сряда, 17 април 2013 г.

Развитието на технологиите направи ли четенето отживелица?


              
      

            Всичко започва така:
-          "Машини по-тежки от въздуха никога няма да могат да летят"- Лорд Келвин, 1895 г.
-          “ Телефонът има прекалено много недостатъци, за да бъде сериозно считан като средство за комуникация. Уредът няма никаква стойност за нас.’’ – вътрешен меморандум на компанията Уестърн Юнион (1876);
-          “ Кой, по дяволите, ще иска да слуша актьорите да говорят? “ – Х. М. Уорнър, президент на филмово студио “Уорнър Брадърс” (1927);
-          “Безжичната музикална кутия няма никаква комерсиална стойност.” – бизнес отговор на призив за инвестиране в радиото през 1920-те;
-          “Телевизията никога няма да бъде сериозна конкуренция на радиото, защото хората трябва да седят и да си “залепят” очите за екрана. Средностатистическият американец и семейството му нямат време за това.” –в-к “Ню Йорк Таймс” (1939);
-          “Смятам, че има пазар за около пет компютъра в целия свят” – Томас Уотсън, председател на Ай Би Ем (1943).
           Каква невероятна промяна е настъпила в света оттогава! Днес и децата не могат да дишат без мобилните си телефони. Филмовите компании харчат милиони долари за озвучаване  на хитовете си и за специални ефекти, а и хората не могат дори да си представят ням филм. Радиото не само е приветствано, но вече има и куп други уреди за слушане на музика по-модерни, по-бляскави. Ако ни спрат телевизията за ден, полудяваме.Превърнали сме се в телевизиомани и пилеем изключително ценно време, ”залепени” за телевизора. А компютрите – те не просто са залели целия свят! Те формират нов начин на живот и превръщат света в едно “глобално село”.
          Колко глупави и слепи са били онези господа – невярващите! Явно винаги е така – всяка новост се приема с недоверие и скептицизъм. Само най-предвидливите, онези, с чиято намеса светът днес е такъв, са осъзнали огромното значение на всяко едно от тези средства за комуникация. Те дават голяма власт на притежателя на патента, на разпространителите, на бизнесмените и инвеститорите, които са ги подкрепили. Това е властта да печелят, като улесняват живота на хората и като контролират общественото мнение. Или както се казва : “С един куршум-два заека”.
          Защото точно такива са технологиите – биполярни. Действително помагат, имат множество положителни качества, но и вредят. Не може да е полезно да се прекарват часове пред компютъра или телевизора. Едва ли е разумно да се подлагаме на вредните облъчвания от милиарди мобилни телефони. Средствата за комуникация ни вредят и психически – мислим и вършим нещата под влиянието на масовата убеденост, породена от тях. Освен това сме се пристрастили така, че се чувстваме безпомощни без тях. Те ни осакатяват.
          Най-лошото е, че цялото това виртуално пространство и всички тези удобства изместиха четенето. То остана някъде назад, при немите филми и музикалните кутии. Все по-малко са хората с библиотеки у дома.
 Българинът чете, ако му кажат, че нещо е гениално. Колко от тези, които се напъват да четат Коелю, го разбират, а пък колко приемат истините за част от собствената си кауза? Колко автори остават неразличени за читателя сноб, защото никой нищо не му е смелил, за да го "предума" да ги прочете.
В съвременното консуматорско общество, в което живеем, хората търсят бързия и лесен начин да получат информацията, която им е нужна.  С навлизането на високите технологии и различни видове развлечения, на хората просто “не им остава време”... да четат. Доколкото знам това се наричаше “Време за отдих и приятни занимания”.

Автор: Деница Милева

Източници:
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар