За книгоиздаването и още нещо

  

               

  

  Деметра Димитрова и Виктория Димитрова са студентки в специалност "Книгоиздаване"- втори курс. Двете вече работят в сферата на книгоиздаването и ще ни разкажат малко за света на книгите, за това какво е  да си част от процеса по създаването на една книга и лесно ли се съчетават работата и учението.

 Нека първо започнем с Деметра, която от близо година работи в издателство:

1)  Деми, разкажи ни защо реши да следваш именно "Книгоиздаване"? С какво тази специалност те привлече?

  Да кажем, че съм "книжен плъх" по наследство. Майка ми работи като библиотекар и около мене винаги е имало книги - дали вкъщи или на работата й няма значение, отраснала съм сред тях. Просто съм възпитана да ценя книгите. Но най-важното от всичко е, че те станаха част от живота ми, когато дойде времето да си избера професия, бе логично да бъде нещо свързано с книгите. И когато се запитах, какво по-точно, отговорът бе категоричен:  "Книгоиздаване".

2) Харесва ли ти това, което учиш?

  Като изключим някои организационни страни на специалността - да. Все още искам да се занимавам с "Книгоиздаване".

3) А мислиш ли, че има бъдеще за твоята специалност?

 Докато има нужда от книги, ще има и бъдеще за специалността. А нуждата от книги никога няма да изчезне.

4) Тази специалност ли те насочи към работата в издателство?

  Да, разбира се. Чрез специалност "Книгоиздаване" аз успях да добия доста добра представа  за издателския живот в България, успях да се насоча към водещите издателства в страната, да повдигна леко завесата на "магията" наречена създаване на книга. Благодарение на задължителния летен стаж по специалността, който трябва да караме  всяка година, аз попаднах в едно чудесно издателство, в което после останах да работя  за постоянно. Занимавам се с предпечатния процес и довършителните работи в книговезко отделение.Това ме радва. Досегът с книгите ме прави истински щастлива.

5) Как мислиш, четящ ли е българинът?

 Има хора, които не четат книги, които четат книги и които четат много книги. Според мен това е въпрос на индивидуалност. Не обичам да правя подобни генерални обобщения.

6) Ти, като момиче, работещо в издателство, би ли могла да ми отговориш какво обича да чете публиката? Имаш ли такива наблюдения?

 Някои, да кажем доста, обичат леките книги, тоест масовите. Но има и други, които предпочитат сериозните четива. Всеки според вкуса си.

7)  Как се чувстваш в издателството?

 На място. В свои води. Пълно е с толкова много интересни, полезни и красиви книги - как човек да не се чувства добре? (усмихва се)

8) Вдъхновява ли те това, което вършиш?

 Да, вдъхновява ме да чета повече, да искам да знам повече, да погълна всичко, което за жалост не се вмества в 24-часовия ми дневен режим.

9) Как успяваш да съчетаеш работата с учението, не ти ли е трудно?

 Въпрос на организация. Разбира се, понякога едното изостава за сметка на другото, но важното е да се наваксва навреме. 

10) За какво мечтаеш?

 За малка уютна книжарничка, заредена с любими книги и с надпис на вратата: "САМО ЗА ЦЕНИТЕЛИ!!!", или поне за достатъчно свободно място вкъщи (т.е. поне една стая), където да организирам своя собствена библиотека.

11) Какво искаш да работиш един ден?

 Искам да имам спокойна и ползотворна работа, на която реално да върша нещо. Дали ще е в издателство-зад  бюро или в книжарница-сред хора, не е от толкова голямо значение. Но, както е казал Хайтов: "Едно е да искаш, второ да можеш, трето и четвърто да го направиш".

12) Какво чете един бъдещ издател?

 Старае се да чете колкото може повече и разнообразни книги - от исторически романи през чиклит до научни публикации, засега само в нашата сфера, но има време. (отново се усмихва)

Все пак един издател, било то и бъдещ, трябва да е наясно с пълната палитра от продукция (грубо казано) на пазара. 

13) Какво би казала на хората, които се колебаят дали да учат "Книгоиздаване"?

 Че трябва да са сигурни дали наистина искат да се занимават с книгата като цяло, защото това е специфична материя, която изисква особено внимание, пък и отношение. Не мисля, че нещата ще се получат, ако няма интерес, но това се отнася за всички специалности.

14) А какво ще кажеш на своите колеги?

 Четете! Много четете! Все ще си намерите по нещичко за себе си.

Виктория Димитрова пък наскоро започна работа в книжарница. За живота в една книжарница и за това лесно ли се продава една книга, ще ви разкаже самата тя:

1) И на тебе ще задам същия въпрос като на Деметра, защо реши "Книгоиздаване"?

