вторник, 21 май 2013 г.

„Планетата на щастието” – премиера чрез медитация


За първи път си тръгвам от премиера на книга с толкова смесени чувства. Може да не е много професионално, но винаги се оставям да ме изненадат, т.е. не се подготвям предварително. И този път не изневерих на себе си и знаех само датата, часа и мястото. Всъщност беше наистина интересно изживяване. Не бих си купила книгата, но не защото мисля, че няма да е полезна, а защото в момента не съм в такъв етап от живота си.

Премиерата на „Планетата на щастието: думи за медитация” на Любомир Розенщайн беше в книжарница „Хеликон” (тази, която е във фоайето на гранд хотел България). Според мен мястото беше доста подходящо, защото уютната обстановка в тази книжарница предразполага човек да се отпусне. 

Любомир Розенщайн се занимава с психотерапия, невролингвистично програмиране (НЛП), медитация, йога. Дори на пръв поглед изглежда като човек, който се занимава с духовното. Той беше облечен в бяло.  Започна да говори за кризата, която владее целия свят в момента. Според него кризата показва, че вътрешната ни представа за света навън е остаряла. Най-важна е вътрешната ни планета за това как ще живеем навън. 

Нямаше четене от книгата, както обикновено на такива събития. Той направи три упражнения с публиката, за да покаже същността на неговите разбирания за живота. И трите упражнения бяха със затворени очи. При първото ни накара да видим екрана на вътрешното си кино, да бъдем странични зрители на това, което ни се случва. Да си спомним някакви случки и как сме изглеждали отстрани. Второто беше начин да се отървем от някакви неприятни спомени, като ги отдалечаваме от нас докато не станат големи колкото троха и накрая ги измитаме от живота си. Последното беше една кратка йога-нидра, което ще рече йога на съня. Общо взето прескачане с мисъл през точки от цялото тяло и отпускане в някаква прекрасна градина пълна с цветя. Звучи малко като хипноза, най-вероятно си е. През цялото време имаше приятна музика, а той говореше тихо и бавно. 

Любомир Розенщайн вярва, че може да не можем да променим изцяло външната планета, но когато променяме себе си влияем и на нея. Цялото изживяване беше доста позитивно. Много от хората изглеждаха вдъхновени от случилото се в книжарницата. Хубаво е да видиш какви хора има по-света и как те гледат на живота. Авторът завърши с една хубава мисъл, която може да бъде вдъхновение за всеки:
„Никога не знаем дали измислените неща не са истински.”
Измисляйте си, мечтайте си и променяйте света около себе си, защото няма кой друг да го промени. 




Това е корицата на книгата. Изданието е на „Colibri. От тук можете да си закупите книгата. 




Савина Иванова

Няма коментари:

Публикуване на коментар