Своеобразно пътешествие или просто "пътеводител на забравената България", това е определението, което пасва идеално на новата книга на Александър Караджов-"ОТ ВРЪХ ВЕЙКАТА ДО ДОЛИНАТА НА СТРЪВНИЦИТЕ".
"Планината ражда хора, а полето-тикви"- поговорка, която за Александър е най-подходящият етикет.Свободен, авантюрист и Човек с главно "Ч"-това е той.
Каква е тайната на доброто писане и на какво ниво е българската литература, може да научите лично от самия него.
Казвам се Александър Караджов. На 27 години. Живея в град Смолян. Много обичам планината и прекарвам всеки свободен миг сред природата. Там е мястото, където мога да остана сам със себе си, да събера мислите си, да се заредя с позитивизъм, да покрещя на воля. Там е моето място...
Въпросът, който е задължителен-какво те вдъхновява?
Черпя вдъхновението си пак там – под синьото небе. Напоследък се вдъхновявам много от наследството, което е останало от времето на траките – светилищата и мегалитните им комплекси. Почти няма място в Родопите, свързано по един или друг начин с траките, което да не съм посетил.
Кога започна да пишеш и колко често пишеш?
Усетих потребност да пиша преди 4 години. И сега пиша след всяко пътешествие. Сякаш то не е завършило ако не седна и не опиша какво се е случило през изминалите дни.
Любим автор и има ли такъв, който да влияе на теб и на писането ти?
Йордан Йовков, Елин Пелин, Емилиян Станев.
Какво мислиш за съвременните модерни автори?
Относително е. Има стойностни. Има и извратени такива.
Има ли стойностна литература в България според теб?
Да, категорично!
Каква е тайната на доброто писане?
Няма тайни според мен. Като при всичко останало – важно е да го правиш от сърце и с желание!
Според теб-писането се научава или е дарба?
Дарба е, но колкото повече човек пише и чете, толкова по-добре му се получава!
Имаш ли тайни при писането, творчески тайни?
Вкусни, малки тайни...
Най-ценния урок, който си получил?
Не подценявай и не се надценявай! Особено когато си под открито небе!
Как се роди идеята за книгата ти-''ОТ ВРЪХ ВЕЙКАТА ДО ДОЛИНАТА НА СТРЪВНИЦИТЕ"?
Преди време се заговорихме с Вилиан (приятел, с когото пътешестваме), че е крайно време приключенията ни да станат достояние на повече хора. Първоначално всичко изглеждаше като на шега, но в последствие се захванахме сериозно и нещата се случиха.
Как се реши да я напишеш?
Както казах, започнах да пиша сериозно преди 4 години. Първоначално пишех в личния си блог. Видях, че постепенно интересът към него нараства. Именно това ме подтикна към развитие. Хубаво е човек да види, че трудът му се цени. Сега пиша в блога си. Вече и първата ми книга е факт. Вероятно ще попитате какво предстои – скоро започваме работа по втора книга, отново свързана с приключенията ни из България.
Какво е мнението ти за българската и останалите балкански литератури?
Мнението ми за балканската литература като цяло е много добро, на много стойностни неща съм попадал. Както е и с балканското кино. Исмаил Кадаре, Мирча Елиаде – едни от най-добрите посланици на истина, доброта, човечност. Емоционалните вълни са много близки до нашите, може би.
Смяташ ли, че има културна криза днес в Европа?
По-скоро не. Кризата е в душите ни е по-страшна.
Какви по-големи възможности за българското културно и литературно общуване мислиш, че са възможни и какви автори би искали да видиш в България?
Смятам, че предстои разцвет за литературата. Както се случи и в българското кино. Това са нормални неща. Периоди на падение, последвани от възход. Важното е, че в литературното общуване има потенциал за развитие. Нещата ще се случат. Дори вече вървят към по-добро.
За конкретни автори не се сещам...Може би автори-Човеци!
Какви са бъдещите ти планове, за какво мечтаеш?
Мечтата ми един ден е да мога да се занимавам само и единствено с хобитата си. Никаква друга работа.
блогът на Александър
Кристина Р. Бодурова
Няма коментари:
Публикуване на коментар