, всички любовници си спомнят за същото, само че аз не се вмъкнах никога в леглото ти, години си представям как трябва да е в леглото ти, един ден ми го показа, но нищо повече. И сега се събуждам и съм сънувал, че те целувах, и е десет сутринта на едно монументално лято, и вече си пийвам джин, така, на гладно, и излизам на терасата на стаята си и виждам туристите да се изтягат върху пясъка, и мисля, че ти би могла да си тук с мене, колко влюбен бях в тебе и как ти също беше, и колко лошо направихме да не сме се повъргаляли хиляда пъти на хиляди легла, или колко добре направихме, защото, като се познавам, сигурно щях да те помоля да се бракосъчетаем и ти би приела, и както съм пиян по цял ден, когато ще съм се уморил да чукам всяка нощ, може да ми се прииска да ти фрасна един юмрук, или да те бутна в някоя река, или на тебе да ми пуснеш един изстрел, или да ме отровиш, или да ми изневериш с друг. Как мога да кажа всичко това за тебе, която си един ангел и продължаваш да бъдеш, и за мене, който те обичах невинно. Ще е по-добре да продължа да пия, докато се изтриеш от паметта ми, и това наистина ме кара да плача, и съм един тип, който плаче в десет и половина сутринта, седнал на терасата на стая за туристи, с топъл джин в ръка – това са остатъците от нощта, – плачещ, защото ако те изхвърля от паметта си, наистина тогава няма да ми остане нищо. Никол Белева