Интервю с Христо Блажев

 Христо Блажев – амбициозен млад човек, за когото книгите са повече от страст.

Разкажи за себе си и с какво се занимаваш?

Занимавам се с книги, като в това „занимавам се” влизат доста неща. Работя като професионален читател, редактор и още куп други неща за издателство „Изток-Запад”, съосновател съм на електронна книжарница „Книга за теб” и не на последно място – списвам най-големия и четен книжен блог в България – „Книголандия”.

Как минава работният ти ден?

Работният ми ден е много относителен – освен чисто времето в офиса, което включва основно срещи и кореспонденция с автори, преводачи, редактори, спорове за права и т.н., у дома чета книги в оригинал, които преценявам за превод, редактирам, коригирам, нанасям вече направени корекции. В книжния бранш трябва да си готов да работиш неограничено време.

Какво те мотивира?

На първо място ме мотивира любовта към книгите и към четенето, която при мен стига до маниакални висоти, до степен да се самонаричам „книгофреник”. Иначе, имам мечти, които са свързани основно с промяна на статуквото на пазара, който не само че е малък, но и се върти около определено слаби и лековати заглавия, докато чудесни книги и автори просто минават незабелязани – това искам да променя и смея да кажа, че успявам в една или друга степен.

Какви книги предпочиташ да четеш?

Личните ми предпочитания са към фантастиката и фентъзи, но имам и силна слабост към нехудожествената литература, основно в областите история, атеизъм, еволюционна биология и други. В последно време реших да наблегна на българските автори и изненадващо или не,  открих чудесни книги, които получават незаслужено малко внимание.

Коя книга те е впечатлила последно?

За последно истински ме впечатли фантастично-научният роман „Слепоглед”, който е не само с адски интелигентна визия за бъдещето на човечеството и Първия контакт, но и е реално научна книга за механизмите на съзнанието и световъзприемането. Точно смесването на солидна наука с интересен, оригинален сюжет ми е много любимо.

Мислиш ли, че българската литература има бъдеще извън границите ни?

Зависи си от самата нея – ако в книгите си авторите ни надскочат местното, ако надскочат локалните ограничения, то тогава да, има бъдеще. Ще посоча само една книга – „Кастинг за Месия” на Петър Делчев, която е категорично от световна класа и ако бе на английски и на корицата имаше чуждо име, не на българин, щеше да е предизвикала вече сензация. Вярвам, че с повече такива книги рано или късно ще се завърнем на литературната карта на света, от която в момента практически отсъстваме.

Какво е мнението ти за електронната книга и ще избута ли книжната от рафта на библиотеката?

Не, това са несериозни спекулации – двете неща вървят чудесно заедно и не разбирам защо трябва да се противопоставят. Вече над 3 години имам четец и той само ми помогна да чета повече книги при обстоятелства, в които е немислимо да вадя хартиени. Единствената промяна според мен е, че хората ще спрат да трупат огромни библиотеки с множество книги, до които никога повече няма да се докоснат – вместо това по рафтовете ще са само любими, ценни, знакови книги, а всички еднодневки ще бъдат четени в електронен вариант.

Какъв съвет би дал на един бъдещ книгоиздател, който трябва да избира какво да издава?

Хм, това е много дълга и пространна тема. Самият аз се имам за сегашен/бъдещ книгоиздател и съм наясно, че да се издават само хубави и сериозни книги (с цялата условност на това) е форма на самоубийство на настоящия пазар. За съжаление едно издателство или трябва да работи сериозно с различните фондове за финансиране на преводи, или да издава и компромисна литература, която за жалост е страшно търсена – езотерика, леки трилърчета, порно романи в последно време, нелепи вампирски глупости и прочее.

Има ли нещо, за което да съжаляваш в професионалната си кариера?

До момента съм имал щастието да не ми се налага да съжалявам за нищичко, основно защото съм част от екипа на издателство, с което правим чудесни и изключителни книги, които ме правят щастлив. Може би съжалявам, че не се заех по-рано да преследвам книжните си мечти, а си губих времето с магистратурата ми например.

Бъдещето за теб, за книгата?

Моето бъдеще е пряко свързано с книгата във всичките й вариации. Продължавам личната си битка със слабата, масова литература и ще се опитам да помогна на добрите български автори да стигнат до повече хора. Това е нещо, което си заслужава като цел. А книгата, тя тепърва отново ще стане мерило за интелигентност и ще бъде отликата между глупостта и ума. Ако пък това не се случи – ще имаме до безкрай управници като в последните години – и по-лошо, ще сме си ги заслужили като невеж народ.

Автор: Мартин Лазаров