Книги-игри

Миналото лято се натъкнах да една невероятна поредици книги. Те са три на брой, тънки, малки книжлета, които се броят за представители на криминалния жанр.  Поредицата е със заглавие „Криминални загадки”, а автор е Кен Уибър. Всяка книжка съдържа 40 истории за убийства, кражби, измами и всякакви други престъпления – нищо ново под слънцето ще кажете вие. Различното обаче е, че тук историите не са завършени. Авторът ти разкрива само фактите, а ти сам трябва да откриеш, чрез уликите, които са ти дадени, как и кой е извършил престъплението. Слагаш тъмните очила, влизаш в ролята на Хорейшио и започваш да разплиташ заплетени случаи. Това мили мои се нарича книга-игра. Не толкова популярна в България, но в Щатите е голям хит.

Какво всъщност са книгите-игри? Това са книги, които позволяват на читателя да решава сам събитията. Поради уникалния начин на написване на тези мини-романи, читателят има свободата да управлява действията на главния герой, да взима решения, да води битки и т.н. Всичко това се отразява на цялостния сюжет и финалната развръзка, която при грешно взето решение може да се окаже фатална.

През 90-те години те са били доста популярни, но изведнъж интересът към тях спада рязко. През 2011 г. на българския пазар излиза дебютната книга-игра на Ал Торо „Котаракът и Черният Нарцис“ и по този начин този тип четиво се завръща по книжарниците.
Най-голям принос за възкръсването на книгите-игри има сайта http://knigi-igri.net/ . На него освен статии и интересни факти, има и каталог на книгите-игри.

Самите игри пък са най-разнообразни и по жанр, и по предназначеност. В момента издателите се стараят да създават повече продукти за деца. Идеята е да изкарат децата от кибернет пространството. Ако питате мен това е „идея за един милион долара”, както се казва. И без това хлапетата прекарват по-голямата част (да не кажа цялото) от свободно си време, стреляйки по разни типове, използвайки изкуствени интелекти. Защо да не развиват своя собствен, изграждайки стратегии не  пред компютъра, а с книга в ръка.

Интересното на този вид книги е, че главите в тях са разделени на различни епизоди и в края на всеки ти сам решаваш на къде да продължиш. Към повечето книги трябва да си водиш дневник, в някой игри се хвърлят зарове, има битки, магии, вълшебни предмети – всичко, което една компютърна игра може да предложи, че и повече.

Марина  Колева