Обикновено обичам
да ходя на премиери на стихосбирки и всякакви такива романтични и блудкави
писания. Предполагам фактът, че съм жена обуславя това. И с цялата си женска
обусловеност реших да отида на премиера на някакъв роман. Мястото, на което се
проведе премиерата беше необичайно (по мое мнение). Стандартните места за
подобен вид мероприятия са галерии, книжарници и всякакъв вид задушевни местенца.
Този път мястото беше бизнес сграда, за работни срещи, презентации и всякакви
делови елементи към, които изпитвам непоносимост.
Влизам в сградата
и единственото, което ме грабна беше приятното кафене на първия етаж. Да, ама
не ! Барманът ми казва, че премиерата е на втория етаж. Качвам се и влизам в
голяма зала пълна със скучни зелени столове. Явно искаха да придадат строг, но
разчупен вид на помещението. Вентилационната система се виждаше безпроблемно, толкова
добре, че дори успях да залегна преди да се блъсна в нея. Навсякъде имаше
тръби, кабели и вентилатори, кокетно надничащи от ламаринени решетки. Лампите
също бяха нестандартно решени. Всяка представляваше топка кабел вързан на възел
висящ от тавана. На някаква бяла дъска срещу нас вървяха анимации на английски
обясняващи как човек ще се самоизяде от тази своя ненаситност. До тук нищо за
силно сантименталната ми женска природа.
След немалко
чакане излезе и авторът на романа – причина за работната среща. Романът е със
заглавие „Апарат” и моите асоциации бяха със сърце, емоции и всякакви други
интригуващи неща. Отново греда, авторът Васил Георгиев обясни, че в романа се
развива теория за пазарната икономика и консуматорското общество. Реших да му
дам шанс.
След Васил
Георгиев излезе директорът на издателство „Сиела” Константин Йорданов. Той
обясни, какво интересно и ново ни казва книгата „Апарат”. В романът се
представя пазарната свобода и това, колко задължаваща всъщност е тя. Йорданов
обясни още, че тази книга провокира да надникнем отвъд дефинициите на
икономическите термини и да не им се доверяваме. Обясни, че човечеството е в
опасните коловози на безпределното консуматорство, което може да доведе до
самоунищожение. Не започна романтично, но си беше прав.
Третият, който
излезе да говори за романа „Апарат” беше Стефан Иванов. Младо момче, което за
пръв път виждам, после разбрах, че учело философия. Беше си написал това, което
има да казва за книгата на лист. Каза, че в тази книга няма да открием ведрина,
нито поуки, а просто истини, които ще осъзнаем, само ако искаме. Вече се чудех,
за какво толкова става дума. Въртят се няколко икономически термина из залата,
а аз още не мога да обхвана цялостната тематика.
Накрая излезе
отново самият автор, както го наричаха Васека. Явно щастливо констатира, че в
залата освен негови приятели и роднини има и съвсем случайни хора, дошли на
премиерата, от любопитство. Бързо се ориентира и реши да разкаже още за
книгата. Какъв по-добър разказ за книга, от самата книга ? И зачете отказ от романа.
„Размяната
вече не се извършвала от ръка на ръка, а се разменяла идея за идея.
Корпорацията не продавала кецове, а ти давала под наем идеята ти за това, какъв
човек си, за срок, докато кецовете ти омръзнат или се скъсат. За да разбере
този метапазар, който съществува в главата на човека, корпорацията трябвало да
го изследва. Целта на всеки маркетолог, както и на маркетинг консултанта била
да разбере какво се намира в тази глава: не всичко, разбира се, най-важното за
нея – това, което формира потребностите и предпочитанията, казано иначе – което
харчи пари. Тук е мястото да се посочи разликата между маркетолога и маркетинг
консултанта: първият е теоретик, а вторият – практик. Това разграничение е
условно, защото при маркетинга на теория има разлика между теория и практика,
но на практика такава разлика няма.”
От този момент
нататък аз знаех, какво стои зад думите "свободна пазарна икономика" и с какво ще
ме запознае този роман.
Писателят почете
още малко, любезно отговори на няколко въпроса от вида: дали ще продължи да
пише, какво ще е следващото му писание и други такива. След това покани гостите
на премиерата да се почерпят с вино. Аз реших да си тръгна, а по пътя си
мислех, че хората наистина са свикнали да консумират всичко, от което следва,
че са готови да продават всичко. Стефан Иванов беше прав, в тази книга няма
ведрина, а само истини, които осъзнаваме само понякога, но винаги с горчивина и ако решим, че ни се чете.
Изготвила: Петя Бързелова, ІІ група
Няма коментари:
Публикуване на коментар