Тази година специалност
„Книгоиздаване” към Софийски университет навършва петнадесет години. По този
повод Катедрата „Печат и книгоиздаване” към Факултета по журналистика и масова
комуникация организира Национален научен семинар на тема „Книгоиздаване по
време на криза”. Семинарът се провежда в
два дена 20 и 21 май 2013 г.
(понеделник и вторник), като аз ще съм там с моя кафяв тефтер, синя химикалка и бели
листи чакащи да бъдат запълнени.
Ден първи.
Чудя се откъде да започна…Семинарът си имаше своите
плюсове и минуси, своите силни и слаби моменти, своите „приливи и отливи”,
както казва Юлий Цезар. Като човек чужд на обективизма и използващ сарказма и
иронията по-добре от българската граматика, не съм сигурна докъде ще го
„докарам” този мой своеобразен обзор. Моля, приемете критиката ми за градивна,
а останалото за възхищение.
Смятам да започна с организацията. Като човек
участвал и организирал различни видове събития (от партита, през балове,
дискусии, дебати, първенства, олимпиади и прочие) за мен точността е от голямо
значение. За ФЖМК обаче мога спокойно да кажа, че е време да си сверят
часовниците, че все закъсняват. Има едно
изказване, че нищо не сплотява студентите, като автобус 280 рано сутрин. Е аз
бих казала, че нищо не сплотява повече колегите от ФЖМК като зала 29 с всичките
си 60 госта и 20 стола.
Самата програма нямам намерение да я минавам минута
по минута. Първо ще ми отнеме много време, ще запълня бая редове, следователно
вие ще стигнете до максимум още 5-6 изречения и ще се откажете. Програмата
можете да я намерите на сайта на ФСС на ФЖМК. А самите доклади ще можете да прочетете в сборника, който предстой да бъде
подготвен и издаден, съдържащ всяко едно изказване от семинара. Това, на което
аз ще ви обърна внимание са докладите, които ми направиха най-голямо
впечатление.
Прескачам встъпителните речи и поздравеления от Доц.
д-р Теодора Петрова – Декан на ФЖМК и Доц. д-р Веселина Вълканова – Ръководител
на катедра “Печат и книгоиздаване” и преминавам нататък:
Ще ви разкажа първо за находката, с
която професор Бенбасат се похвали, че притежава. А именно чернова на писмото,
което ректора на Софийски университет Иван Лалчев пише през 1997 г. до министъра
на образованието (който по ирония на съдбата по-късно става той самия) с молба
във факултета по журналистика да се създаде специалност „Книгоиздаване”.
След него да изнесе своя доклад
излезе Веселин Тодоров – Председател на АБК,
който ни представи последните няколко години от света на Книгоиздаването в цифри,
а след това проф. дфн. Ани Гергова ме върна към първата ѝ лекция, която слушах
по дисциплината ѝ „История на книгата”, а именно „История на науката Книгознание”.
След тях пред катедрата застана
професор Вера Ганчева. Тя бе първата, която реши да разказва, а не да чете,
което ще ме извините, но направи доклада ѝ малко по-интересен. Лектори, четящи
монотонно, с поглед забит в листите, са ми по-скучни от новогодишната реч на бившия
вече президент Георги Първанов. Та, Вера Ганчева захвърли листите и се зарови в
спомените си и по-точно как е преподавала „Световно книгоиздаване” във
факултета. Изказа мнение за заливащите книжарниците „чалга” книги и това как
издателите вече работят „ на парче”, а не се стараят да издават стойностни
произведения. Провъзгласи малките издателства за единствените алтернативни и
пожела на бъдещите книгоиздатели да не се знимават с публикуване на хороскопи,
а на стойностна висока литература (поне).
След още няколко изказвания на Проф.
дфн Николай Аретов от БАН и Йонко Йончев
от издателство “Рива”, последва разгорещена дискусия на тема „Защитава ли АБК
малките издателства?”, зададена от Йордан Ефтимов.
След кратка пауза проф. Тотка Монова
застана пред катедрата, като нейния доклад разглеждаше наречената от нея
„таблоидна” литература или още „литература за манекенки”. Тя препоръча на обитателите
на Народното събрание да вземат да го оставят този детски роман Винету, ами да
се заемат с малко „по-висока литература”. Оказа се, че литературоведите във
ФЖМК се опитват да проумеят защо „аджеба”, „таблоидния роман или още елементарния
разказ за света” е толкова модерен и защо Цецка Цачева, след като едвам се
справя с четенето на Паулу Коелю (който ако си спомням добре е любимата книга
на скъпата ни Мис България 2012), бе избрана за председател на Народното
събрание.
За жалост ми се наложи да пропусна доклада на литературния контрабандист Марин Бодаков, както той сам се нарече, но успях да се включа точно навреме за Йордан Ефтимов.( Със своя манталитет напомнящ ми леко на посръбнал италианец, или още ентусиазирана Весела Коева, Ефтимов ) Той се спря на проблема при рецензиите на книгите и как те са или преписани от пресрелийзите или са писани от различни журналисти, ей така – по междудругото. Това изказване ми напомни за един филм, който гледах наскоро, в който главният герой си изкарваше стабилни доходи от писане само на рецензии. В България би могъл да изкарваш прехраната си с това занимание, само ако смяташ да фотосинтезираш. Това, което се опитвам да кажа е, че Ефтимов постави един изключително важен въпрос: Откъде читателят си създава мнение за дадена книга преди да си я купи, след като рецензиите из медиите, казано на жаргон, не струват?
На този въпрос
се дадоха няколко отговора по-късно в дискусията, като стигнахме до
извода, че мястото за професионално написани резензии са литературните сайтове
и блогове. Не всички от тях са обективни, но поне „еди-кой-си” се е постарал да
сподели личното си мнение, а не е копирал дадената му анотация от издателя.
Един от докладът, който чаках с интерес беше този на доц. д-р Милена Цветкова, която бе обещала да ни разкаже защо според нея идва „краят на
електронната книга”. Вече няколко години подред се говори за това как „мишката
ще изяде книжката”, как двата носителя са в неравностойна война, предполагаща
завършек в полза на електронната книга. Но доц. Цветкова излезе с твърдение, че на
четците им се вижда края. Какво точно е изследвала и до какви изводи е стигнала
ще оставя в тайна, ще можете да прочетете в гореспоменатия сборник. Само ще загатна, че
Милена Цветкова ни увери, че читателят винаги избира по-удобното пред
по-полезното и това ще предопредели изхода от войната между „мишката и
книжката” .
Да закрие първия ден на семинара се падна на моята
колежка Кристине Василева, чийто доклад разгледаше „Проблема за
политическата коректност в
българското книгоиздаване”. Примерът, който Криситине даде бе с творчеството на Марк Твен и дискусията,
коя дума е по-правилна „негър” или „роб”. Чрез извадка от двадесет младежа
запитани „Политически некоректна ли е думата „негър”?”, по-голямата част са
отговорили с „Не”. Некоректно е да променяш съдържнието на класическо
произведение, писано в други времена, в съвсем различна политическа и социална
обстановка. С доклада си Кристине показа, че студентите във ФЖМК са се научили добре,
а и в някой случаи са „надминали учителите си”.
На мен лично първия ден от семинара ми беше
интересен и изключително полезен, за това ви каня да дойдете утре на ул. “Московска” № 49, зала 29, най-вероятно малко
след 10:00 ч..
Повярвайте
ми, заслужава си.
Марина Колева
Няма коментари:
Публикуване на коментар