Хем съм сам, хем няма никой

     Не знам как успявам, но винаги се набутвам на места където да не съм в собствени води. Много ми се отдава! Тази седмица се почувтсвах така на лекции в петък и на премиерата на новата книга на Рангел Вълчанов. За лекциите предполагам никой не се нуждае от пояснение (петък съвсем не е ден за даскало...), затова ще ви занимая малко с премиерата.

     След като дадох всичко от себе си да накарaм някого да дойде с мен и получих само откази, отидох сама и мога да ви кажа колеги – МНОГО ЗАГУБИХТЕ! (Особено ти Марина, че на теб мрънках най-много!).

     Като за начало никога не бях ходила в Дома на киното – доста голяма грешка! Много е вълшебничко там. Влязох 20 минути по-рано и реших, че ще съм единствената, но за мое изумление бях една от последните. Редица известни лица и не до толкова познати лица. Разбира се, повечето бяха надхвърлили вече пенсионна възраст, което ме подразни доста. Все пак това не е кой да е – това е Рангел Вълчанов. Ако беше концерт на Ивана сигурно щеше да има повечко млади лица . . . – SHAME ON YOU! Огледах се наоколо, камери на повечето български телевизии, репортери от вестници и списания и Ина Лунгова. Интересно . . .

След около 20 наистина дълги за мен минути влязохме в залата. Рангел Вълчанов беше на първия ред. Всички се втурнаха да го снимат. Аз също направих няколко опита, но на фона на всички огромни апарати, аз си бях направо отчайваща. Редица български лица от културата се поклониха пред знаменитото име. Още тогава ме побиха тръпки. Уважението, с което те го гледаха, умилението и усмивките по лицата им си бяха уникални. Атмосферата беше топла и изпълнена с любов. Доста по-различна от тази на последната премиера, която посетих – огормно количество безплатно вино и презрителни погледи. Премиерата започна с излъчването на джобен вариант на филма на Вълчанов „Немирната птица любов”. Върху филма няма да се спирам много, защото така и не разбрах какъв беше смисъла му, но след това идва интересното. Ицко Финци излезе и прочете думите на автора:

     "Киноцентърът бе фабрика за мечти. Сега рухна и се превърна във фабрика за пари. И чужди имена се настаниха там. Смениха ключалките и бравите. Поставиха бариера. Тъжно е как младите хора остаряха в бившата фабрика за мечти. Влизат там, но походките им са остарели и само понякога са човеци. В тази фабрика направих "Немирната птица любов". 90-те години бе времето на митингите, вярата, мошениците. Сега откривам, че съм бил пророк, че Киноцентърът ще си отиде"

     "Моя кинокерван го няма. Изчезна, обраха го, дойдоха чужди кинокучета с чужди имена Шварценегер, Де Ниро. Но има Господ! И пред Киноцентъра ще се издигне стена с имената на прогонените възторжени строители на кино „България“. Слава на Господ, че бе щедър и ме срещна с луди хора, които не бяха никак малко"

Това бяха и думите необходими на всички да се изправят на крака и да аплодират великият, неповторимият – Рангел Вълчанов. Сериозни думи, които за жалост са верни.

На сцената след това се качи и самият той, придружаван от дъщеря си. Тя също прочете от думите на автора, който заради тежка болест още миналата година загуби гласа си.

"Според Ицко Финци книгата ми е много кахърна, но доколкото аз имам информация, тя пращи от оптимизъм. Има смешки, срещи с какви ли не чешити".

     Това е и всъщност „Хем съм сам, хем няма никой”  (третата книга на Рангел Вълчанов) – за едни е оптимистично и хумуристично четиво, за други е тежката реалност. Ако не е това истинският талант какво е?

Автор: Ина Лунгова :)