Всичко
започва така:
-
"Машини по-тежки от въздуха никога няма да
могат да летят"- Лорд Келвин, 1895 г.
-
“
Телефонът има прекалено много недостатъци, за да бъде сериозно считан като
средство за комуникация. Уредът няма никаква стойност за нас.’’ – вътрешен меморандум
на компанията Уестърн Юнион (1876);
-
“
Кой, по дяволите, ще иска да слуша актьорите да говорят? “ – Х. М. Уорнър, президент
на филмово студио “Уорнър Брадърс” (1927);
-
“Безжичната
музикална кутия няма никаква комерсиална стойност.” – бизнес отговор на призив
за инвестиране в радиото през 1920-те;
-
“Телевизията
никога няма да бъде сериозна конкуренция на радиото, защото хората трябва да
седят и да си “залепят” очите за екрана. Средностатистическият американец и
семейството му нямат време за това.” –в-к “Ню Йорк Таймс” (1939);
-
“Смятам,
че има пазар за около пет компютъра в целия свят” – Томас Уотсън, председател
на Ай Би Ем (1943).
Каква невероятна промяна е настъпила в света
оттогава! Днес и децата не могат да дишат без мобилните си телефони. Филмовите
компании харчат милиони долари за озвучаване
на хитовете си и за специални ефекти, а и хората не могат дори да си
представят ням филм. Радиото не само е приветствано, но вече има и куп други
уреди за слушане на музика – по-модерни, по-бляскави. Ако ни спрат телевизията за ден, полудяваме.Превърнали
сме се в телевизиомани и пилеем изключително ценно време, ”залепени” за
телевизора. А компютрите – те не просто са залели целия свят! Те формират нов
начин на живот и превръщат света в едно “глобално село”.
Колко
глупави и слепи са били онези господа – невярващите! Явно винаги е така – всяка
новост се приема с недоверие и скептицизъм. Само най-предвидливите, онези, с
чиято намеса светът днес е такъв, са осъзнали огромното значение на всяко едно
от тези средства за комуникация. Те дават голяма власт на притежателя на
патента, на разпространителите, на бизнесмените и инвеститорите, които са ги
подкрепили. Това е властта да печелят, като улесняват живота на хората и като
контролират общественото мнение. Или както се казва : “С един куршум-два
заека”.
Защото точно такива са технологиите – биполярни.
Действително помагат, имат множество положителни качества, но и вредят. Не може
да е полезно да се прекарват часове пред компютъра или телевизора. Едва ли е
разумно да се подлагаме на вредните облъчвания от милиарди мобилни телефони. Средствата
за комуникация ни вредят и психически – мислим и вършим нещата под влиянието на
масовата убеденост, породена от тях. Освен това сме се пристрастили така, че се
чувстваме безпомощни без тях. Те ни осакатяват.
Най-лошото
е, че цялото това виртуално пространство и всички тези удобства изместиха
четенето. То остана някъде назад, при немите филми и музикалните кутии. Все
по-малко са хората с библиотеки у дома.
Българинът чете,
ако му кажат, че нещо е гениално. Колко от тези, които се напъват да четат
Коелю, го разбират, а пък колко приемат истините за част от собствената си
кауза? Колко автори остават неразличени за читателя сноб, защото никой нищо не
му е смелил, за да го "предума" да ги прочете.
В съвременното консуматорско общество, в което живеем, хората търсят
бързия и лесен начин да получат информацията, която им е нужна. С
навлизането на високите технологии и различни видове развлечения, на хората
просто “не им остава време”... да четат. Доколкото знам това се наричаше “Време
за отдих и приятни занимания”.
Автор: Деница Милева
Източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар