Не ми се пише за обич и хармония - живее ми се в тях!

“Не ми се пише за обич и хармония. Живее ми се в тях!” 

  Обичам поета от Полски Тръмбеш Елена Денева. И ми е трудно да обясня с прости думи на литературните гръмовержци защо всичко в нейния стих така боли, стиска за гърлото и те кара да изплуваш от словесния бульон, с който тъкмо си взел да свикваш…
 И не е само заради личната болка, с която е заредена всяка дума. Преживяното от това момиче те блъсва още на стълбите, но думите и го изваждат от душевните тъмнини, дълбаят го, проумяват го, за да не го проумеят. –Виолета Христова

 

Елена Денева е . . . ?
-Все още тепърва ми предстои да разбирам коя е. Досега съм разбрала че, Елена е едно момиче, което не иска да порасне, въпреки че му се случват доста порастващи неща.

Биография на живота ти, кратка?
-Родена съм в гр. Дряново на 17.09.1985 г.,  живея в гр. Полски Тръмбеш, където завърших средното си образование, после ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност  социална педагогика. Работя в дом за деца с. Страхилово.

Кога започна да пишеш?
-Не помня точно. Помня, че римувах още след като е научих да чета, за мен беше интересна игра. Но в осми клас се престраших да покажа първите си „сериозни” стихове на Г-жа Монева – най-добрият учител по литература!

За какво ти се пише ?
-Ясно е, че ми се пише за болката. За да мога да я изведа от себе си и да й намеря дом само и единствено в думите, върху хартията. Не ми се пише за обич и хармония. Живее ми се в тях.

„Мълчанието е злато” или каква е цената на думите?
-Не зная точно, никога не ме е вълнувала икономическата страна на нещата. Но ми се струва, че не само мълчанието е злато.

Кой те „научи” на поезия?
-. Не съм се учила на поезия. Напоследък си мисля, че искам да се науча да пиша романи. Но не зная дали ще мога

До колко е искрен човек, докато пише?
-Не мога да си представя човек да е неискрен, когато пише.

 Каква е тайната на писането?
-Това е като тайната на философския камък - малцина са превръщали оловото в злато, но легендата разказва, че съществуват. Та може и да има тайна. Но аз лично не я знам.

 Каква е реалността на Елена Денева?
-Елена Денева има прозаичен делник, понякога толкова наситен с болка и яд, че й се налага да си представи, че е само игра, а реалността е друга и се намира вътре в нея, на една кръгла тераса с изглед към лилави планини; че всичко, което сънува, е истинският свят, а останалото – илюзия.

Твоето вдъхновение?
-Би могло да бъде всичко. Радостта изживявам. По-тъмните неща са причина и повод за стихове. Много от тях съм писала под въздействието на песни на Нова генерация, Depeche Mode, Ordo Rosarius Equilibrio, Diorama, Akira Yamaoka.. Музиката и поезията са две страни на една и съща монета.

Разкажи ми малко повече за стихосбирката "Натюрморт с пеперуди”?
-Имах твърде много да казвам. Правех го във фейсбук, в hulite.net.. Само не и на глас, само не и на хората, на които трябва. Все едно бях глътнала игленик няколко години и се опитвах да се освободя. Събраха се доста стихове. После се появи съвсем като в приказките Виолета Христова в ролята на фея и реших твърдо, че искам да подаря една посветена книга на всички, за които думите ми имат значение.

И тя стана факт тази година: издателството е „Потайниче”, редактори са Камелия Кондова и Виолета Христова, художник – Ина Христова. Благодаря на всички, които застанаха със сърцето си зад тази книга и които помогнаха тя да се сбъдне.

Заглавието.. Най-красивите неща на този свят са крехки и мимолетни. Понякога усещам душата си като картина с мъртви красоти. А прозаичната истина е, че от малка събирам мъртви пеперуди. Винаги ме е вълнувала другата страна, границата между живото и неживото, преходът.

Две от най-хубавите ти стихотворения ‘’ Честит рожден ден, мамо” и „Вина”, как се пише с толкова мъка и как успяваш да накараш хората да те почувстват?
-Нямам никаква идея. Но е факт, че хората наистина чувстват. И имат нужда от думите ми.  Което за мен е почти всичко: нямам какво друго да им дам.

Какво има в „Картонения храм” на Елена?
-Има надежда.

Според теб - какъв е профилът на хората, интересуващи се от поезия в днешно време?
-Много и различни хора се интересуват от поезия и все по-често се убеждавам в това – от жената в кварталния магазин и набързо профучалия край вас рокер до детето на позната, което казва „Мамо, няма ли да прочетеш още нещо от оная какичка?”. Чувствителността не се побира в рамките на социален статус, етнос и професия. Тя е повече от тях.

Бъдещи творчески планове?
-Ще чакам съдбата да ме изненада.

За какво мечтаеш?
-За световен мир. Това сериозно, а и винаги съм искала да го кажа. За спокойствие. И да пътувам до Индия.

още стихове от Елена Денева

Кристина Р. Бодурова