Скромност или провокация - каква да е корицата на класическо произведение

Кориците – те са първото нещо, което вижда читателя без значение дали предпочита електронни или печатни книги. Те трябва да привличат вниманието и да накарат човека да ги разгърне. Важно е изображенията на кориците да са ясни и буквите да се четат. Оттук нататък вида на изданието има най-голямо значение. 

В последно време на българския пазар се появиха нови издания на класически художествени произведения. Това ме накара да се замисля каква трябва да е корицата на подобна книга.

Най-пресният пример е “Брулени хълмове” на Емили Бронте, издадено от “Ера” и “Шамбала букс”. Лесно е да се види развитие в кориците на този класически роман – изчистената визия на “Народна култура” и “Отечествен фронт” през неподходящото изображение на “Златорог” до лекия готика стил на изданието на “Ера” и красивата картина на “Шамбала букс” . Забелязвам две противоречиви тенденции – скромна корица с ясно заглавие и автор и по-пищна корица и насочена към по-младата аудитория. Според мен най-сполучлива е корицата от библиотека “Световна класика” – добре се вписва с поредицата, елегантна е и е ясно към коя таргет група е насочена. Корицата на “Ера” е свързана със стила  на романа и до някаква степен със заглавието, но смятам, че читателят би се заблудил от интерпретацията на издателството.  Вариантът на “Шамбала букс” е съобразен с художественото време, но не казва нищо за съдържанието.

Ето какви са кориците на същата книга на запад – има сполучливи и не толкова. Интересна е стратегията на HarperTeen (импринт на HarpersCollins) да издадат “Брулени хълмове” в две издания с корици, кореспондиращи със поредицата “Здрач”. Не само че стилът им си приличат, но и на тях пише “Любимата книга на Едуард и Бела”. Очевидна е таргет групата. Не вярвам двете издания да имат масов успех, но сред здрачохолиците – печалбата е гарантирана. Тази стратегия много прилича на преиздаването на книги, по които скоро са направени филми. Кориците естествено са с актьорите.

Другият пример, който ще представя, е "Одисей" на Джеймс Джойс. На българския пазар можете го намерите като издания на “Фама” и “Изток-Запад”. Аз съм почитател на кориците с портрети, така че моето мнение е ясно. Според мен е важно да можеш да познаеш най-добрите писатели, учени, музиканти и т.н

Това е западния пример. Повечето са изчистени, което подхожда на читателите на тази книга.

В крайна сметка корицата е начина на книгата да се свърже с читателите си, така че тя трябва да е насочена към тях. Смятам, че класическата художествена литература трябва да се издава в две различни издания. Едното да е изчистено и насочено към ценители, а другото – по-провокативно, привличащо подрастващите и младите хора.

 Радина Теодосиева