Интервю с г-жа Мариана Няголова

През погледа на един дългогодишен учител по български език и литература Мариана Няголова в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Стрелча, за мнение относно книгите (и не само).

Ето какво г-жа Мариана Няголова сподели с нас:

            1)   Разкажете с няколко думи за Вас и Вашата професия като учител?

Казвам се Мариана Няголова, учител съм от 30 години. Преподавам  в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Стрелча български език и литература. Харесвам професията си, въпреки че в съвременна България да си учител е истинско предизвикателство. Смятам, че човек трябва да работи това за което е учил, а едно от нещата, което ме задържа в училище е обичта към моите ученици. Българското общество е длъжник на българския учител в материален и културен план, а да си учител е не само професия, но и призвание.

      2) От колко години сте учител? / Харесвате ли това което правите?

Преподавам български език и литература 24 години. Харесвам това което правя, защото работата ми създава нови контакти, попадам в различни ситуации и създавам колкото формални, толкова и неформални отношения с учениците. Въпреки постоянните промени в българското образование не ни позволява да разберем дали сме постигнали всичко в самоусъвършенстването. Ние българските учители се стремим да обучаваме и възпитаваме тийнейджърите в национална и нравствена ценност.

     3) Какви книги предпочитате да четете / Любими автори?

Завършила съм Българска филология и това предполага едно по- специално отношение към книгата. След като познавам в детайли българските и световни класици се опитвам да чета всичко ново което излиза, за да отсея стойностното от същественото. Обичам да чета класиците - Йордан Йовков, Достоевски, Балзак, Емил Зола. Непропускам и поетите  Яворов, Дебелянов, Шарл Бодлер. Моята слабост е драматургията, тъй като хобито ми е театъра. Препрочитам с удоволствие „Трилогията Самуил” на Димитър Талев, „Време разделно” от Антон Дончев. Последно време чета поредицата „Кралиците на трилъра”.

    4) Какво може да се открие във Вашата „лична библиотека”

Да си купувам книги е истинско удоволствие, въпреки, че цените им са високи, но винаги когато успея да заделя средства си купувам книги. Притежавам томовете на всички класици, имам много детски книжки и методическа литература, която ми е необходима в работата.

       5) Четат ли и (ако да) какво днешните тийнейджъри?

За съжаление днешните ученици не четат дори и задължителната литература. Малко са тези, които проявяват интерес към четенето. Въпреки огромната апатия все още се срещат тийнейджъри, които проявяват интерес към книгата, които им препоръчваме.

     6) Откривате ли желание у учениците си, да четат и допълнителни книги, освен задължителните.

Докато са по-малки учениците четат повече. Горен курс пренебрегват четенето. Не си дават сметка, че това влияе върху общата им култура. Този който чете има гладка мисъл, логическо изразяване, умения да разсъждават и прави изводи.

      7) Има ли разлика (и каква е) в грамотността на първия випуск, на който сте преподавали, и последния засега?

Всеки следващ випуск е по-неграмотен. С въвеждане на матурите, акцента пада върху изучаването и прилагането на книжовните норми, което подобрява грамотността на учениците, но само тези които желаят.

      8) Какво ще кажете за дигиталната версия на книгите и вярвате ли, че книжното тяло няма да „изчезне”?

Аз за нищо на света не бих заменила истинската книга с компютъра, но ако това е начина да накараме младите да четат, подкрепям дигиталната версия. Аз скоро зададох есе – „Ще изяде ли мишката книжката”, на моите ученици и разсъжденията им бяха много интересни. Някои споделят, че четат само от компютъра, защото им е по интересно, а други казват, че им е по интересно да държат книга в ръце.

Автор: Мария Филипова