  Ще бъда честна, влязох да уча "Книгоиздаване", просто защото не ме приеха "Журналистика",  няма какво да лъжа, бях малко разочарована. После обаче, когато започнах да посещавам лекции и да разбирам за какво става въпрос, осъзнах, че е било голям късмет, че не са ме приели това което исках, защото ако бяха, нямаше да знам какво чудо е книгата и през какви чудесийки трябва да  се мине, докато се получи това, което наричаме книга. Щях да си губя времето в специалност, която нямаше да ми допада както по-късно разбрах. Журналистиката не е за мен.

2) И защо журналистиката не е за тебе?

  Във факултета в който уча, редовно се организират срещи с различни изтъкнати журналисти и по техните думи, по техния опит в света на журналистиката и по начина, по който те говорят за този свят, аз разбрах едно: това не е вълшебният свят, който съм си представяла. Аз не мога да загърбя всички скрупули, да си затварям очите за много  неща и да върша много нередности, за да гоня връх в кариерата, а оказва се, журналистиката (поне в България) е точно това. Осъзнах, че това не е за мене и така или иначе и да бях завършила "Журналистика", нямаше да работя като журналист, нямаше да се чувствам себе си.

3) А тук, в "Книгоиздаване", чувстваш ли се себе си?

 Да! (отговаря без колебание) Аз определено харесвам това, което уча. То ме кара да се чувствам жива, научавам много нови неща и най-важното, неща, които са ми интересни.

4) А мислиш ли, че има бъдеще с твоята специалност, тя ти е интересна, но дали е перспективна?

 Перспективна е ако имаш желание, ако имаш амбиция и нюх. Ако имаш поглед за нещата и  знаеш какво може да се хареса на публиката и да се търси, а не да издаваш това, което на тебе ти харесва. Книгоиздател донякъде е и диагноза, ако го имаш отвътре, отдава ти се и го вършиш с удоволствие, ще успееш. Това важи  мисля за всички професии, не само за нашата.

5) Специалност "Книгоиздаване" ли те насочи към работата в книжарница?

  Да, само с една хартийка, на която пише, че си завършил висше образование, нищо не се постига. Трябва и практика. Трябва да се докоснеш до същността на материята за да я опознаеш истински и да я обикнеш, или намразиш. Аз отидох на стаж в издателството, което по-късно направи факт две книжарници в София - издателство "Хермес", където лятото работих в неговия склад - пакетирах, подреждах, събирах заявки и като цяло се занимавах с търговската част на целия цикъл наречен „Книгоиздаване". Трудът ми бе харесан от ръководството на издателството и по-късно ми бе предложена работа в една от книжарниците на „Хермес”, предложение, което с радост приех. Разбира се, аз все още имам много какво да уча по моята специалност, тя е като индианското писмо кипу - наниз  с много възли, които трябва един по един да бъдат разплитани, за да добиеш цялостна представа за това, с което си се захванал, Аз засега смея да кажа, че съм развързала един от тези възли, но има още много, например, все още не съм била в печатница, нещо, което отчитам като голям минус, не съм посещавала редакция и т.н. 

1.     

        6) А как разбра, че  от "Хермес" търсят хора за стаж?

   Те не търсеха, аз сама ги намерих. (смее се) Ходих до редица места, докато намеря къде да карам стаж, на някои места ми казваха, че евентуално биха могли да ме потърсят, но не сега и нищо не обещават, другаде директно  ми отказваха но аз бях упорита (намигва ми )и така, съвсем случайно стигнах и до Хермес. Когато отидох при тях с въпроса дали си търсят стажанти, те ме погледнаха много странно. Не можеха да повярват, че човек на моята възраст иска да ходи на стаж именно в издателство. Зарадваха ми се като цяло и в крайна сметка ме приеха, за което се радвам.

2.     7) Като момиче, работещо в книжарница как мислиш, четящ ли е българинът?

 Четящ е този, който иска. Четящи са интелигентните хора, това е. Ако един човек е достатъчно интелигентен ще знае, че посягането към една книга не е загуба на време и ще посегне към нея. За мене човек, който не чете книги, не е интелигентен човек, съжалявам ако засягам някой, който чете това интервю в момента.

3.     8) Имаш ли много клиенти?

  Да имам, за което се радвам, това е признак, че все пак българинът е интелигентен. Имам си и редовни клиенти, което е хубаво. Това е въпрос на маркетинг и на психология на търговията. Трябва да знаеш как да накараш някой да се върне отново.

4.      

        9) Ти успяваш ли да върнеш много хора отново при тебе?

