Нека големият свят се върти

Колъм Маккан „Нека големият свят се върти”, ИК „Жанет 45, 2012,

превод от английски Жени Колева

            Романът на Колъм Маккан представя няколко истории от Ню Йорк – завладяващи, потресаващи, истински.  Авторът притежава балансиран език – рационален и метафоричен, използва сложна структура с много персонажи, обрати в действието и ирония. Той успява да представи реалистично всичките си герои и да вмъкне сериозни метафори за духа на времето. Страниците успяват да завладеят читателя  чрез спонтанното преплитане на съдби без да се създава ангажираност от самия контакт. Откроява се усещане за връзка между хората на трансцедентно ниво. Там борбата да изградиш индивидуалност, въпреки стигмите на обществото, среща лабиринта на Голямата ябълка. Книгата започва високо в небето...

            7 август 1974 г.: мъж върви по  опънато въже между кулите на Световния търговски  център. Името на мъжа е Филип Пети. В романа това реално събитие се превръща в рамка, синхронизираща историите вътре и в блестяща метафора за един свят, за Ню Йорк. Улавя се усещането за трудно постижим житейски баланс на персонажите в текста, на човека въобще. Свят, който се движи между разрухата и свободата и всяко залитане, в която и да е посока може да бъде последно. Свят, който е на ръба на кризата, гледайки в лицето на трагедията, но възхитително се държи именно там, никога не пропада.

            В първата част от книгата се заплитат историите на ирландски йезуит, които помага на проститутките в Бронкс, богата дама, която среща жени като нея, майки изгубили синовете си във Виетнам и двойка бохеми, които са тръгнали по пътя на дрогата. Краят е фатален за някой, виновници не се търсят, не се осъждат, това е задача на читателя.

            „Нека големият свят се върти” печели Американската награда за литература през 2009. Обявен е за книга на годината от Amazon, Observer, Financial Times, Guardian.

            Цитат:

            Зяпачите сякаш си поеха дъх, притихнали за миг, преди смехът им да залее тишината, почит пред непочтителността на човека, защото тайно всеки си мислеше точно това: "Направи го, за бога! Направи го!" – и порой от гласове се отприщи, възгласи и отговори, сякаш ромолеше по целия път от перваза на прозореца до тротоара долу, по протежението на напуканите плочки до ъгъла на Фултън, през квартала до Бродуей, където започваше да криволичи по Джон, завиваше около Насау и още нататък – падащо домино от смях, но с особен тон в него, копнеж, благоговение; и много от наблюдателите потрепериха при мисълта, че каквото и да говорят, наистина искат да станат свидетели на голямото падане, да видят неговата дъга по целия път до долу, да се изгуби от поглед, да размаха отчаяно ръце, да се разбие на земята, та да получи малко заряд тази сряда, да придобие значимост, само една милисекунда пропадане щеше да ги направи семейство,докато останалите – онези, които искаха мъжът да остане, да удържи, да се слее с ръба – кипяха от ненавист към викачите, искаха непознатият да се спаси, да пристъпи назад и да се отпусне в полицейските прегръдки, не в небесните.

Хората се оживиха.

Без дъх.

Правилата бяха установени.

Направи го, смотаняко!

Недей!

Високо горе имаше раздвижване. С тъмните дрехи всяко трепване личеше. Той се изви, полуприведен, все едно изследваше обувките си, като полуизтрита черта от молив.

Стойка на гмуркач. Зяпачите застинаха, замлъкнаха. Дори тези, които искаха да скочи, почувстваха вакуум във въздуха. Отстъпиха назад и изстенаха. Тяло се носеше в пространството. Изчезна. Напрàви го. Някои зашепнаха молитва. Стиснаха очи. Очакване за удар. Тялото се появи, подскочи, завъртя се, подмятано от вятъра.

И сред тълпата прозвуча вик, женски глас:

– Боже, това било риза, най-обикновена риза!

            За писателя:       

Колъм Маккан
Фотограф: Brendan Bourke

           Колъм Маккан (1965) е роден в Дъблин, където учи журналистика. Като става на 21, решава да отскочи до Америка, за да напише роман. Така се получава, че 18 месеца обикалял с колело Щатите, после се заселва в Тексас. Оженва се, живее известно време в Япония, а накрая се установява в Ню Йорк, където днес преподава творческо писане и - по-важното - пише.

Използвани източници:

Откъс от романа

За писателя

Автор: Мартин Лазаров