„Уличният котарак Боб“

Ако никога не сте чели рецензия за тази книга и едва сега ще се запознаете с нея, то нека първо разбия няколко грешни представи. „Уличният котарак Боб“ не е книга за деца, въпреки симпатичната корица, не очаквайте втори Гарфилд. Аз, когато чух заглавието и видях корицата, си казах „а, ясно – история за приключенията на някоя говореща котка“ – нищо подобно! Сега да обърнем внимание на подзаглавието – „как един мъж и неговата котка намират надежда на улицата“. Сега може би ще си помислите, че това ще е драматична история за бездомен мъж и неговата котка, които ще преживеят множество неприятности на улицата, но все пак краят ще бъде щастлив и затрогващ, че дори да ни доведе до сълзи... Не. Вярно, че главният герой е живял на улицата, но понастоящем си живее в апартамент. Честно казано, много пъти се молех главният герой Джеймс да остане на улицата... за да се случи нещо в тази книга! Не ме разбирайте погрешно – аз обичам котки! На вечния въпрос „кучета или котки?“ отговарям веднага – котки, разбира се! Обаче осъзнах, че една книга, която се върти толкова много около една котка, не е моето четиво.

Така че ако сте почитатели на динамични трилъри или пък на заплетени истории, пълни с обрати, чиято развръзка винаги ви оставя зашеметени и изкарва от устата ви по едно „о, леле“, по-добре да стоите далеч от тази книга – тя не е за вас.

Въпреки че аз мога да се причисля към феновете на заплетените истории, трябва да призная няколко неща на тази книга – първо, стилът на автора е приятен и книгата се чете бързо, не е натоварваща или трудносмилаема, но не е и лековата и глупава, тя е от книгите, които можеш да четеш дълго време, но не успява да те държи в напрежение. Не съм била в Лондон, но авторът всъщност добре описва атмосферата и поведението на хората. Книгата засяга теми като проблема с наркотиците, отношението ни към бездомните и въобще към хората, които не се вписват в нашите представи.

Причината тази книга да е бестселър е, защото историята е съвсем истинска и трогателна. Тя затрогна дори и мен, въпреки че сърцето ми копнееше за епично повествование и непредсказуема история. Освен това Боб е една харизматична котка, която няма нищо против да носи шал, обича да се вози в автобус и любимото ѝ място е... на раменете на нейния стопанин.

Книгата е автобиографичен роман на Джеймс Боуен, който е бивш наркоман и уличен музикант. През 2007 г. той прибира при себе си един ранен уличен котарак, който обаче променя живота му, защото му дава сила да преодолее зависимостта си и отново да вземе съдбата си в ръце.

Тази история ни показва, че има надежда, че всеки ден е втори шанс да поправим грешките си, стига да имаме малко воля и може би едно същество, което да придаде смисъл на живота ни, пък било то малко, рижаво и носещо името Боб.

Ако искате да видите Боб в действие в Youtube ще намерите купища клипчета с него и неговия стопанин. Аз ви предлагам тези:

Историята на Джеймс и Боб накратко

Любителско клипче с Боб

Още от историята на Джеймс и Боб

Ако искате да разберете още за книгата можете да посетите сайта на издателство "Книгопис", което издаде книгата миналия месец:

Книгопис - за книгата и автора - тук ще намерите и откъс от книгата.

Ивелина Иванова