       

       Смятам, че да, макар че има моменти, в които дори не искам да успявам, защото и аз съм човек като другите и изисквам да се отнасят с мене като с човек, а има клиенти, които с нрава и държанието си могат да отблъснат всякакво желание у теб да ги обслужиш. Все пак хората трябва да бъдат и любезни, това че съм момиче, което трябва да отговори на исканията им не значи, че трябва да се държат с тебе като с по-долна категория човек, просто защото аз съм обслужващият персонал, а те са тези, които трябва да бъдат обслужени, една усмивка значи много и е хубаво да бъде давана.

5.     

       10) Какво  чете масовият читател?

  Чете леки неща, които по скоро го  разведряват, не иска да чете за смърт, войни  и побоища. Повечето хора избягват такива книги, може би защото реалният живот и без това е достатъчно натоварен и някак си им се иска да избягат от него чрез книгите.

6.  11) Ти самата как се чувстваш в такъв един храм на книгите и знанията като книжарница?

   Чувствам се зле.

  12) Зле?! Защо зле?

 Защото аз съм на работа там. Няма как да седна и да започна да си чета някоя книжка, а при наличието на толкова много неща за четене, толкова много примамливи заглавия се чувстваш сякаш си на витрината на някоя сладкарница и има наредени всевъзможни сладкиши от цял свят, а ти можеш само да ги съзерцаваш,  без  правото да вкусиш.  Така се чувствам там.

 13) А забавляваш ли се докато работиш там?

 Да, това ми действа стимулиращо, особено когато се появят приятни и любезни клиенти, които те карат с кеф да ги обслужиш, не като другият тим клиентела, за който споменах преди малко.

 14) А успяваш  ли да съчетаеш работата с учението?

 Засега да, но все още не са дошли изпитите, така че не мога да преценя още, ще си проличи в сесията доколко съм успяла. (пак се смее) На моменти е трудно, все пак това ангажира цялото ми време, от работа на лекции, от лекции на работа, после вечер вкъщи се прибирам капнала и на другия ден с начале, до този момент се справям, надявам се и занапред да успявам. Но пък се радвам, че съм и на двете места едновременно, защото ако трябва само да си студент, да учиш само за едни лекции и да ходиш на тях е недостатъчно, не защото подценявам образованието, което получавам в университета, напротив, а защото искам да се чувствам пълноценна, аз не съм от онези хора, които обичат цял семестър да се шляят, накрая да си дадат малко напън в сесията и това е. Аз искам да съм полезна, искам да знам, че давам всичко от себе си на макс и не си губя времето. Това ме кара да се чувствам  също така и независима, аз разбирам, че на семейството ми не му е леко да издържа студентка в друг град и искам да им помагам.

15) За какво мечтаеш?

 За спокойствие, за усмивки, за смях, за много смях – истински, мечтая си да съм заобиколена  в живота си само от хубави и честни хора. Мечтая за нормални, обикновени неща,  нека не си кривим душата, мечтая  и за материални облаги, много искам да имам  кола, моя собствена кола и  шофьорска книжка.

16) Какво искаш да работиш един ден? Издател?

 О, аз искам да работя много неща, на мене ми се работят даже най-прости и елементарни неща, които хората не ги харесват, ама...

17) Какви например?

 Например днес си мислех за метач. (сега аз се смея) Не че искам да го работя постоянно, просто понякога. Мисля, че ще ми носи  удовлетворение, то също е труд, човешки и не бива да се подценява.

18. Какво цели един бъдещ издател?

Ми, (пак се смее), май да стане метач. Сега сериозно, ако успея един ден в издателския бранш, мечтая да издавам стойностна литература. Някъде бях прочела,  че книжарите не са хора, които продават някакви си там 300-400 грама хартия и мастило,  те продават съвършено нов живот. Не знам кой го е казал това, обаче ми харесва идеята да смятам, че в момента с жалкия си принос към това някой да прочете нещо, му помагам. Мечтая си хората да се радват на един съвършено нов живот благодарение на мене.

 19) А  какво чете един бъдещ издател?

 Всичко чете, за да отсее  най–хитовото.  Аз се старая да не се ограничавам в жанрово отношение, чета и романи и научна литература и т.н. Кое не съм чела например, не съм чела трилъри, страх ме, не смея да чета книги на Стивън Кинг, единственото, което съм чела от него е една книга за писането, беше ми интересна структурата на писането, как се получават нещата, но това не е нещо свързано с типичния за него жанр.

 20) Какво би казала на тези, които се колебаят дали да учат "Книгоиздаване"?

 Да преценят добре дали това е тяхната специалност, дали това е нещото, което искат да правят,  дали си заслужава. Безсмислено е четири години да си губиш времето с нещо, за което знаеш, че не си добър и не те интересува. За да издаваш книги трябва да обичаш книгите, да обичаш да ги четеш, ако ли не, няма смисъл.

21) А какво ще кажеш на твоите колеги?

Да са амбициозни, мислещи, упорити и истински. И че са страхотни колеги, наистина!

Автор: Стойчо Трифонов